Независими анализатори? Да, ако медиите плащат за техния труд
Неделя е, с изключение на всичко друго, и денят, в който анализатори - от утринните блокове до следобедните излъчвания - " хвърлят повече светлина " на събитията от миналата седмица. Същото се случва постоянно и в делничните дни, когато има потребност от коментар на настоящите събития.
За да съумеят да обобщят всички политически разтърсвания, които в страната (а и отвън нея) въобще не липсват, те би трябвало да се вложили огромна част от времето си преди този момент в сериозна подготовка - да проследят събитията, да ги слагат в по-широк подтекст, да сравнят и да напомнят други сходни, в случай че се постанова.
Едно на някогашния министър председател Кирил Петков сложи въпроса по какъв начин се канят някои анализатори в медиите и какво стои зад тяхното решение да одобряват сходни предложения.
В предаването на Сашо Диков Петков споделя за случай още в първия му месец на министър-председателския пост, в който при него са пристигнали " самостоятелни анализатори и политолози " и са му желали по 20 000 лева на месец, с цел да се чува думата му в медиите.
" Ако имаме с вас контракт за 20 000 лева на месец, ние си се оправяме с малките екрани къде да се показваме, къде не се показваме, ние приказваме точките, с които вие желаете да излезете, " било предлагането на анализаторите, които Петков не посочва, само че счита, че те са познати на цяла България.
Кирил Петков е прав, тъй като няма по какъв начин мненията в медиите да бъдат самостоятелни, в случай че самите медии не са платили за гостуването на анализаторите, разяснява политологът Огнян Минчев след казаното от някогашния министър председател. Той от години насочва публичното внимание към това, че в по този начин структурираните взаимоотношения сред медии и анализатори има проблем.
Тази теза на Минчев не е нова, а и в западни медии това е честа процедура - малките екрани подписват контракти с политолози и социолози, като против това употребяват самостоятелната им политически експертиза, с цел да я поднесат на феновете си. В писмен вид анализите на експерти са против хонорар, обезпечен от медията.
" Всяка професионална активност допуска възнаграждение - като се изключи благотворителните акции и акции в нечия изгода. Не зная дали ви прави усещане, само че в България политолози, анализатори, политически коментатори работят по медиите напълно на правилото на благотворителността - про боно. Ако сте политически наблюдаващ можете да получавате позвънявания от редакторите и водещите на коментарните излъчвания с предложения за присъединяване - от ранна заран до късна вечер, да ви се постанова да ходите от студио в студио, от редакция в редакция, от време на време няколко пъти дневно, само че за това никой няма да ви заплати нито една стотинка, " написа Минчев във Facebook.
Той дава образец със себе си и приходите, които получава като академични учител и от изследователската си работа, само че добавя, че не всички негови сътрудници имат тези благоприятни условия или съблюдават неговите правила.
" Ако желаете честни политически анализатори - не се преструвайте, че те могат да живеят от фотосинтеза. Плащайте им, с цел да работят като експерти, " приканва политологът.
И прибавя, че " медиите се вършат на разсеяни ".
" Затова, дублирам, някой различен постоянно заплаща за мнения. Вие се сетете кой, вие се сетете за какво, " споделя Минчев.
За систематичен проблем и потребност от противопоставяне приказва и Ружа Смилова, учител в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ".
Според нея общественото пространство е обитаемо с друг по тип и специализация анализатори: " 4-хилядници, които бълват про-кремълска агитация, 20-хилядници, които бълват кой за каквото им заплати, такива със свои политически планове, съветници на президент, и други политически лица ".
Сред тях има и хора с " научни " планове, финансирани от общини и институции, доминирани от най-голямата партия в страната, " анализатори " и ПР-и с дарове и/или контракти за " осведомително обслужване " с държавни компании на враждебна страна, показва още Смилова.
Към тази картина Ружа Смилова прибавя и " публицисти " от публични и водещи частни медии - водачи на листи на водещи партии.
" Цяло знамение е в такава среда, че въобще се чува думата на някой, който не е платил по един или различен метод, с цел да приказва по медиите ", разяснява Смилова.
Всичко това не значи, че няма и политолози и социолози, които споделят това, което в действителност мислят, гратис. Въпросът е по какъв начин да се противодейства на случаите, в които за мнение в ефир се заплаща от някой, който има интерес да се стартира избрана позиция, а националните малките екрани се употребяват за транслирането на опорни точки.
И преди академичната общественост да се почувства афектирана и да стартира да написа отворени писма и заявления в отбрана на положителното си име, няма да е зле тя самата да уточни изходите от тази обстановка. Защото, в случай че по медиите всички знаем какво става, можем единствено да гадаем за равнището на обективност зад стените на университетите, където същите тези хора възпитават идващото потомство анализатори и наблюдаващи на публичния живот.
За да съумеят да обобщят всички политически разтърсвания, които в страната (а и отвън нея) въобще не липсват, те би трябвало да се вложили огромна част от времето си преди този момент в сериозна подготовка - да проследят събитията, да ги слагат в по-широк подтекст, да сравнят и да напомнят други сходни, в случай че се постанова.
Едно на някогашния министър председател Кирил Петков сложи въпроса по какъв начин се канят някои анализатори в медиите и какво стои зад тяхното решение да одобряват сходни предложения.
В предаването на Сашо Диков Петков споделя за случай още в първия му месец на министър-председателския пост, в който при него са пристигнали " самостоятелни анализатори и политолози " и са му желали по 20 000 лева на месец, с цел да се чува думата му в медиите.
" Ако имаме с вас контракт за 20 000 лева на месец, ние си се оправяме с малките екрани къде да се показваме, къде не се показваме, ние приказваме точките, с които вие желаете да излезете, " било предлагането на анализаторите, които Петков не посочва, само че счита, че те са познати на цяла България.
Кирил Петков е прав, тъй като няма по какъв начин мненията в медиите да бъдат самостоятелни, в случай че самите медии не са платили за гостуването на анализаторите, разяснява политологът Огнян Минчев след казаното от някогашния министър председател. Той от години насочва публичното внимание към това, че в по този начин структурираните взаимоотношения сред медии и анализатори има проблем.
Тази теза на Минчев не е нова, а и в западни медии това е честа процедура - малките екрани подписват контракти с политолози и социолози, като против това употребяват самостоятелната им политически експертиза, с цел да я поднесат на феновете си. В писмен вид анализите на експерти са против хонорар, обезпечен от медията.
" Всяка професионална активност допуска възнаграждение - като се изключи благотворителните акции и акции в нечия изгода. Не зная дали ви прави усещане, само че в България политолози, анализатори, политически коментатори работят по медиите напълно на правилото на благотворителността - про боно. Ако сте политически наблюдаващ можете да получавате позвънявания от редакторите и водещите на коментарните излъчвания с предложения за присъединяване - от ранна заран до късна вечер, да ви се постанова да ходите от студио в студио, от редакция в редакция, от време на време няколко пъти дневно, само че за това никой няма да ви заплати нито една стотинка, " написа Минчев във Facebook.
Той дава образец със себе си и приходите, които получава като академични учител и от изследователската си работа, само че добавя, че не всички негови сътрудници имат тези благоприятни условия или съблюдават неговите правила.
" Ако желаете честни политически анализатори - не се преструвайте, че те могат да живеят от фотосинтеза. Плащайте им, с цел да работят като експерти, " приканва политологът.
И прибавя, че " медиите се вършат на разсеяни ".
" Затова, дублирам, някой различен постоянно заплаща за мнения. Вие се сетете кой, вие се сетете за какво, " споделя Минчев.
За систематичен проблем и потребност от противопоставяне приказва и Ружа Смилова, учител в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ".
Според нея общественото пространство е обитаемо с друг по тип и специализация анализатори: " 4-хилядници, които бълват про-кремълска агитация, 20-хилядници, които бълват кой за каквото им заплати, такива със свои политически планове, съветници на президент, и други политически лица ".
Сред тях има и хора с " научни " планове, финансирани от общини и институции, доминирани от най-голямата партия в страната, " анализатори " и ПР-и с дарове и/или контракти за " осведомително обслужване " с държавни компании на враждебна страна, показва още Смилова.
Към тази картина Ружа Смилова прибавя и " публицисти " от публични и водещи частни медии - водачи на листи на водещи партии.
" Цяло знамение е в такава среда, че въобще се чува думата на някой, който не е платил по един или различен метод, с цел да приказва по медиите ", разяснява Смилова.
Всичко това не значи, че няма и политолози и социолози, които споделят това, което в действителност мислят, гратис. Въпросът е по какъв начин да се противодейства на случаите, в които за мнение в ефир се заплаща от някой, който има интерес да се стартира избрана позиция, а националните малките екрани се употребяват за транслирането на опорни точки.
И преди академичната общественост да се почувства афектирана и да стартира да написа отворени писма и заявления в отбрана на положителното си име, няма да е зле тя самата да уточни изходите от тази обстановка. Защото, в случай че по медиите всички знаем какво става, можем единствено да гадаем за равнището на обективност зад стените на университетите, където същите тези хора възпитават идващото потомство анализатори и наблюдаващи на публичния живот.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ