Защо Манчини напусна Италия?
Неделното успокоение в Италия бе нарушено от гръмката вест за оставка на Роберто Манчини. „ Скудра адзура “ остана без селекционер малко повече от 24 месеца, откакто победи на Евро 2020. Опитният експерт слезе от горещия стол след повече от 5 години отпред на своята татковина, където сбъдна и огромната си фантазия – да завоюва важен трофей с националния тим, откакто кариерата му на футболист не бе белязана от сходни върхове.
Манчини пое Италия в извънредно сложен миг напролет на 2018 година, броени месеци, откакто неговият сътрудник Джампиеро Вентура се бе провалил в опита си да класира „ адзурите “ за Мондиал 2018. В този миг тягостната атмосфера и доста проблеми не допускаха какво следва пред скудрата. Последва дълготрайно пренареждане на пъзела, с цел да пристигна триумфът на „ Уембли “ с дузпи против Англия през 2021 година. В същото време Манчини изведе Италия и до популярен връх от 37 мача без проваляне.
След това последователно ледът под краката на селекционера постепенно стартира да се топи и невидимо да се пропуква, с цел да пристигна 13 август 2023 година, когато оставката му се озова на бюрото в кабинета на президента на федерацията Габриеле Гравина. Раздялата бе факт. Какво се случи и къде се обърка всичко?
Причините за края на ерата „ Манчини “ са хронологично навързани. Всичко стартира от звучния пестник в плейофа за Мондиал 2022 против Северна Македония в Палермо при 0:1. Действащият европейски първенец за втори следващ път остана надалеч от международни финали и това вгорчи всичко, градено от Манчини през последните 3 години. То въпреки всичко бе оценено от федерацията, която не го уволни след фиаското, а го остави да работи.
Само преди дни на Апенините изплува версия, съгласно която един от помощниците на селекционера Алберико Евани е напуснал поради противоречие с вижданията на треньора. Евани е бил срещу наличието на Леонардо Бонучи в отбраната, вярвайки, че най-хубавите дни на играча са окончателно отминали.
По-рано този месец и други рокади белязаха разпада на треньорския екип на Италия. Атилио Ломбардо пое „ адзурите “ до 20 години, до момента в който в това време Джулио Нучиари също пое в друга посока.
Успоредно с това Роберто Манчини беше назначен за координатор на другите юношески тимове на Италия в опит да сътвори по-голяма организация и по-плавно прекосяване към първия отбор от тези до 20 и 21 години. За задачата селекционерът трябваше да споделя хрумвания, тактически визии и способи на образование със своите сътрудници надолу по веригата, което в допълнение усили листата му с отговорности.
В същото време федерацията се нае със задачата да освежи щаба на треньора със международните първенци от 2006 година Андреа Барздали и Джанлуиджи Буфон.
Далеч преди тези процеси, Манчини бе разтресен от две големи нещастия, основали чувството, че животът му се изплъзва сред ръцете. В рамките на броени седмици този свят бе изоставен от две съществени фигури в живота на треньора. Неговите съотборници от „ Сампдория “ Джанлука Виали и Синиша Михайлович изгубиха борбата с подли заболявания.
„ Губя още един брат, по-малък брат – призна тогава тъжният Манчини по адрес на Виали, с който има онази незабравима фотография на „ Уембли “ след успеха над Англия отпреди 2 години. - Точно по този метод обичах да се обръщам към него. Срещнахме се, когато бяхме на 16 години и по-късно в никакъв случай не сме се разделяли. В юношеските тимове на Италия, в мъжкия народен отбор, Сампдория, в наслади и болежка. По време на победи и загуби, както и в тези две нощи на " Уембли ". Един път преди доста години ни се случи да плачем от горест и мъка. Други пъти сме плакали от наслада, защото ориста ни свърза. Беше привилегия да бъда негов другар и съотборник във футбола и живота. “
Така след месеци на промени и разтърсвания, Манчини взе решението да се отдръпна. И съгласно мнозина то е вярно. Сега е ред на Гравина, който би трябвало да уточни неговият заместител. Фаворит е Лучано Спалети, който преди малко качи „ Наполи “ на трона в Серия А след 33 години. После се скара с президента Аурелио Де Лаурентис и си потегли. Казват, че няма инцидентни неща и това наподобява като едно от тях.
Манчини пое Италия в извънредно сложен миг напролет на 2018 година, броени месеци, откакто неговият сътрудник Джампиеро Вентура се бе провалил в опита си да класира „ адзурите “ за Мондиал 2018. В този миг тягостната атмосфера и доста проблеми не допускаха какво следва пред скудрата. Последва дълготрайно пренареждане на пъзела, с цел да пристигна триумфът на „ Уембли “ с дузпи против Англия през 2021 година. В същото време Манчини изведе Италия и до популярен връх от 37 мача без проваляне.
След това последователно ледът под краката на селекционера постепенно стартира да се топи и невидимо да се пропуква, с цел да пристигна 13 август 2023 година, когато оставката му се озова на бюрото в кабинета на президента на федерацията Габриеле Гравина. Раздялата бе факт. Какво се случи и къде се обърка всичко?
Причините за края на ерата „ Манчини “ са хронологично навързани. Всичко стартира от звучния пестник в плейофа за Мондиал 2022 против Северна Македония в Палермо при 0:1. Действащият европейски първенец за втори следващ път остана надалеч от международни финали и това вгорчи всичко, градено от Манчини през последните 3 години. То въпреки всичко бе оценено от федерацията, която не го уволни след фиаското, а го остави да работи.
Само преди дни на Апенините изплува версия, съгласно която един от помощниците на селекционера Алберико Евани е напуснал поради противоречие с вижданията на треньора. Евани е бил срещу наличието на Леонардо Бонучи в отбраната, вярвайки, че най-хубавите дни на играча са окончателно отминали.
По-рано този месец и други рокади белязаха разпада на треньорския екип на Италия. Атилио Ломбардо пое „ адзурите “ до 20 години, до момента в който в това време Джулио Нучиари също пое в друга посока.
Успоредно с това Роберто Манчини беше назначен за координатор на другите юношески тимове на Италия в опит да сътвори по-голяма организация и по-плавно прекосяване към първия отбор от тези до 20 и 21 години. За задачата селекционерът трябваше да споделя хрумвания, тактически визии и способи на образование със своите сътрудници надолу по веригата, което в допълнение усили листата му с отговорности.
В същото време федерацията се нае със задачата да освежи щаба на треньора със международните първенци от 2006 година Андреа Барздали и Джанлуиджи Буфон.
Далеч преди тези процеси, Манчини бе разтресен от две големи нещастия, основали чувството, че животът му се изплъзва сред ръцете. В рамките на броени седмици този свят бе изоставен от две съществени фигури в живота на треньора. Неговите съотборници от „ Сампдория “ Джанлука Виали и Синиша Михайлович изгубиха борбата с подли заболявания.
„ Губя още един брат, по-малък брат – призна тогава тъжният Манчини по адрес на Виали, с който има онази незабравима фотография на „ Уембли “ след успеха над Англия отпреди 2 години. - Точно по този метод обичах да се обръщам към него. Срещнахме се, когато бяхме на 16 години и по-късно в никакъв случай не сме се разделяли. В юношеските тимове на Италия, в мъжкия народен отбор, Сампдория, в наслади и болежка. По време на победи и загуби, както и в тези две нощи на " Уембли ". Един път преди доста години ни се случи да плачем от горест и мъка. Други пъти сме плакали от наслада, защото ориста ни свърза. Беше привилегия да бъда негов другар и съотборник във футбола и живота. “
Така след месеци на промени и разтърсвания, Манчини взе решението да се отдръпна. И съгласно мнозина то е вярно. Сега е ред на Гравина, който би трябвало да уточни неговият заместител. Фаворит е Лучано Спалети, който преди малко качи „ Наполи “ на трона в Серия А след 33 години. После се скара с президента Аурелио Де Лаурентис и си потегли. Казват, че няма инцидентни неща и това наподобява като едно от тях.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ