Непознатата история на неандерталците
Неандерталците постоянно са считани за примитивни същества, които били доста по-глупави от представителите на типа Homo sapiens и това довело до тяхното изгубване. С течение на годините, обаче, учените почнали да се натъкват на от ден на ден доказателства, които разкриват, че те в действителност се отличавали със забележителна просветеност. Смята се, че неандерталците основали някои от най-ранните творби на изкуството, грижели се за болните и ранените, а също така погребвали мъртвите. Те живели в Европа и Азия в епохата на междинния палеолит, в интервала сред 350 000 и 24 500 година прочие н. е. Сред най-популярните заблуди, свързани с тези хоминиди, е изказванието, че са подвид на Homo sapiens. Това не е по този начин, като учените са единомислещи, че неандерталците се разграничават значително от актуалния човек, с който се развивали паралелно в продължение на хилядолетия. В идващите редове може да научите повече за техния живот:
Humans and Neanderthals are virtually identical at the genetic level. Scientists are probing the differences to understand why we are here, and they aren’t.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Неандерталците и дървениците
Креватната дървеница безспорно е измежду най-неприятните същества, познати на индивида. Тези дребни кръвосмучещи инсекти се срещат по целия свят. Учените означават, че първичното им местообитание били пещери в Близкия изток, населявани от прилепи. Преди почти 60 000 години те почнали да се хранят с кръв от неандерталци. Това кара учените да считат, че дървениците са първите паразити, трансформирали нашите далечни прародители в източник на храна. Що се отнася до тези инсекти, които траяли да смучат кръвта на прилепи, те изчезнали преди близо 20 000 години, по време на последния ледников интервал. Историците на собствен ред допълват, че дървениците се упоменат за пръв път в древногръцки източници през 400 година прочие н. е. За тях написа самият Аристотел, а Плиний Стари в своята „ Естествена история “ им приписва разнообразни лечебни свойства.
Праисторически творци
Отпечатък от пръст, открит върху канара в Испания, най-вероятно е доказателство, че неандерталците създавали самобитни рисунки. Предполага се, че някои от тях напълно умишлено потапяли пръстите си в червен пигмент, след което го нанасяли по каменни повърхности. Някои специалисти считат, че забележителният артефакт, открит в региона на Сан Лазаро, Сеговия, наподобява на човешко лице. Изследванията демонстрират, че той е основан преди към 43 000 години, а неговият създател е мъжки субект. Възрастта му значи, че праисторическото произведение на изкуството е „ нарисувано “ доста преди актуалните хора да дойдат в тази част на Иберийския полуостров. Любопитна детайлност е, че отчасти непокътнат неандерталски отпечатък е открит и в Германия.
Researchers in Spain say they have found evidence that Neanderthals were capable of creating art — challenging the idea that art began with the modern humans who succeeded them.
— NBC News (@NBCNews)
Кулинарни майстори
Неандерталците са считани за същества, които не блестели с изключително впечатляващи интелектуални качества, само че някои учени считат, че те били същински кулинарни майстори. Според резултатите от проучване, извършено през 2022 година, в пещерата Шанидар, намираща се в Северен Ирак, са открити най-старите остатъци от готвено ядене. Предполага се, че то било дело на кроманьонци, което повдига доста въпроси по отношение на техния хранителен режим. Антрополози даже се пробвали да възпроизведат гозбата, събирайки семена, които, по думите им, трансформирали в „ нещо като палачинка, съчетана с плосък самун “. Професорът по палеоеколгия Крис Хънт, който е един от участниците в опита, разказва усета ѝ като „ доста прелестен “.
Диетата на неандерталците
През март 2020 година учени от няколко европейски страни разгласиха отчет за питателните привички на неандерталците, основан на резултатите от изследователска експедиция, извършена в южна Португалия. Те анализирали фосили на възраст сред 106 000 и 86 000 години, открити в пещерата Фигейра Брава, покрай град Сетубал. Заключенията на специалистите гласят, че неандерталците се хранели главно с морски блага. Освен че ловели риби, миди и раци, те познавали усета и на делфините и акулите. Откритието е извънредно любопитно, защото до този миг се считаше, че само представителите на типа Homo sapiens били задоволително интелигентни, с цел да събират храна от реките и моретата. Португалските неандерталци, обаче, имали уязвимост към морските блага, които съставлявали съвсем половината от диетата им.
Погребални ритуали
Споменатата към този момент пещера Шанидар в Северен Ирак е обвързвана и с още едно значимо изобретение. През 50-те и 60-те години на предишния век, до момента в който изследват обекта, учени се натъкват на няколко скелета на неандерталци, към които са разпръснати полени. Това кара някои специалисти да заявят, че представители на този тип са правили погребални ритуали и са поставяли цветя към телата на мъртвите. Хипотезата, обаче, е спорна и надалеч не всички са съгласни с нея. Редица откриватели позволяват, че въпросните полени може да са били струпани от животни. Категоричен отговор на въпроса дали неандерталците фактически са правили сходни ритуали към момента няма. Тук би трябвало да се означи една значима детайлност – Homo sapiens погребват мъртвите си от най-малко 100 000 години, което значи, че е изцяло допустимо неандерталците да са усвоили тази процедура от далечните прародители на актуалните хора.
A fossil of the inner ear of a 6-year-old Neanderthal child that showed signs of Down syndrome seems to indicate that the ancient, now-extinct species were compassionate caregivers, according to a new study.
— CBS News (@CBSNews)
Грижовните неандерталци
Годината е 1989-а. Екип от учени, работещи в обекта Кова Негра, намиращ се в региона на Валенсия, се натъкват на нещо ненадейно – кости на неандерталци. Сред тях са елементи от черепа на 6-годишно дете. Точната възраст на находката не е ясна, допуска се, че то е живяло преди сред 273 000 и 146 000 години. Изследователите също по този начин не могат да открият дали детето е било момче или момиче и му дават името Тина. Изминават близо 35 години, преди други специалисти да подложат останките на по-задълбочен разбор. Това, което откриват, изненадва мнозина – някои характерни черти на черепа подсказват, че детето е било със синдром на Даун. „ Този субект е имал тежки признаци, в това число цялостна глухота, пристъпи на световъртеж и неспособност за поддържане на равновесие “, счита палеоантропологът Мерседес Конде-Валверде от университета в Алкала, която е измежду учените, изследвали находката. „ Малко евентуално е майката да е можела да се грижи по едно и също време за себе си и за своето дете. Следователно, с цел да може Тина да оцелее най-малко шест години, групата е трябвало да ѝ оказва помощ непрестанно “, отбелязва още тя. На сходна позиция е и проф. Валентин Виляверде от университета във Валенсия. „ Оцеляването на това дете след интервала на кърмене безспорно е резултат от групови грижи. Други човеци са замествали или помагали на майката, когато това се е налагало “. акцентира той. Съществуват и още доказателства, че неандерталците се грижили за болните и ранените, което поддържа теорията, че те са били способни да демонстрират емпатия.
Humans and Neanderthals are virtually identical at the genetic level. Scientists are probing the differences to understand why we are here, and they aren’t.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Неандерталците и дървениците
Креватната дървеница безспорно е измежду най-неприятните същества, познати на индивида. Тези дребни кръвосмучещи инсекти се срещат по целия свят. Учените означават, че първичното им местообитание били пещери в Близкия изток, населявани от прилепи. Преди почти 60 000 години те почнали да се хранят с кръв от неандерталци. Това кара учените да считат, че дървениците са първите паразити, трансформирали нашите далечни прародители в източник на храна. Що се отнася до тези инсекти, които траяли да смучат кръвта на прилепи, те изчезнали преди близо 20 000 години, по време на последния ледников интервал. Историците на собствен ред допълват, че дървениците се упоменат за пръв път в древногръцки източници през 400 година прочие н. е. За тях написа самият Аристотел, а Плиний Стари в своята „ Естествена история “ им приписва разнообразни лечебни свойства.
Праисторически творци
Отпечатък от пръст, открит върху канара в Испания, най-вероятно е доказателство, че неандерталците създавали самобитни рисунки. Предполага се, че някои от тях напълно умишлено потапяли пръстите си в червен пигмент, след което го нанасяли по каменни повърхности. Някои специалисти считат, че забележителният артефакт, открит в региона на Сан Лазаро, Сеговия, наподобява на човешко лице. Изследванията демонстрират, че той е основан преди към 43 000 години, а неговият създател е мъжки субект. Възрастта му значи, че праисторическото произведение на изкуството е „ нарисувано “ доста преди актуалните хора да дойдат в тази част на Иберийския полуостров. Любопитна детайлност е, че отчасти непокътнат неандерталски отпечатък е открит и в Германия.
Researchers in Spain say they have found evidence that Neanderthals were capable of creating art — challenging the idea that art began with the modern humans who succeeded them.
— NBC News (@NBCNews)
Кулинарни майстори
Неандерталците са считани за същества, които не блестели с изключително впечатляващи интелектуални качества, само че някои учени считат, че те били същински кулинарни майстори. Според резултатите от проучване, извършено през 2022 година, в пещерата Шанидар, намираща се в Северен Ирак, са открити най-старите остатъци от готвено ядене. Предполага се, че то било дело на кроманьонци, което повдига доста въпроси по отношение на техния хранителен режим. Антрополози даже се пробвали да възпроизведат гозбата, събирайки семена, които, по думите им, трансформирали в „ нещо като палачинка, съчетана с плосък самун “. Професорът по палеоеколгия Крис Хънт, който е един от участниците в опита, разказва усета ѝ като „ доста прелестен “.
Диетата на неандерталците
През март 2020 година учени от няколко европейски страни разгласиха отчет за питателните привички на неандерталците, основан на резултатите от изследователска експедиция, извършена в южна Португалия. Те анализирали фосили на възраст сред 106 000 и 86 000 години, открити в пещерата Фигейра Брава, покрай град Сетубал. Заключенията на специалистите гласят, че неандерталците се хранели главно с морски блага. Освен че ловели риби, миди и раци, те познавали усета и на делфините и акулите. Откритието е извънредно любопитно, защото до този миг се считаше, че само представителите на типа Homo sapiens били задоволително интелигентни, с цел да събират храна от реките и моретата. Португалските неандерталци, обаче, имали уязвимост към морските блага, които съставлявали съвсем половината от диетата им.
Погребални ритуали
Споменатата към този момент пещера Шанидар в Северен Ирак е обвързвана и с още едно значимо изобретение. През 50-те и 60-те години на предишния век, до момента в който изследват обекта, учени се натъкват на няколко скелета на неандерталци, към които са разпръснати полени. Това кара някои специалисти да заявят, че представители на този тип са правили погребални ритуали и са поставяли цветя към телата на мъртвите. Хипотезата, обаче, е спорна и надалеч не всички са съгласни с нея. Редица откриватели позволяват, че въпросните полени може да са били струпани от животни. Категоричен отговор на въпроса дали неандерталците фактически са правили сходни ритуали към момента няма. Тук би трябвало да се означи една значима детайлност – Homo sapiens погребват мъртвите си от най-малко 100 000 години, което значи, че е изцяло допустимо неандерталците да са усвоили тази процедура от далечните прародители на актуалните хора.
A fossil of the inner ear of a 6-year-old Neanderthal child that showed signs of Down syndrome seems to indicate that the ancient, now-extinct species were compassionate caregivers, according to a new study.
— CBS News (@CBSNews)
Грижовните неандерталци
Годината е 1989-а. Екип от учени, работещи в обекта Кова Негра, намиращ се в региона на Валенсия, се натъкват на нещо ненадейно – кости на неандерталци. Сред тях са елементи от черепа на 6-годишно дете. Точната възраст на находката не е ясна, допуска се, че то е живяло преди сред 273 000 и 146 000 години. Изследователите също по този начин не могат да открият дали детето е било момче или момиче и му дават името Тина. Изминават близо 35 години, преди други специалисти да подложат останките на по-задълбочен разбор. Това, което откриват, изненадва мнозина – някои характерни черти на черепа подсказват, че детето е било със синдром на Даун. „ Този субект е имал тежки признаци, в това число цялостна глухота, пристъпи на световъртеж и неспособност за поддържане на равновесие “, счита палеоантропологът Мерседес Конде-Валверде от университета в Алкала, която е измежду учените, изследвали находката. „ Малко евентуално е майката да е можела да се грижи по едно и също време за себе си и за своето дете. Следователно, с цел да може Тина да оцелее най-малко шест години, групата е трябвало да ѝ оказва помощ непрестанно “, отбелязва още тя. На сходна позиция е и проф. Валентин Виляверде от университета във Валенсия. „ Оцеляването на това дете след интервала на кърмене безспорно е резултат от групови грижи. Други човеци са замествали или помагали на майката, когато това се е налагало “. акцентира той. Съществуват и още доказателства, че неандерталците се грижили за болните и ранените, което поддържа теорията, че те са били способни да демонстрират емпатия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ