Когато гледам снимките ти с нея…
Не ѝ е елементарно на жена, влюбена в мъж, който в действителност не е неин…
Който в никакъв случай не ѝ е принадлежал и евентуално в никакъв случай няма да има същински.
Който ѝ споделя какъв брой доста я харесва, по какъв начин тя е съвършената за него, какъв брой е неудовлетворен от актуалната си връзка, само че не подхваща нищо, с цел да промени нещата към по-добро.
Ще има допиране с думи, ще има секс и доста вятърни целувки. Ще има диалози в жанр “Ако обстановката не беше такава ”, ще има догатки, ще има въпросителни…
“А дали в миналото ще остане самичък, с цел да имаме късмет да бъдем дружно? ”
Ще ѝ е хубаво за малко. И дълго ще я боли.
Ще чува постоянно “Обичам те ”, а след него това самоубийствено “но… ”. Защото той избира да наранява себе си в сравнение с онази, третата, нищо неподозираща жена. Без да си дава сметка, че наранените са повече от един.
Няма да ѝ е елементарно. Ще се трансформира в една лутаща се сянка, очакваща с боязън нещо да се случи: храброст за благополучие, овакантяване на зоната на комфорт или опит за по-различен живот.
Но съдбовният обаян кръг на изневерите мъчно би могъл да бъде пресечен. Защото те са една безкрайна серпантина от криворазбрани небивалици, невъзможни да се разплетат без жертви на душата.
А удобството и спокойствието на една непулсираща връзка е доста по-изгодно от страха. От уплахата към метода, по който това изпепеляване го кара да се усеща, тъй като избира да не усеща нищо.
Животът ѝ ще минава в лъжливи копнежи, които в никакъв случай няма да оправдаят очакванията. Всеки ще е засегнат по един или различен метод, изгубил по нещо, изчезнало отдавна…
До оня миг, когато ще попадне на неговите фотоси с формалната. Върху тях евентуално гордо ще бъде изписано “feeling обичана ”.
И тогава през главата ѝ ще преминат всички тези гърмящи мисли. Като патроните на револвер, ориентиран в личното ѝ чело.
“И нея ли гледа по оня метод? Такъв ли е, когато вършат секс? И с нея ли трепва, когато му е най-приятно? ”
Да, в действителност не ѝ е елементарно на жена, влюбена в мъж, който в действителност не е нейн. Толкова неистини и илюзии събира нейното въображение. Сякаш мъжете постоянно избират практичното, а дамите мечтателно се втурват да преследват вятърни мелници и вятърни целувки.
Ще гледа фотосите му с нея и ще се пита какъв брой ли обич в действителност съдържа един евентуално принудително основан кадър?
Какво се случва, когато една жена се влюбва в мъж, който не е неин?
Агония.
Подобен вид комплицирани заплетени истории не приключват добре. Никак.
Те са един възел на въже. За да бъде съхранена и дребната част крепко сърце, която е останала, възелът би трябвало да се скъса. Иначе човек се беси самичък!
Какво нещо е животът, а?
Понякога изпраща верните хора, с които да останеш и да дадеш покой на душата си, а различен път те среща с тези, поради които се постанова да продължиш напред самичък. Защото това е единственият метод да останеш жив, откакто нещо те е умъртвило един път.
