Не знам за вас, но аз съм изморена да се

Не знам за вас, само че аз съм изморена да се пробвам да бъда съвършена , да покажа на себе си и света, че мога всичко, че не върша неточности, че нямам нищо за оправяне в живота си. Да се усещам все едно някой непрекъснато стои над мен и си води бележки: “провал ”, “успех ”.

Опитвам се да оказвам помощ на дами да живеят по-щастлив и същински живот, само че все отсрочвам да основа даден семинар, пост или публикация. Защото имам възприятието, че с цел да съм почтена да оказвам помощ, би трябвало на мен всичко да ми е наред. А то не е.

Но пък знаете ли какво – методът, по който пребивавам и се усещам, е на светлинни години по-добър от този, който беше единствено до преди 2 години.

И това забравяме прекомерно постоянно. Гоним вятърни мелници, гледаме напред в задачите и желанията си, съпоставяме с хора, за които нищо не знаем и пропущаме личните си победи и успехи…. и пропущаме, че сме щастливи.

Такава ни е природата. Сигурно постоянно ще се опитваме да ставаме все по-добра версия на себе си и това е красиво и прелестно – стига да не забравяме да честваме всеки наш триумф. И да не се опитваме да бъдем по-добра версия на някой различен.

И по този начин, да ви се показва:

Аз съм Елена Матеева, учих фармация 8 години в Германия, от които последните 5 минаха в меланхолия. Знаех от първата секунда, че това не ми харесва, само че нямах храброст да си го призная. Затова пък – въпреки и по сложния метод – това ми оказа помощ да схвана някои доста значими неща:

1. Никога не е прекомерно късно да пуснеш това, което не е твое.

2. Винаги има нещо, което е твое. И даже още да не знаеш кое е то, единствено в случай че започнеш да се оглеждаш, да се ослушваш и да правиш неща, които те радват – то ще се появи.

3. Винаги има излаз! ВИНАГИ! От всяка обстановка, от всеки проблем, от всяка компликация!

4. Винаги има някой, който може и желае да ти помогне. Друг е въпросът дали ние самите желаеме и можем да приемем помощ.

5. Да правиш компромис със себе си поради някой различен – НЕ Е ВАРИАНТ! НИКОГА!

6. Пълният хаус не е, когато си стигнал дъното. Пълният хаус е, когато към този момент си много по-нагоре. И след него постоянно следва неповторима изясненост.

7. Никой не го е грижа дали си съвършен. Всички имат потребност само от приемане и любов. ВСИЧКИ!

8. ТърпенИето и Търпенето имат един микрон разлика. Но той е значителен – едното е витално належащо, другото не е!

9. Това да изпитвам яд, злоба, и всякакви други “негативни ” страсти е не просто ОК. Това е нужда, това е толкоз значимо за нашето здраве и благополучие, колкото и да дишаме и да умеем да изпитваме “положителни ” страсти. Проблемите идват само, когато ги подтискаме дълго време. Тогава да вземем за пример гневът се трансформира в експанзия. Не преди този момент.

Има и други неща, които разбрах – персонално за себе си:

1. Имам потребност от помощ – не мога, а и към този момент не желая да върша всичко сама. Не постоянно ми е елементарно да разпозная дали нуждая се от помощ. Не постоянно ми е елементарно да помоля за нея и да я приема. Но към този момент съм безусловно безкомпромисна в решението си да не съм самичък боец на бойното поле.

2. Обичам материални, хубави, “ненужни ” движимости, които служат само, с цел да красят.

3. Имам страхове – МНОГО и всевъзможни, само че към този момент знам, че това не пречи нещата да се получат по най-чудесния метод. Това, което пречи е отричането, замаскирването и фалша.

4. Винаги ще има хора, които ще са по-добри от мен в нещо, само че ще има и неща, които аз ще умея по-добре. И това не постоянно е удобно, тъй като навика да се съпоставям с всеки към момента е тук. Но към този момент знам, че точно това ми оказва помощ да се развъртвам, дава ми опция да изучавам нови неща и ми дава опция да се удивлявам. И да, за нас като хора е от значително значение да има на кого да се възхищаваме. Е, от време на време изпитвам злоба, само че пък разбрах, че изпитам ли злоба към някого – то несъмнено имам какво да науча от този човек. И тогава завистта се трансформира във удивление.

5. Когато се пробвам да догонвам някого или нещо, постоянно изоставам. А поспра ли, върша ли си моите си неща, тези, които ги върша без да се възнамерявам – тогава се усещам все едно изхвърчам.

6. Имам потребност от отмора. Откажа ли си я поради значими и “неотложни ” задания – всичката ми работа стопира да върви, нещо все се проваля в последния миг. И макар, че от време на време съм завладяна от възприятие на виновност и позор по тази причина, че си почивам, усещам се мързелива, виждам никой да не разбере… само че си почивам. Иначе нищо не ми се получава, а и не ми е хубаво.

7. Абсолютен приоритет за мен е да ми е хубаво, занимателно, това, което върша да ми доставя УДОВОЛСТВИЕ. Е, ще има на места някоя задачка, която не ми е чак до такава степен приятна… Но преди да я захвана, съм с ясното схващане за какво е нужна и извънредно внимавам да държа тези задания в най-малко. Не постоянно е елементарно. Особено от околните ни, които не си разрешават подобен метод на живот може да чуваме упреци, само че това не е причина ние да вършим компромис със себе си.

Перфекционизмът и войнишката дисциплинираност към този момент никак не са ми забавни и през днешния ден, понеделник, от 9 до 11 сутринта си полегнах, просто ей по този начин, тъй като ми се прииска. И тъй като едно коте бебе пристигна да се сгуши в мен. А от време на време това е раят!

Желая ви прелестна седмица, месец, година, живот! Бъдете същински и щастливи!

Автор: Елена Матеева / Инфо: Djavarava.com