Кметът на Калофер: Богоявленското хоро ни прослави по света
Не знам тъкмо по кое време опазването на националните обичаи се е трансформирало в идея за мен. Народната музика, присъединяване ми в обичаите, изпълнявани в Калофер и родното ми село Васил Левски, са част от мен още в моето детство. Сега от позицията на мъж, нахвърлил 50 години, си мисля, че всеки носи в себе си някакви вътрешни заложби, които следва, без авансово да прави оценка какъв брой те са положителни и потребни на обществото. За мен това е националното творчество. Това споделя пред „ Марица” кметът на Калофер Румен Стоянов. Той ще поведе през днешния ден фамозното Мъжко хоро, което се играе на Богоявление в ледените води на Тунджа.
Богоявленското хоро стана световноизвестно напоследък, въпреки традицията му в никакъв случай да не е прекъсвана, даже в атеистичните години през социализма. Силна група мъже от Калофер влизаме всяка година на Йордановден в Тунджа. Чувството е необикновено, по тази причина започнах да върша всичко допустимо да го разпространявам, споделя Румен Стоянов. Той е кмет на Калофер от 2011 година и употребява всеки случай да показа града си пред света.
Роден е в прилежащото на Калофер село Васил Левски. Местните поданици, тъкмо както и калоферци, се славят в твърд манталитет, който не се пречупва елементарно. Този темперамент вероятно идва от Балкана - най-високата му част се извисява над двете селища. Румен е съчетал в себе си гените и на Калофер, и на село Васил Левски - майка му е от града на Ботев, татко му е от селото, кръстено на Апостола на свободата.
Майка ми пееше доста хубаво, доста обичаше празниците и националните традиции -Коледуване, Сирни Заговезни, Богоявление, Лазаруване, споделя Румен Стоянов. Баща му осигурявал прехраната на петима души, по тази причина Румен от дребен му помагал в селската работа, това построило и твърдия му темперамент.
Зададеше ли се огромен празник, подготовката за него започваше най-малко месец по-рано. Беше доста красиво, една вълнуваща приказка, споделя той. Още 45 дни преди Коледа момчетата започвали да стягат гегите и ямурлуците, измисляли по какъв метод да разкрасят овните и чепишите, които предвождат калоферската коледарска тайфа. Понеже роднините на майка му са в града и постоянно ходил при тях, познавал всичките си връстници от там и коледувал и на двете места.
Бях 14-годишен, към този момент учих в междинното учебно заведение в прилежащото Ведраре, когато на една Коледа с момчетата изчакахме последния рейс от Калофер за село Васил Левски. Носехме барабан, имахме две-три гайди. Бяхме 30-тина момчета коледари. Напълнихме икаруса, хората ни гледаха смаяно. Докъм 11 часа през нощта бяхме в ресторанта, по-късно затвориха заведението и тръгнахме да коледуваме. Срещна ни един полицай, беше непоколебим, сподели ни да се прибираме. Ала ние бяхме буйни глави, той ли ще ни уплаши. Знаехме, че не може да ни прибере по домовете. Но и той не отстъпваше - като мина около нас, с един нож проби тъпана. Той е желал да си свърши работата както може, само че и ние не отстъпвахме. Водех дружината в тези къщи, където знам, че ще ни посрещнат и ще ни се зарадват, споделя Стоянов.
Румен почнал да се учи да свири на гайда, когато бил 13-годишен. Запленили го калоферските гайдари, с които непрекъснато другарувал. Наблюдавал пръстите им, след това повтарял придвижванията, до момента в който изкара цялата мелодия. Понеже в моето село няма гайдари, мога да кажа, че бях първият и то най-хубавият гайдар, майтапи се той.
Фактът, че огромна част от традициите в село Васил Левски се пазят и до през днешния ден, се дължи и на нас, които в този момент сме на към 50 години. Ние коледувахме от деца, на Заговезни се маскирахме като джамали, ходихме по този начин по къщите и дрънкахме с дайрета. Обличахме се с национални носии, облеклата ни бяха съвсем като на калоферци, дори от града си вземахме шаяк за носиите. От дребен съм се обличал по този начин и ми викаха „ Този си е калоферец”, спомня си Румен Стоянов.
А Мъжкото хоро е нещо доста особено, подготовката за него е продължителна -събирането на хората още от вечерта или на разсъмване, отиването до реката под звуците на гайдите, националните носии, ледената вода, всичко това основава неповторима атмосфера. В хорото към този момент вземат участие над 150 младежи и мъже от града. Сред тях са най-близките ми - приятелите Недялко Тонев, Мирослав Докторов, Пейо Неделяков, Мъньо Марков. С тях споделям концепциите си, те също са доста дейни, имат положителни хрумвания. Но сред всички нас, които се хващаме на хорото, се построи доста мощна връзка - на почитание, за взаимно ценене, на взаимност, споделя Румен Стоянов.
Мъжкото хоро толкоз се хареса на цяла България, че даже и отвън граница, че доста младежи се втурнаха към Калофер на 6 януари. Те обаче влизаха в реката солидно подпийнали, с викове, викаха и пееха песни, разнообразни от ритуалните за Богоявление. Част от младите мъже се отделиха и преди четири години направиха свое хоро в планината, надалеч от навалицата. Кметът обаче съумя да избави Мъжкото хоро и да сплоти участниците. На последваща година прикани гостите да изчакат калоферци да си изпълнят ритуала, а след това, който желае, да влиза в реката. И по този начин вкара ред.
Днес на Мъжкото хоро в Тунджа ще се заловен и десетина деца - момченца сред 3 и 5 години, които ще влязат в реката с национални носии и ще завъртят свое хорце. Те ще пуснат и няколко гълъба в небето като знак на Богоявление.
Съпругата на Румен е от Калофер. Оженили се, когато били на 18 години. Имат двама синове - Добрин (31) и Христо (30). Големият е женен и към този момент зарадва татко си и майка си с внуче. Христо живее в Калофер с националната певица Християна Димитрова. Момичето ще стане снаха на калоферския кмет, а двамата си харесват по любовта към националната музика.
Любовта към обичаите обаче не е единствената идея на Румен Стоянов. Той бе определен за кмет на Калофер през 2011 година Само след няколко месеца се наложи още веднъж да се яви на избори, които отново завоюва. Преди това посвети няколко години да приключи висше образоване, компетентност „ Туризъм”, в Пловдивския лицей по стопанска система и администрация.
През 2015 година още веднъж бе определен за кмет на Калофер. Смята, че туризмът е в основата за развиването на градчето. Затова дефинира като цели построяването на напълно нова ВиК мрежа с пречиствателна станция, ремонт на улиците и тротоарите с нови, здрави и красиви настилки.
тагове кмет калофер богоявление мъжко хоро
Богоявленското хоро стана световноизвестно напоследък, въпреки традицията му в никакъв случай да не е прекъсвана, даже в атеистичните години през социализма. Силна група мъже от Калофер влизаме всяка година на Йордановден в Тунджа. Чувството е необикновено, по тази причина започнах да върша всичко допустимо да го разпространявам, споделя Румен Стоянов. Той е кмет на Калофер от 2011 година и употребява всеки случай да показа града си пред света.
Роден е в прилежащото на Калофер село Васил Левски. Местните поданици, тъкмо както и калоферци, се славят в твърд манталитет, който не се пречупва елементарно. Този темперамент вероятно идва от Балкана - най-високата му част се извисява над двете селища. Румен е съчетал в себе си гените и на Калофер, и на село Васил Левски - майка му е от града на Ботев, татко му е от селото, кръстено на Апостола на свободата.
Майка ми пееше доста хубаво, доста обичаше празниците и националните традиции -Коледуване, Сирни Заговезни, Богоявление, Лазаруване, споделя Румен Стоянов. Баща му осигурявал прехраната на петима души, по тази причина Румен от дребен му помагал в селската работа, това построило и твърдия му темперамент.
Зададеше ли се огромен празник, подготовката за него започваше най-малко месец по-рано. Беше доста красиво, една вълнуваща приказка, споделя той. Още 45 дни преди Коледа момчетата започвали да стягат гегите и ямурлуците, измисляли по какъв метод да разкрасят овните и чепишите, които предвождат калоферската коледарска тайфа. Понеже роднините на майка му са в града и постоянно ходил при тях, познавал всичките си връстници от там и коледувал и на двете места.
Бях 14-годишен, към този момент учих в междинното учебно заведение в прилежащото Ведраре, когато на една Коледа с момчетата изчакахме последния рейс от Калофер за село Васил Левски. Носехме барабан, имахме две-три гайди. Бяхме 30-тина момчета коледари. Напълнихме икаруса, хората ни гледаха смаяно. Докъм 11 часа през нощта бяхме в ресторанта, по-късно затвориха заведението и тръгнахме да коледуваме. Срещна ни един полицай, беше непоколебим, сподели ни да се прибираме. Ала ние бяхме буйни глави, той ли ще ни уплаши. Знаехме, че не може да ни прибере по домовете. Но и той не отстъпваше - като мина около нас, с един нож проби тъпана. Той е желал да си свърши работата както може, само че и ние не отстъпвахме. Водех дружината в тези къщи, където знам, че ще ни посрещнат и ще ни се зарадват, споделя Стоянов.
Румен почнал да се учи да свири на гайда, когато бил 13-годишен. Запленили го калоферските гайдари, с които непрекъснато другарувал. Наблюдавал пръстите им, след това повтарял придвижванията, до момента в който изкара цялата мелодия. Понеже в моето село няма гайдари, мога да кажа, че бях първият и то най-хубавият гайдар, майтапи се той.
Фактът, че огромна част от традициите в село Васил Левски се пазят и до през днешния ден, се дължи и на нас, които в този момент сме на към 50 години. Ние коледувахме от деца, на Заговезни се маскирахме като джамали, ходихме по този начин по къщите и дрънкахме с дайрета. Обличахме се с национални носии, облеклата ни бяха съвсем като на калоферци, дори от града си вземахме шаяк за носиите. От дребен съм се обличал по този начин и ми викаха „ Този си е калоферец”, спомня си Румен Стоянов.
А Мъжкото хоро е нещо доста особено, подготовката за него е продължителна -събирането на хората още от вечерта или на разсъмване, отиването до реката под звуците на гайдите, националните носии, ледената вода, всичко това основава неповторима атмосфера. В хорото към този момент вземат участие над 150 младежи и мъже от града. Сред тях са най-близките ми - приятелите Недялко Тонев, Мирослав Докторов, Пейо Неделяков, Мъньо Марков. С тях споделям концепциите си, те също са доста дейни, имат положителни хрумвания. Но сред всички нас, които се хващаме на хорото, се построи доста мощна връзка - на почитание, за взаимно ценене, на взаимност, споделя Румен Стоянов.
Мъжкото хоро толкоз се хареса на цяла България, че даже и отвън граница, че доста младежи се втурнаха към Калофер на 6 януари. Те обаче влизаха в реката солидно подпийнали, с викове, викаха и пееха песни, разнообразни от ритуалните за Богоявление. Част от младите мъже се отделиха и преди четири години направиха свое хоро в планината, надалеч от навалицата. Кметът обаче съумя да избави Мъжкото хоро и да сплоти участниците. На последваща година прикани гостите да изчакат калоферци да си изпълнят ритуала, а след това, който желае, да влиза в реката. И по този начин вкара ред.
Днес на Мъжкото хоро в Тунджа ще се заловен и десетина деца - момченца сред 3 и 5 години, които ще влязат в реката с национални носии и ще завъртят свое хорце. Те ще пуснат и няколко гълъба в небето като знак на Богоявление.
Съпругата на Румен е от Калофер. Оженили се, когато били на 18 години. Имат двама синове - Добрин (31) и Христо (30). Големият е женен и към този момент зарадва татко си и майка си с внуче. Христо живее в Калофер с националната певица Християна Димитрова. Момичето ще стане снаха на калоферския кмет, а двамата си харесват по любовта към националната музика.
Любовта към обичаите обаче не е единствената идея на Румен Стоянов. Той бе определен за кмет на Калофер през 2011 година Само след няколко месеца се наложи още веднъж да се яви на избори, които отново завоюва. Преди това посвети няколко години да приключи висше образоване, компетентност „ Туризъм”, в Пловдивския лицей по стопанска система и администрация.
През 2015 година още веднъж бе определен за кмет на Калофер. Смята, че туризмът е в основата за развиването на градчето. Затова дефинира като цели построяването на напълно нова ВиК мрежа с пречиствателна станция, ремонт на улиците и тротоарите с нови, здрави и красиви настилки.
тагове кмет калофер богоявление мъжко хоро
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ