Кеворк Кеворкян: Единствено почтените
Не знам какво ще се случи на следващия ден – на балотажа.
Но едно е несъмнено: само почтеното нещо в българските избори са гласоподавателите.
Знаят, че ги лъжат бездарно, също и настойчиво - като катъри, само че, все пак, се оставят да ги лъжат, тъй като по този начин ги унижават още повече.
И, с цел да не проличи прекомерно натрапчиво, че дефинитивно са изгубили войната за Живота си.
У нас е по този начин: почтените постоянно губят. Всяка война.
Всичко е подправен спектакъл – изборите най-много.
Вижте ги единствено, какви команди дават „ Башовете “ в политиката: през днешния ден едно, отново през днешния ден - друго.
Почесали се по главите - и разкрили истината.
Ами Народеца - той какво да прави?
Вървял си по пътя и си мислел - и след това единствено си вървял.
Така е съгласно остарелия виц. Глупаво и грозно.
Но от настоящия му Живот даже някой непристоен виц не можеш да съчиниш.
Защото няма с кого да си поговори даже мислено – толкоз връткав е пазарлъкът на Ония.
Сякаш е неприятен ден на някакъв селяшки „ Уолтстрийт “ - и акциите бесуват неудържимо.
А командата е: „ Продавай, продавай всичко, което се мерне пред очите ти. “
Народа е наясно с това, тъй като на първо време него продадоха и то на безценица.
А в този момент към този момент и цена няма, никаква.
Забелязвате ли, че от много време насам все по-малко се употребява още една дума – „ Статукво “
Отдавна изчезнаха думи като „ Бъдеще “, „ Хоризонт “, „ Мечта “ - скриха ги, тъй като започнаха да звучат неуместно – също и рисково.
Какъв небосвод има пред България - всичко е ясно: риене на място, в най-хубавия случай.
Затова - марш в гробището на ненужните думи, забравете я.
Същото е и с „ Бъдеще “. Българското бъдеще даже не трябва да се обговаря - то е все едно да кроиш проекти под погледа на някой Бог, изпечен лъжец.
Статукво ли? Какво статукво, когато „ Играта “ постоянно е била без правила във връзка с Народа.
В нея няма честност, няма арбитри, няма памет.
Едно мочурище, което с всяка последваща крачка единствено те всмуква още по-силно.
И няма изплъзване от мръсните игри на „ спечелилите “ – след изборите всички са „ спечелили “.
Само не и Народа - той в никакъв случай не е Победител.
Той даже не е забелязван.
Телевизиите се лигавят с някой, който купил нечий глас или пък направил някаква спекулация при броенето на гласовете.
Идиотизирани малките екрани – покажат неколцина мърльовци и готово - изпълнили са си дълга.
Народа няма да бъде опознат от изборните резултати, от изборната интензивност и от социологическите несръчности.
Той може да ви допусне до себе си, единствено в случай че останете задоволително дълго с него в Чакалнята – там, където той чака свършека си.
А той е неминуем.
Ако не друго, най-малко да знаем по какъв начин си отива – и какви са последните му думи на разлъка.
Истинските му думи обаче - а не тия, които ще извадите за пред камерите.
Трябва да си в действителност трагичен глупак, с цел да не чуваш това протяжно, скръбно и обезверено „ Майната ви! “, с което той се отдръпва.
И това не е някаква черна фикция - от десетилетия той е тук, единствено, с цел да попълня всевъзможните статистики на Провала.
И е наясно, че каквото и да му обещаят, все ще е неистина, скалъпена от бездарни политически налъми.
Идейка за изследване: Пребройте какъв брой българи, оцеляващи под чертата на скотската българска беднотия, са дали своят вот.
Или, по-добре не го правете, тъй като отново ще излъжете – в името на „ Хоризонта “.
Прокажена работа - откъдето и да я погледнеш.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
