Не знам как сте с четенето – то отдавна вече

Не знам по какъв начин сте с четенето – то от дълго време към този момент не е обичано занятие на никого, а за подрастващите пък е напряко толкоз извънредно обвързване, сравнимо единствено с това да си изяждат спанака към пържолата. Аз обаче съм почитател. Заедно с червилото, носните кърпички, ключовете, телефона и другите дреболии, непрекъснато мъкна и някоя книга (от хартия!) в чантата си.

За да съм почтена, не съм чела неотдавна по метрото някой от романите на днешния ни воин, само че това не значи, че за мен Ерих-Мария Ремарк не е един от най-великите писатели, ходили в миналото по тази земя. Един от най-ярките представители на литературата на “загубеното потомство ”, литературното завещание на Ремарк предлага богато многообразие от тематики и сюжети: той обича да следи, да претърпява и след това да разказва претърпяното.

Романът, който му донася международна популярност е “На Западния фронт нищо ново ” (1929).  В него се споделя за грозната страна на Първата международна война през погледа на деветнайсетгодишен немски боец. Само до края на годината на издаването му, романът е преведен на 26 езика, филмиран в Щатите, а създателят му е препоръчан за Нобелова премия.

В родната Германия обаче книгата не е посрещната с изключително вдъхновение, а националистическите кръгове упрекват Ремарк в литературно изменничество към немската войска. Непукист и неконформист, какъвто постоянно е бил, Ремарк написва продължение, “Обратният път ”, с което дефинитивно си изкопава гроба. Ядосаните му сънародници му лишават немското поданство и го обричат на живот в заточение до гибелта му през 1970 година

Струва си човек да препрочита Ремарк през разнообразни интервали от живота си, тъй като по този начин открива все нови, и нови неща сред редовете, излезли отдолу под ръката на този незабравим мъж и… фен на дамите. Две от тях оставят изключително огромен отпечатък в сърцето, творчеството и изобщо в живота му.

За иконата от златната епоха на Холивуд, Марлене Дитрих, се знае, че е съумяла да докара до полуда не един и двама мъже… а също и дами. От някои превъзнасяна за ангел, от други презирана като страшилище, Дитрих нехае за непознатото мнение – живее,  както си желае, облича се, както си желае, и прави обич с който си желае.

През 1938 година в дългия й лист с любовници от двата пола попада не кой и да е, а тогавашната литературна сензация, Ерих-Мария Ремарк. 37-годишната тогава Дитрих към този момент се е женила един път, за помощник-режисьора Рудолф Зибер, от който ражда единственото си дете, Мария Рива. Де факто бракът им трае пет години, само че де юре двамата в никакъв случай не се развеждат.

Въпреки че доста от нейните любовници я умоляват да приключи този фарс, тя по този начин и склонява да подпише бракоразводните документи – въпреки и да не живеят дружно, продължава да смята Зибер за доста непосредствен и не желае да трансформира това по какъвто и да е метод.

 Ремарк също се води публично фамилен по това време. Заради кавги и изневери и от двете страни той се развежда с първата си жена, Илзе, през 1925 година Но тъй като през 1933-а двамата дружно бягат в Швейцария, се постанова да се оженят още веднъж, въпреки и единствено фиктивно, с цел да избегнат екстрадацията на Илзе назад в недрожелюбна Германия.

Но да се върнем към година 1938-а, по време на филмовия фестивал във Венеция, актрисата се среща с създателя на станалата сензация книга “На Западния фронт нищо ново ”. Дитрих към този момент е прочела романа и в визиите й индивидът, който е написал толкоз бездънен и тъмен текст, би трябвало да е най-малко 50-годишен. Затова и е сюрпризирана от младоликия тип на писателя, станал заточеник не по лична воля. Самата тя споделя неговите политически възгледи.

Веднъж към този момент е отхвърлила безапелационно предлагането на Гьобелс да прави филми за и в Третия Райх, а също така основава фонд в съдействие с други немци, прогонени от фашисткия режим, който да подкрепя безвредното евакуиране на евреите от Германия.

“Заварката ” сред двамата съотечественици става на другия ден след запознанството, когато, разхождайки се по плажа, Ремарк вижда новата си позната с томче на Рилке в ръце. А когато Марлене стартира да рецитира наизуст стиховете на поета, Ремарк е изцяло превзет от тази жена. Все отново не всеки ден човек среща холивудска актриса, която да е запалена по литературата! В идващите няколко дни те като че ли не могат да се наситят на взаимната си компания – разхождат се и беседват с часове.

Още тогава Марлене взема решение да се отдаде на новата си пристрастеност. Фактът, че Ремарк е импотентен, въобще не я тормози, тъй като това, което я омагьосва в него, е красивият му разум.  Цялото последващо лятото на идната година актрисата прекарва дружно със фамилията си и писателя в Антиб.

Не, не тази в Париж. За полубиографичния разказ, в който Ремарк разказва любовта си с Дитрих, става въпрос. В романа, излязъл през 1945-а година, основният воин, лекар Равик, който е един от многото бежанци от нацистка Германия, обитава в Париж без документи и се препитава като прави незаконни интервенции. Равик се влюбва в изпадналата в обезсърчение и житейска рецесия певица и актиса Жоан. Двамата се впускат в бурна сантиментална история с трагична развръзка.

Великият френски артист и един от многочислените любовници на звездата, Жан Габен, един път се споделя по неин адрес: “Тази кобилка е сложна да се обязди. ” И има право. Марлене е толкоз свободолюбива и самодостатъчна, че даже доста по-късно появилият се термин “феминистка ” е стеснен, с цел да се вмести в него. Това Ремарк схваща по сложния метод. Колкото повече се пробва да я задържи, толкоз повече тя се съпротивлява.

Той я ревнува от всички, даже от сътрудника Ърнест Хемингуей, на чиято компания тя се любува за известно време. Изразява болката и разочарованието си чрез думите на героя, с който се разпознава в “Арката ”, Равик. Марлене обаче въобще не харесва своята героиня в романа и се оплаква на брачна половинка си Зибер, че, за да показа себе си в добра светлина, Ремарх е обрисувал нея в неприятни краски и че тя е доста по-интересна персона спрямо Жоан.

Бурната и нестабилна връзка сред Ремарк и Дитрих дефинитивно завършва през 1953 година Писателят прави комплицирана маневра в опита си да я склони за следващ път да се разведе и да се омъжи за него: споделя й, че желае да е свободен, с цел да може да се ожени за водещата звезда на студиото “Парамаунт Пикчърс ” Полет Годар. При тая вест Марлене единствено се изсмива – от аероплан е видно, че Годар е златотърсачка и напира да стане госпожа Ремарк единствено поради впечатляващата му сбирка от творби на изкуството.

Значи няма да се омъжиш за мен, пита за финален път Ерих-Мария. В никакъв случай, дава отговор за финален път Марлене.

Той е буен фен на автомоболи и сериозен колекционер на постимпресионалистично изкуство. Тя обича да се кипри с облекла и бижута от парижки бутици. Той е отегчителен и самовглъбен. Тя е фриволна и радостна.  На пръв взор двамата са толкоз разнообразни, че повече не трябва. Но в действителност тези, които са осведомени с биграфиите им, знаят, се си наподобяват доста повече, в сравнение с е видно. И двамата са известни, доста надарени, ужасно красиви и извънредно материалистични. Освен това описът им с любовни завоевания е еднообразно дълъг като Годар даже бие с два брака Ремарк: била е женена три пъти – за Едгар Джеймс, Чарли Чаплин и Бърджис Мередит.

Актрисата и писателят се срещат при започване на 50-те и няколко години са единствено приятелки. Ремарк даже посвещава “Време да се живее и време да се мре ” на положителната си другарка Полет. След като Марлене Дитрих го отрязва, той взема решение да съблюдава “заканата ” си и да се ожени за Полет. Така че когато през 1957-а за повторно се развежда с Илзе, още на другата година се дами за нея.

По това време и двамата към този момент са към петдесетте, само че до момента в който застаряваща звезда към момента е ослепително красива, разгулният, плейбойски живот много е посмачкал Ремарк. Полет, с цел да покаже преданост към новия си брачен партньор, прекъсва актьорската си кариера и се реалокира при него в Швейцария.

В края на 60-те здравето на писателя към този момент е ужасно разтърсено, само че Годар е непрестанно до него през всичките му премеждия и рехабилитации след претърпени инсулт и инфаркт. Смъртта настава на 25 септември 1970 година в болница в Локарно. Ремарк е заровен в гробище край езерото Маджоре в Швейцария – идеалният финален кей за един популярен публицист “без паспорт. ”

Полет Годар надживява брачна половинка си с 20 години. Издъхва на 79-годишна възраст в швейцарския си дом. Гробът й е до тези на майка й и последния обичан мъж.