Динко възстанови паметника на връх Каймакчалан, на който през 1916 г. се качват 6 хиляди български войници, а слизат само 800
" Не знам дали си спомняте преди време един македонец беше начупил с чук наш монумент на каймак-чалан паметника е възобновен от мен и мои другари там са се водили войни от наши българи те се са били за нас не трябва да бъде забравено това място по тази причина се постарах да го възстановя!!!! ", написа Динков в Инстаграм.
През 2016 година представящия себе си за публицист Миленко Неделковски разруши с чук паметната плоча, сложена от българска военна делегация.
Директорът на Националния исторически музей по това време - проф. Божидар Димитров се закани да го даде на съд за рушене на културно-исторически монумент, само че за жал умря прибързано.
Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже. Намира се на границата сред Северна Македония и Гърция. От края на август до октомври 1916 година Каймакчалан и близките върхове се трансформират в сцена на яростни сражения сред бойците на две сръбски пехотни дивизии /Дунавската и Дринската/ и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от обособени дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ти пехотни полкове.
В края на август и при започване на септември 1916 година на върха се качват малко над 6000 български бойци и офицери, а в начолот на октомври слизат по-малко от 800. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Повече от 8500 български и сръбски офицери и бойци оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените скатове на планината.
През 2016 година представящия себе си за публицист Миленко Неделковски разруши с чук паметната плоча, сложена от българска военна делегация.
Директорът на Националния исторически музей по това време - проф. Божидар Димитров се закани да го даде на съд за рушене на културно-исторически монумент, само че за жал умря прибързано.
Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже. Намира се на границата сред Северна Македония и Гърция. От края на август до октомври 1916 година Каймакчалан и близките върхове се трансформират в сцена на яростни сражения сред бойците на две сръбски пехотни дивизии /Дунавската и Дринската/ и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от обособени дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ти пехотни полкове.
В края на август и при започване на септември 1916 година на върха се качват малко над 6000 български бойци и офицери, а в начолот на октомври слизат по-малко от 800. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Повече от 8500 български и сръбски офицери и бойци оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените скатове на планината.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ