Не знам дали е само лично усещане, но аз дълго

Не знам дали е единствено персонално чувство, само че аз дълго време съм се чувствала обречена. Не ме разбирайте неправилно - концертният туризъм се трансформира в мое доста обичано занимание и съчетаването на пътешестване с изява на обичан реализатор е незабравимо прекарване.

 

Но…

 

Дълго време съм си мислила, че ние в България не заслужаваме сходни концерти. Не заслужаваме да посрещаме огромни реализатори от актуалната музикална сцена, просто тъй като толкоз си можем. Истината обаче е, че пролука в мрака има и известни музиканти страхливо, бавно вземат решение да ревизират какъв брой добра е българската аудитория. 

 

А тя е добра, повярвайте ми. 

 

Започнах да го разбирам последователно, когато на Port Burgas предишното лято видях нещо, което не си бях и мечтала да видя - Arctic Monkeys да изсвирят обичани части пред очите ми, до момента в който зад сцената слънцето залязва постепенно и трансформира цветовете на небето край нас, до момента в който ние пеем с цяло гърло. Тогава не подозирах, че единствено година по-късно на същото място, по същото време, пред очите ми ще запеят Nothing But Thieves, а аз ще викам с цяло гърло обичаните им песни, а на идващия ден ще приказвам с прегракнал от благополучие глас.

 

Nothing But Thieves не са просто някоя си незнайна група. За феновете на инди музиката те са много известни, а и “на живо си е жица ”, както сподели един другар. Nothing But Thieves завоюваха премията за най-хубава инди тайфа от Global Awards за 2021 година В момента готвят турне с най-новия си, четвърти албум, който е с много по-меко звучене. 



Шотландците от Franz Ferdinand също не са по никакъв начин безизвестни, макар че по мое непретенциозно мнение не те трябваше да са съществена група на фестивала. Franz Ferdinand имат зад себе си пет албума и голям брой награди, измежду които премията “Брит ” за най-хубава английска група от 2005 година и най-хубаво рок осъществяване от същата година. 

 

Мога да кажа единствено едно - отлично. 

 

Браво, тъй като тази година уредниците си бяха взели някои бележки и този път сцената беше ситуирана по друг метод, имаше много по-фестивален образ, озвучаването беше положително и единствено мога да се надявам, че ще става все по-добре. Това, несъмнено, не зависи от мен, а от тях. Затова - в случай че четат тези редове, мога да кажа: Продължавайте в същия дух, чакаме изпълнителите идната година. 

 

Пиша тези редове с възторг, тъй като в действителност обичам музиката. Този текст е безпределно персонален, тъй като точно концертите ме карат да се усещам в действителност жива. Надявам се, че и вие, които четете всичко това, добре разбирате какво имам поради. 

 

Затова и безпределно ме зарадва новината отпреди няколко месеца, когато на българския стадион “Васил Левски ” запяха Imagine Dragons. Българската аудитория пя с цяло гърло, а силата беше неописуема. Същото беше и в Бургас. Изпълнителите изглеждаха втрещени и дадоха обещание да се върнат още веднъж. Надявам се, че това не е било израз на учтивост. 

 

От последните години изводът ми е един - българските меломани са зажадняли за сходни концерти. А и дано да сме почтени - това си е превъзходен метод туризмът у нас да завоюва - в София, а и в Бургас тази година имаше доста чужденци, пристигнали да слушат обичани реализатори. 

 

Има метод. Не си мислете, че не заслужаваме сходни концерти.

 

Джесика Вълчева