Не знам дали е имало план да се стигне до

...
Не знам дали е имало план да се стигне до
Коментари Харесай

Животът ни - между абсурда и реалността

Не знам дали е имало проект да се стигне до тази жалка картина в благата ни татковина или е случайност… Знам обаче, че за 30-те години на така наречен преход нацията изпростя, опростачи се, маргинализира се и оскотя.
Всеки ден осведомителният поток ми сервира случки, за които не желая да допускам, че се случват. В рамките САМО на два дни два случая ме раздрусаха от дъното на душата ми и объркаха естествения ми витален темп.
65-годишен мъж прободе в сърцето 40 години по-младата си жена и майка на осеммесечното им дете от ревност… Измамник, представящ се за полицейски чиновник на 11-годишно дете, измъкна над 50 хиляди лв. и златни украшения.
Случките ми звучат като творби на абсурдизма, само че са обстоятелства от живота в моя град Стара Загора. И ме карат да си задавам безчет въпроси, за които подготвени и еднопосочни отговори няма.
Какво кара младо момиче да заживее от 15-годишна възраст с мъж, който може да ѝ е татко? Как родителите ѝ са позволили това? Как е съумяла да приключи междинното си обучение и по-късно да учи в университет, а не е схванала житейския парадокс, в който е била основна героиня? Какво е провокирало мъжа ѝ да лиши детето си от майка и жена си от живот, откакто съседи не са чували кавги? Неговото бъдеще е ясно - от 10 до 20 години затвор. Може и да не успее да излезе жив от там, имайки поради продължителността на живот. Но каква ще е ориста на детето?
Едва ли измамата, на която е станало жертва 11-годишното момиче, е случайност. Вероятно в тази ситуация е намесен прочут на фамилията, останало без полезностите си. Защо другояче измамникът неколкократно ще подканя детето да търси пари и злато? Вероятно е знаел, че има такива в дома… От кого? Защо някой държи толкоз пари в къщи? Недоверие към банките? Нужда, за която инцидентно е казано на някого? Защо не мислим какво приказваме и пред кого? Защо не учим децата си да не се доверяват на инцидентни хора, да не дават информация за себе си и околните си, която може да заплаши сигурността им? Защо измамниците към този момент нямат никакви спирачки? Заради безотговорност? Заради неефективност на полиция, прокуратура и съд? Заради зависимости, които ги оставят без избор?
Не мога да си отговоря на въпросите, не мога да стигна до съответно пояснение за тези и сходни случки.
Както нямам пояснение за ежедневните кавги в сякаш страната ни, които засягат всеки българин, само че минават край множеството от като далечни комети. Тресат ни всеки ден - електронни винетки, Войводиново, ромската интеграция, държавни мъже, които не знаят какво да приказват и по какъв начин да се държат като са стигнали до високи позиции… Адвокати, обясняващи на медиите какво от протичащото се по света и у нас би трябвало да е първа новина… (това ме подсеща по какъв начин се продават краставици на краставичар).
Скандалите водят до доста други въпроси, започващи със за какво, по какъв начин, докога? Защо се помиряваме с действителността към себе си? Как се стигна дотук? Докога ще се спасяваме поединично? Защо и кому е належащо това…
Единственият логичен отговор, до който стигам, е - допуснахме да ни лишат от полезности. Без полезности се губят ориентири за положително и зло. Без тях нацията става население, а страната става територия.
Автор: Анжелина Велчева
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР