10 любопитни факта за Ерик Кантона
Не знаете ли името Ерик Кантона, не знаете какво е футбол и нямате ни най-малка визия какъв брой велика е тази игра. Въпреки че е французин, той написа най-знаковите страници от историята на британския футбол.
Една мъдра мисъл гласи: “1966 година е най-щастливата за Англия, само че не тъй като стават международни първенци, а тъй като тогава е роден Ерик Кантона. “
Той е измежду най-емблематичните, ексцентричните и ярки играчи и като че ли в никакъв случай не се е разделял с топката, а пред името му напълно на място стои купата “Крал на футбола ”. Изключителният експерт има не по-малко извънреден темперамент, което прави историята му още по-интересна. Ето я и нея.
1. Корените
Дядо му по майчина линия, Педро Раурих, е роден в Барселона и се е борил против диктатора Франсис Франко до самия завършек на гражданската война от 1939 година. След това е бил търсен, поради което бяга от страната. С него потегля и с 10 години по-малката му годеница – Пакита Фарнос. Не след дълго се ражда щерка им – Елеонора и тримата заживяват в Марсилия.
Съдбата на роднините му по бащина линия е не по-малко тежка. Корените на Йозеф и Люсиен Терес потеглят от Сардиния, само че се простират до Франция. Дядо му се е борил за французите във Втората Световна война, а когато завършила, станал строител. Живеели в нещо като пещера край Марсилия съвсем две години, като през това време строели дома си. Именно там израства и самият футболист.
2. Раждането
Ерик Даниел Пиер Кантона е роден на 24 май 1966 година в предградието Ле Кайол, Марсилия, Франция. Баща му, Алберт, оказва помощ в строенето на къщата, рисува, управлява футболен тим, а през нощта е част от медицинския личен състав в психиатрична клиника. Прави го, тъй като един от пациентите там е брат на татко му и кръстник на Алберт. Майка му, Елеонора Раурих, е шивачка. Кантона има един по-малък и един по-голям брат – Джийн-Мари и Жоел.
3. Заболяването
Футболистът твърди, че има необичайно заболяване от дребен. “Понякога ми става зле, стартирам да виждам един цвят изключително блестящо пред очите си. Това е заболяване, което имам от дете. Докторите нямат точна диагноза и пояснение. ” Може би, това е демонстрация на ексцентризма му, на мощната му пристрастеност към изкуството или на честите притоци на мощен адреналин, които имат разнообразни проявления при всеки.
4. Изкуството
Отделно от футбола, Ерик се увлича по рисуването още до момента в който е на 8 години. След учебното заведение и тренировките, дребният стои до полунощ с четката и боите пред статива. Има за собствен идол Пиер Амброджиани. Стреми се да схване стила му, а за 15-ия си рожден ден желае като подарък репродукция на една от най-известните му картини.
5. Футболът
На 14 години Кантона играе за локалния тим на Ле Кайол, воден от татко му. Често е вратар, тъй като това бил поста на Алберт. Но повече обича да е нападател, да ври в играта, да вкарва голове. Играе по 6-7 часа дневно, всеки ден. На 16 години подписва първия си контракт с Оксер – най-хубавата футболна академия във Франция.
Играе чартърен в Мартиг, връща се в Оксер и получава повиквателна за националния тим. Искат го от Олимпик Марсилия и Милан, само че патриотизма си споделя думата. Скандал е причина Олимпик да го отдадат чартърен в Бордо, а по-късно и в Монпелие. Прибират го назад, само че неразбирателствата не са изгладени и той минава в Ним.
Отново хулигански прояви са причина да реши да се откаже от футбола, едвам на 25. Но Жерар Улие го убеждава да опитва шанса си в Англия. От Лийдс се озовава в Манчестър Юнайтед и стартира да написа история, а британският футбол към този момент в никакъв случай няма да е същият.
6. Седмицата
В предишното, футболистите не са имали опцията да изпъкнат с ексцентрични номера на фланелките си. Задължително било да попадат числата от 1 до 11, колкото са и играчите на терена. Седмицата била измежду най-важните номера и най-често носена от състезател, настоящ на крилото или зад нападателя.
Седмиците били едни от най-значимите на терена и измежду любимците на почитателите. Кантона е измежду емблематичните играчи с №7 на “Манчестър Юнайтед ”, само че и тук намира своя метод да изпъкне измежду останалите. Вдигнатата яка на фланелката му изцяло подхожда на бунтарския му манталитет и гордата външност.