Ренесансът на българското вино
Не знаем за какво, само че виното постоянно разсънва у нас едни луксозни мисли за живописни пейзажи и за благополучен живот. Точно като тези в Шампан и долината на Лоара във Франция, като в Тоскана и Пиемонт в Италия, като в Алентежо и долината на Доуро в Португалия, Ла Риоха в Испания и даже дребничкият Санторини.
И до момента в който някои въздишат по въпросните близки и далечни земи, ние добре си знаем, че тук имаме едни не по-малко привлекателни и богати с традициите си в правенето на вино места.
Като Долината на розите (която за някои към този момент е Долината на лавандулата), като поречието на Струма (с всичките забежки на реката) и даже сякаш занемареният български Северозапад. Не, не сме опиянени, а изцяло трезви реалисти. Ето ги и доказателствата.
Лозя край реката
Полегати хълмове, ширнали се към кротката блестяща лента на Дунав. Лозови насаждения, чиито редици водят към хоризонта. Тази картина повече припомня за пейзажите край река Рейн. Но няма смешка, няма машинация - тъкмо в северозападната част на България, в долината на Дунав, се основават някои от най-любопитните нови български виновност.
А младите тукашни производители като Шато Бургозоне, Боровица, Шато Дел Вал знаят, че тъкмо характерният локален климат - топли лета с доста слънчеви дни и мразовити зими, е това, което ги отличава от останалите.
Е, и богатите чисти почви към реката, несъмнено. Защото точно от тях се ражда типичният вид за този район - гъмза (нищо че в Събрия и Унгария му споделят kadarka).
И в случай че към този момент по този начин или другояче сме тук, то разходка до околните средновековни замъци ще е отлично сантиментално допълнение към виненото ни премеждие на север - Баба Вида и Видинската във Видин, Белоградчишката край Белоградчик, Кастра Мартис в Кула и Никополската.
А кулминационната точка му би могло да бъде и посещаване в пещерата Магурата - единственото място в България, където отлежава естествено пенливо вино.
Вълни, пясък и вино
Ах, морето... Ах, виното... А какви прелестни съчетания ражда срещата на двете...
Като типични фенове на морските ваканции, ние се радваме се и на мекия климат, и на влажния въздух, и на многото слънце, че и на топлата есен.
Но в случай че питаме някой локален лозар какво ознава тъкмо тази композиция от естествени дадености за него, то той ще ни отговори единствено едно - по-продължителен лозарски сезон. Месеци, в които усещаме ароматите на димят, мускат отонел, ркацители, траминер, ризлинг, совиньон блан, шардоне и предвкусваме нотките на виното, което ще стане от тях.
Същото ще потвърдят и от Черноморско злато, Шато Медово, Санта Сара, Евксиноград, Виа Понтика - все тукашни мазета, които не са за пропускане.
А топлите вечери на морския бряг вървят съвършено с бяло вино и се оказва, че в действителност сме на вярното място за него - 53% от от всички бели сортове в България се гледат точно тук, по Черноморието.
За траките и розите
А в този момент къде сме - в Прованс? Съвсем не - безкрайният лавандулов пейзаж, който се редува с ниски и скромни на пръв взор, само че доста ароматни насаждения на маслодайна роза, си е сърцето на България.
Буквално - в средата на страната ни, сгушена сред Стара планина и Средна гора, Розовата котловина се радва освен на флорални, само че и на луксозни винени аромати.
Защото тук вино се прави от хилядолетия - в светилището на тракийския цар Ситалк до Старосел е открит сребърен съд за вино на повече от 2500 години. Малко по-близо във времето, през 1927 година, тук е основана и една от първите лозаро-винарски кооперации в България - " Карловски мискет ".
Това е обаче са единствено точни обстоятелства, които отстъпват място на страстите и цялостната приятност, която ни дава срещата с някои от най-традиционните сортове за района - червен мискет и памид.
Не можем да изберем с коя от чудесните локални мазета да стартираме - Шато Копса, Винекс Славянци, Братя Минкови, Старосел, Розова котловина, Домейн Бояр, Стара Изба 1924. Може би най-правилното решение в този район е да караме по азбучен ред...
По стъпките на Дионисий
С тъга с разделяме с Долината на розите, с цел да се отправим към ширналата се Тракийската равнина, където задачата ни да пробваме новото българско вино се усложнява. Това е регионът с най-вече винопроизводители, както и с толкоз доста забележителности, на които би трябвало да отдадем заслуженото.
Решаваме да избистрим мисълта си и да съставим проект за деяние с чаша мавруд - богатият и опияняващ усет на района. Чаша-две от него проясняват погледа ни и праща непосредствено към " горещите точки " в източните Родопи - светилищата Перперикон и Татул, Хасковските минерални бани, крепостта Букелон, каньона на река Арда, резервата Кован кая, Червената черква край Перущица.
Зашеметени от толкоз гледки и история, виновността на някои от локалните мазета - Нерагора, Беса Валей, Вила Винифера, Загрей, Румелия, Домейн Юстина, Катаржина, Иво Върбанов, Брестовица, Ямантиеви, Тера Тангра, Мидалидаре, ще ни накара да се потопим изцяло в тукашната атмосфера.
Полъх от Бяло море
Българско вино = Мелник. Сгушено сред скали от жълтеникав варовик, дребното градче продължава да е знак на българското вино - въпреки в него да има тъкмо нула мазета!
Да, те се намират наоколо, само че пък какви мазета - Логодаж, Дамяница, Златен Рожен, Меди Вали, Синтика, Кьосев, Орбелус.
Всяка от тях желае да употребява оптимално топлия климат, повлиян от прилежаща Гърция и близостта на Бяло море, само че и всяка натъртва на това по друг метод. Някои от винопроизводители по долината на Струма залагат на производството на био вино, други се концентрират напълно върху локалните сортове като необятна мелнишка лоза и сандански мискет.
А тук няма да останем надалеч и от световната наклонност запалените фенове сомелиери да намерят и място, където да отседнат. Само по този начин ще можем да се потопим изцяло и в магическия развой, при който от налетите със захари и топлота гроздове се получава напитката, приписвана на богове, възхвалявана от поетите и спечелила небцето и сърцето на скромния създател на тези редове.
Още забавни хрумвания за туризъм из красивата ни страна има в.
И до момента в който някои въздишат по въпросните близки и далечни земи, ние добре си знаем, че тук имаме едни не по-малко привлекателни и богати с традициите си в правенето на вино места.
Като Долината на розите (която за някои към този момент е Долината на лавандулата), като поречието на Струма (с всичките забежки на реката) и даже сякаш занемареният български Северозапад. Не, не сме опиянени, а изцяло трезви реалисти. Ето ги и доказателствата.
Лозя край реката
Полегати хълмове, ширнали се към кротката блестяща лента на Дунав. Лозови насаждения, чиито редици водят към хоризонта. Тази картина повече припомня за пейзажите край река Рейн. Но няма смешка, няма машинация - тъкмо в северозападната част на България, в долината на Дунав, се основават някои от най-любопитните нови български виновност.
А младите тукашни производители като Шато Бургозоне, Боровица, Шато Дел Вал знаят, че тъкмо характерният локален климат - топли лета с доста слънчеви дни и мразовити зими, е това, което ги отличава от останалите.
Е, и богатите чисти почви към реката, несъмнено. Защото точно от тях се ражда типичният вид за този район - гъмза (нищо че в Събрия и Унгария му споделят kadarka).
И в случай че към този момент по този начин или другояче сме тук, то разходка до околните средновековни замъци ще е отлично сантиментално допълнение към виненото ни премеждие на север - Баба Вида и Видинската във Видин, Белоградчишката край Белоградчик, Кастра Мартис в Кула и Никополската.
А кулминационната точка му би могло да бъде и посещаване в пещерата Магурата - единственото място в България, където отлежава естествено пенливо вино.
Вълни, пясък и вино
Ах, морето... Ах, виното... А какви прелестни съчетания ражда срещата на двете...
Като типични фенове на морските ваканции, ние се радваме се и на мекия климат, и на влажния въздух, и на многото слънце, че и на топлата есен.
Но в случай че питаме някой локален лозар какво ознава тъкмо тази композиция от естествени дадености за него, то той ще ни отговори единствено едно - по-продължителен лозарски сезон. Месеци, в които усещаме ароматите на димят, мускат отонел, ркацители, траминер, ризлинг, совиньон блан, шардоне и предвкусваме нотките на виното, което ще стане от тях.
Същото ще потвърдят и от Черноморско злато, Шато Медово, Санта Сара, Евксиноград, Виа Понтика - все тукашни мазета, които не са за пропускане.
А топлите вечери на морския бряг вървят съвършено с бяло вино и се оказва, че в действителност сме на вярното място за него - 53% от от всички бели сортове в България се гледат точно тук, по Черноморието.
За траките и розите
А в този момент къде сме - в Прованс? Съвсем не - безкрайният лавандулов пейзаж, който се редува с ниски и скромни на пръв взор, само че доста ароматни насаждения на маслодайна роза, си е сърцето на България.
Буквално - в средата на страната ни, сгушена сред Стара планина и Средна гора, Розовата котловина се радва освен на флорални, само че и на луксозни винени аромати.
Защото тук вино се прави от хилядолетия - в светилището на тракийския цар Ситалк до Старосел е открит сребърен съд за вино на повече от 2500 години. Малко по-близо във времето, през 1927 година, тук е основана и една от първите лозаро-винарски кооперации в България - " Карловски мискет ".
Това е обаче са единствено точни обстоятелства, които отстъпват място на страстите и цялостната приятност, която ни дава срещата с някои от най-традиционните сортове за района - червен мискет и памид.
Не можем да изберем с коя от чудесните локални мазета да стартираме - Шато Копса, Винекс Славянци, Братя Минкови, Старосел, Розова котловина, Домейн Бояр, Стара Изба 1924. Може би най-правилното решение в този район е да караме по азбучен ред...
По стъпките на Дионисий
С тъга с разделяме с Долината на розите, с цел да се отправим към ширналата се Тракийската равнина, където задачата ни да пробваме новото българско вино се усложнява. Това е регионът с най-вече винопроизводители, както и с толкоз доста забележителности, на които би трябвало да отдадем заслуженото.
Решаваме да избистрим мисълта си и да съставим проект за деяние с чаша мавруд - богатият и опияняващ усет на района. Чаша-две от него проясняват погледа ни и праща непосредствено към " горещите точки " в източните Родопи - светилищата Перперикон и Татул, Хасковските минерални бани, крепостта Букелон, каньона на река Арда, резервата Кован кая, Червената черква край Перущица.
Зашеметени от толкоз гледки и история, виновността на някои от локалните мазета - Нерагора, Беса Валей, Вила Винифера, Загрей, Румелия, Домейн Юстина, Катаржина, Иво Върбанов, Брестовица, Ямантиеви, Тера Тангра, Мидалидаре, ще ни накара да се потопим изцяло в тукашната атмосфера.
Полъх от Бяло море
Българско вино = Мелник. Сгушено сред скали от жълтеникав варовик, дребното градче продължава да е знак на българското вино - въпреки в него да има тъкмо нула мазета!
Да, те се намират наоколо, само че пък какви мазета - Логодаж, Дамяница, Златен Рожен, Меди Вали, Синтика, Кьосев, Орбелус.
Всяка от тях желае да употребява оптимално топлия климат, повлиян от прилежаща Гърция и близостта на Бяло море, само че и всяка натъртва на това по друг метод. Някои от винопроизводители по долината на Струма залагат на производството на био вино, други се концентрират напълно върху локалните сортове като необятна мелнишка лоза и сандански мискет.
А тук няма да останем надалеч и от световната наклонност запалените фенове сомелиери да намерят и място, където да отседнат. Само по този начин ще можем да се потопим изцяло и в магическия развой, при който от налетите със захари и топлота гроздове се получава напитката, приписвана на богове, възхвалявана от поетите и спечелила небцето и сърцето на скромния създател на тези редове.
Още забавни хрумвания за туризъм из красивата ни страна има в.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ