Мозъкът се самоизследва!
Не знаем доста за мозъка. Учени и откриватели от епохи се пробват да разгадаят най-сложния орган в тялото ни, само че към момента ни липсват отговорите на някои фундаментални въпроси: какво прави мозъкът с по-голямата част от силата и по какъв начин болесттите в мозъка афектират взаимоотношението сред невроните.
Изследовател от IBM може би е разкрил началото на комплицираната плетеница от загадките на мозъка – модел на това, което прави мозъкът, до момента в който си почива. Невробиологът Джеймс Козлоски назовава това събитие „ огромния обръч “.
„ Мозъкът употребява голямо количество сила, на пръв взор без да прави нищо. Това е голяма тайнственост в невробиологията “, споделя Козлоски. „ Не би трябвало да се изразходва толкоз огромно количество сила, в случай че няма добра причина. “
Според Козлоски 90% от силата, разходвана от мозъка, не може да бъде регистрирана. Това е много, имайки поради, че мозъкът изразходва към 20% от цялата сила на тялото. Невробиологът счита, че в действителност мозъкът непрекъснато препраща сигнали по избрани пътища, които се състоят от неврони и тъкани. Козлоски вижда тези пътища като градски улици, по които мозъкът непрекъснато патрулира. Самите пътища минават през три зони на действие – сензорна (какво се случва), поведенческа (какво да направя) и лимбична (какво значи за мен).
Има зони в мозъка, които внедряват новата информация, само че Козлоски отдава доста повече разхода на сила на тези циклични процеси. Тъй като моделът е повтаряем, се разказва посредством затворен обръч – това е друго от обичайния метод на мислене, че мозъкът получава информация от света и я трансформира в сигнали към тялото.
Козлоски загатва също, че от еволюционна позиция това може да са механизмите, които хората употребяват, с цел да предположат какво ще се случи в нова обстановка въз основата на предходен опит.
Но откритията на невробиолога имат и едно директно приложение – проучването на заболяването на Хънтингтън.
„ Намираме се в задънена улица, що се отнася до психическото здраве и невродегенеративните болести “, прибавя Козлоски. „ Хънтингтън се предизвиква от един единствен ген, само че към момента няма прогрес в разбирането за това по какъв начин този ген предизвиква невродегенериране. “
Но когато изследваме заболяването на Хънтингтън посредством новия модел, излиза наяве, че и един повреден ген може да направи лавина от неверна информация в целия неврален път. Ако генът сътвори мутирал протеин, а протеинът промени метода, по който даден неврон приема и изпраща сигнали, това може да сътвори верижна реакция, която ще повлияе на безчет други неврони.
Следващите задания на Козлоски са да разбере по какъв метод се избират тези пътища и каква е характерната причина да се основава този обръч.
„ Ако не се случваше нещо значимо, този развой от дълго време да е липсващ “, приключва невробиологът.
Popular Science
