Не засяга исканията за екстрадиция в Дубай или БелградВъзможно е

Не визира настояванията за екстрадиция в Дубай или Белград

Възможно е нашите заповеди за арест в Европейски Съюз да важат и без законодателни промени, настояват адвокати

България би трябвало да вкара правосъден надзор при издаването на Европейска заповед за арест (ЕЗА). Това разгласи в свое решение Съдът на Европейския съюз (СЕС).

Произнасянето е по питане на английски съд в Уестминстър от лятото на 2020 година във връзка на ЕЗА, издадена от прокуратурата в Свищов за задържането на П. И., обвинен за кражба на пари и бижута на обща стойност към 7500 евро. Решението на Съд на Европейския съюз гласи, че “не са изпълнени условията, присъщи на ефикасната правосъдна отбрана, от която би трябвало да се употребява лице, против което е издадена европейска заповед за арест за задачите на наказателното гонене, в случай че както европейската заповед за арест, по този начин и правосъдният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор..., само че не подлежат на правосъден надзор в издаващата страна членка преди предаването на търсеното лице от изпълняващата страна членка”.

След това решение на Съд на Европейския съюз връщането в България на търсения П. И. ще бъде отказано. Съдебният акт от Люксембург обаче не се отнася до към този момент изпълнени ЕЗА, само че може да засегне част от “висящите” сега правосъдни производства в страните от Европейския съюз. То няма правна мощ за процедурите по екстрадиция в трети страни, да вземем за пример в Дубай или Белград, обясниха през днешния ден адвокати пред “Труд”. Позовавайки се на това решение съдилища в Европа могат да откажат да изпълнят ЕЗА, т.е. - на това съображение да не върнат у нас упрекнати задочно, които са хванати на тяхна територия.

За да бъде решен казусът, би трябвало да бъдат гласувани промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за екстрадиция и европейската заповед за арест. Но сега Народното събрание не работи поради идните на 4 април избори. Освен това е належащо законодателят да разиска дали правосъдният надзор да е върху всички актовете на прокурора, с които той постанова 72 часа “задържане под стража” след покачване на обвиняване задочно, или единствено върху издадената на основата на този акт Европейска заповед за арест.

Според юристите има и друго - по бързо решение, което да се случи преди промени в Наказателно-процесуален кодекс и в закона. В случай, че прокурор получи от някоя от страните в Европейски Съюз отхвърлена ЕЗА, той може да издаде нова и да я внесе за преглежда в същия съд, който би гледал мярката за неотклонение, в случай че лицето е арестувано. Например - в случай че е от спецпрокуратурата, да я внесе в спецсъда, а от Районна прокуратура - в Районния съд. И да съобщи, че желае ЕЗА да бъде прегледана на съображение на решението на Съда на Европейски Съюз в Люксембург, защото европейското право има директно деяние в страните членки. В случай, че съдът я удостовери, тя още веднъж ще бъде изпратена, без заплаха да бъде анулирана на съображение за липса на правосъден надзор.

По-малко от 24 часа след решението на Съд на Европейския съюз, Министерството на правораздаването предприе дейности по промени в закона. Със заповед на правосъдния министър Десислава Ахладова би свикана работна група с представители на правосъдната власт, Висшия адвокатски съвет и академичната общественост, която да разиска промени в законодателството, тъй че да се отговори на поставения въпрос за правосъден надзор върху издаваната от прокуратурата на България ЕЗА.

Очаква се в най-кратък период да стане ясно какви спомагателни процедури ще бъдат препоръчани в българското законодателство, с цел да бъде то в синхрон с европейското.