Не започна вчера или дори на 24 февруари, но човек

...
Не започна вчера или дори на 24 февруари, но човек
Коментари Харесай

Западът е погълнат от пристъпи на ревност

Не стартира през вчерашния ден или даже на 24 февруари, само че човек не може да не се удиви по какъв начин западните политици и анализатори споделят на глас възприятията си на ревнивост от самото начало. Имам поради усеща към Индия, Китай и други мощни и даже не доста мощни сили (преди повече от половин век се наричаше " придвижването на необвързаните " ), които не желаят да бъдат солидарни с Америка и Европа в адските наказания против Русия, само че за сметка на това я поддържат с много правилни връзки. Преди сходни случаи се назоваха другарски неутралитет.

И това депресира западните политици до краен лимит. Върховният представител на Европейски Съюз Борел означи, че в африканските страни Лавров е посрещнат с схващане, до момента в който той, Борел, заинтересувало африканците с визитата си доста по-малко. Както и визитата на Макрон в същата Африка. Отношенията сред Блинкен и Байдън със саудитците също са мрачни. Особено на фона на всякаква ориенталска помпозност, с която саудитският престолонаследник се обърна към Путин.

В пещерите и дебрите на Хиндустан демон знае какво също се случва. Американски анализатор е комплициран: „ Вземете да вземем за пример странното почитание на Индия към Русия. Тя продължава да обезпечава на Москва стремежи задграничен капитал и авторитет. Правителството на Нарендра Моди посреща топло високопоставени представители на съветските разследващи служби. Индия се опълчи на множеството демокрации като се отхвърля даже да осъди съветската специфична интервенция в Украйна “. Всичко това е очевидно подкопаване на националните ползи на Съединени американски щати.

Въпреки това даже Джон Фостър Дълес, държавният секретар на Айзенхауер, изрече точната формула „ Неутралитетът е аморален “ точно във връзка с Индия. Тогавашният министър-председател Неру и актуалният Моди се оказаха аморални. И въртят далавери със СССР/Русия.

Точно както споделя Н. В. Куколник:

„ Като сън, безсърдечен и заплашителен,

Аз виждам щастливия си противник.

И скрито и подло

Пламти кипяща ревнивост.

И скрито и подло

Ръката търси оръжие “.

Със завист и с търсенето на оръжия в демократичния Запад всичко е предстоящо, само че въпреки всичко има потребност от обяснение. Да се каже, че Индия (както доста други страни, които не са се включили към сегашния спор, Саудитска Арабия например) гори от обич към Русия, само че не гори към Съединените щати - което провокира изгаряща ревнивост - е някакъв облик от балада.

Все отново външната политика никога не е любовна балада, а невъзмутима и много егоистична сметка. И въпреки всичко необвързаните страни мислят на първо място за себе си.

От една страна, за кой война, за кой родна майка, а глобите дават отлични благоприятни условия за търговия. Същите американци през 1808-1809 година се позлатяват каузи, заобикаляйки континенталната обсада, оповестена от Наполеон, доставяйки британски артикули в Европа под собствен личен байрак. Със промяната на продавачи и купувачи индийците (и освен те) към този момент вършат същото. Водата ще откри накъде да потече. А опцията да се купува по-евтино от Русия и да се продава по-скъпо на Запад е толкоз привлекателна, че даже не е нужна обич към Русия и неприязън към Запада. И без тези страсти, търговецът, при съответната норма на облага, е подготвен да отплава даже до пъкъла с риск да изгори платната си.

Ако западните политици дотам не схващат същността на капитализма, изричайки заклинания за „ болшинството от демокрациите “, то остава усещането, че те не са чели икономиста Маркс даже и къс преразказ.

От друга страна, образецът на същински съдружници на Съединени американски щати ще впечатли всеки. Европейски Съюз с рядка непримиримост унищожава стопанската система си в битката за Украйна. Някои страни там - да вземем за пример балтийските страни и като цяло позеленяла Германия, даже унищожават стопанската система си радостно и с песни.

Ако желаят - дано я разрушават, само че за какво за Китай, Индия, Бразилия и впрочем образецът на европейското самоубийство да бъде по някакъв метод прелъстителен? И за какво им е на саудитския престолонаследник или на турския султан - персони, меко казано, комплицирани и двусмислени - да вземат образец от Велика Литва? Ако западните политици и анализатори изпадат в нечовечен идиотизъм пред очите им, това не значи, че персите или китайците също би трябвало да изпадат в такова тъжно психическо положение.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР