Не всичко, което е красиво и благоуханно, може да се

Не всичко, което е красиво и благоуханно, може да се счита за потребно. В природата най-цветните създания са и най-отровните. През 1956 година професионалният състезател по голф Уолтър Хаген споделя на своите другари, че от време на време човек би трябвало да спре и да помирише цветята. Неговият апел по-късно ще бъде ориентиран към розите, като едни от най-ухайните цветя въобще. Думите му припомнят на хората, че от време на време животът на високи обороти може да ограби човешката душа от дребните удоволствия – те,  както  знаем, са доста значими. Канадската певица Рафаела Уейман следва този съвет, само че не се досеща, че не всяко цвете е толкоз почтено, колкото може да бъде розата.

Историята е занимателна за всички останали, само че не и за Уейман. На една от многото ваканции в Лос Анджелис, дамата преглежда цветния и хубав град, когато попада на огромно жълто цвете. То е освен красиво, само че и привлекателно. Певицата по-късно ще показа, че в действителност не е можела да подозира какво тъкмо е, преди да поеме мирис и да го вдиша. Въпросното цвете носи името „ Ангелският тромпет “, само че има и още едно скрито име – „ Дяволският мирис “. От него някои фармацевти вършат лекарството скополамин. Канадката изпада в меланхолия и за  малко време не знае какво се случва с нея. Описва прекарването си като едно от най-черните в живота си и в никакъв случай повече не повтаря опита.

Сигурно сте чували легендата за събуждането на непознато място, с изразявани органи, празна банкова сметка, без никакви документи и мемоари за снощните събития. За мнозина това е повече от призрачен сън, само че за Холивуд е храна за един ослепителен трилър. През 2015 година две азиатки господстват в Париж с демонски мирис, упоявайки своите жертви, с цел да могат след това  да ги оберат.

Френската полиция счита, че е предлаган някакъв доста тежък опиат, само че нито една от жертвите не си спомня да е консумирала питиета или да е пушила нещо с незнаен генезис. Статистиката демонстрира, че този тип закононарушения се случват всяка година в Колумбия и броят потърпевши са към 50 000, като някои от жертвите непринудено са вдишали есенцията. Невинното  цвете има освен най-различни и привлекателни цветове, само че и доста прякори, като нито един не е толкоз позитивен. Колумбийците го назовават борашерово дърво или дървото, което ще ви опияни. Обикновено самите растения висят по дървета  на междинна височина, могат да висят надолу като камбанки или изправени с извивки, които припомнят навръх музикалния инструмент тромпет.

Тайната на токсичните съставки се крие в семената и при поемане ще изпратят любопитния нос в едно друго измерение. В колумбийската образователна стратегия съществува предмет за безопасност  и децата са учени от най-ранна възраст да заобикалят това растение. Инцидентите освен не понижават, само че и от любознание карат децата да ревизират какво тъкмо е преживяването, до през днешния ден има спорове дали да продължи акцията за опознаване или не. Колумбийците не са единствените, които познават силата на дяволския мирис. Техническите самопризнания се преписват на немския академик Алберт Ладенбург, който първи изолира скополамин през 1880 година

Още тогава лекарите, подпомагани от държавното управление, стартират да тестват въпросната съставна част като серум на истината. Разследващите желаят да изобретят съставна част или лекарство, което да отпуска езика на обвинения.. Скополаминът се оказал  наистина  положително решение, само че Алберт не стартира да го ползва по справедливи аргументи. Тази чест се пада на Робърт Ърнест Хаус, който някъде през 20-те години на предишния век е решил, че откакто разполага с толкоз мощен токсин, може да го приложи в полициейските разпити. Нуждата от серум на истината е висока и по-същото време в Съединени американски щати към 2/3 от всички арестувани са почтени. Лошата вест е, че когато един човек е пуснат на независимост, първата му работа е да стартира да съди страната.

За редуцирането на неверните арести, Хаус е поканен да тества своята нова технология, като за задачата има правото да употребява 1/4 грам морфин, 1/100 от скополамин и след към 20 минути от първото приемане, обвиненият би трябвало да получи още 1/200 от скополамин. Половин час по-късно на обвинения се дава и лека доза хлороформ, като по-късно следва наложителна отмора за около 30 минути. При събуждането идва време за 1/400 доза скополамин. За мнозина процедурата е извънредно приятна, въпреки всичко в тялото постъпват редица стимуланти. След 20 минути респондентът към този момент няма никаква краткосрочна памет и изпада в нещо сходно на транс.

Финалната стъпка е композиция от скополамин и хлороформ за загуба на съзнанието. Респондентът би трябвало да лежи още малко и следва свестяването. Какво се случва по-късно?  Пациентът няма задоволително въображение да лъже и споделя първото, което се роди в главата му. Впрочем към този момент си спомняте по какъв начин специалисти показват тайната на една добра неистина – тя се генерира с тренирането на мозъка, до момента в който истината излиза непринудено в съзнанието. При съществуването на толкоз стимуланти, в този момент същата е кристално ясна. Разпитът стартира с контролни въпроси по отношение на възраст, местоживеене и гладко минава към интереса на следствието. Всички отговори са истина и следват признания.

На идната заран доктор Хаус се връща, с цел да ревизира каква част от спомените са усвоени назад от съзнанието. Всеки един разпитан по този метод признава, че не може да си спомни всичко, което е споделил, появили са се бели петна. След втората доза хлороформ се следи цялостна парализа на въображението. Дрогираният изпитва наслаждение да дава отговор на всички заложени въпроси и ги изстрелва мигновено. Фантазията се замества с голямото задоволство от верните отговори. Тестовете демонстрират, че отговорите изниквали незабавно, като че ли са на напред във времето. Странични резултати от целия разпит няма, само че не е ясно каква доза  морфин е нужна, с цел да може тялото да се отпусне. Д-р Хаус е извънредно благополучен от откритието си, до момента в който не стартира да ползва процедурата на не толкоз интелигентни пациенти. С тях се разкриват и отрицателните резултати.

Заподозреният във втория случай – афро-американец от безпаричен генезис без приключено начално обучение –  минал същата процедура, спомените се появяват едвам след няколко дни. Неговите отговори са задоволителни за 15-годишна присъда в пандиза, въпреки и още да е рано да се издава такава. Тайната на токсина, както самият доктор Хаус ще опише е, че  обезврежда и потиска инстинкта за самозапазване. Нито един  рационален човек в трезво положение няма да показа свободно всички свои секрети, само че след сходен коктейл е предстоящо да изгуби схващане – моментът, когато мозъкът блокира – и да започне бавното възобновяване, като в първия половин час ще бъдат заложени най-важните въпроси, чийто отговор е нужен. Какво тъкмо се случва? След като се  сковават избрани дялове в мозъка, някои нервни кафези се свиват и не работят вярно.

Засегнатите нерви не могат да предават своите сигнали през останалите кафези в мозъка, с цел да се достъпват спомените. Възрастните хора претърпяват тъкмо това на старини, когато нервните сигнали не доближават до вярната точка. Дълготрайната памет не е наранена, въпреки и спомените да се вадят с леки промени, само че значително идват с акуратност. Това е изцяло обикновено, само че при по-здравите и младежи са нужни лекарства. Краткият триумф на доктор Хаус е последван от  съществени земетресения. Някои хора чакат гибелта си, други имат халюцинации, паническите офанзиви и задушаване.  Дяволският мирис има дългогодишен резултат върху пациентите, а взетите показания не могат да се употребяват. Дозата въздейства друго и мнозина не стопират да бърборят, без да се концентрират върху заложените въпроси, други описват толкоз дълги истории, че до момента в който стигнат до отговора, резултатът е отминал.

С това завършват и първите опити на дяволския мирис за дейно приложение в следствията.  Хаус разгласява редица научни писания, с които да приказва за модификациите и контрола над количеството, което може да се счита за безвредно. За страдание страничните резултати не могат да се подценяват –  предозирането не разрешава на някои пациенти по този начин да се възстановят. Настъпват епизодични халюцинации и параноя, че някой ги преследва и се пробва да ги убие, множеството изпадат в доста крайни положения на меланхолия и би трябвало да се следят с месеци, с цел да не се самоубият. Правилата за приложимост, предписани от доктор Хаус не важат, изключително през Студената война.

Политически пандизчии от 50-те години, арестувани в тогавашна Чехословакия, споделят, че животът им е ограничен не единствено до принуждение, само че и опиати. Ян Янко си спомня, че е бил обичай към 3-4 дни и оставен да гладува още толкоз. Агентите му носят семена скополамин, които наподобяват на сушени череши. След консумацията се чака резултатът на дяволския мирис да стартира да господства върху нервната система на потърпевшия. За разлика от предписанията на американския доктор, който управлява приема на токсина благодарение на морфин и хлороформ, Янко е подложен в толкоз неприятна обстановка, че към три  дни не може да спи, непрекъснато изпада в еуфория, меланхолия и параноя, най-сетне почнал да има вяра, че полудява. Преди да премине резултатът, той е разказал и майчиното си мляко, като даже не се налагало да го бият, страхът се четял в очите му. Да не приказваме, че в резултат на нанесения побой е бил задоволително повреден и токсинът е бил като панацея за болката.

Полицията изисква този способ и по още една причина, постоянно хванатите сътрудници или врагове на народа са готови за изтезанията, психологическият тормоз и боят към този момент не дава резултат, легендите са се трансформирали в обществена тайна- методите за пердах и стартиране на електричество по тялото са познати освен на шпионите, само че и на обществото. В този интервал властта е прекомерно демократична. Някои техники са взети непосредствено от Гестапо,  дано не забравяме, че немските учени, които се поделят по равно сред изтока и запада, идват с редица  знания, които предават в името на живота си.

Употребата на разнообразни растителни и токсични субстанции въобще не е загадка или оригиналност. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) финансира с огромно наслаждение сходни опити – по това време и пациентите не са в остатък. Не оставайте с усещането, че американците не вършат същото, те уголемяват своето въздействие до степен, в която освен подлагат арестуваните на шокова терапия и тежки опиати, само че са подготвени да повтарят един и същи опит, до момента в който арестувания не се трансформира в зарзават.

Освен търсенето на серум  на  истината, двата лагера търсят и всевъзможни други химични детайли, с които да обезвреждат съперника. Самият Йозеф Самбул – шеф на лабораторията в Чехословакия – ще признае, че в миналото е разполагал с субстанции, които могат да провокират импровизиран аборт. Същите били употребявани за дъщерите на някои от висшите членове на партията, които трябвало да бъдат непорочни и почтени, с цел да пазят реномето на родителите си. Какви са били резултатите върху бременната жена, това Самбул по този начин и не разяснява. Ако върнем лентата обратно ще открием, че самият детайл е постановен даже на Йозеф Менгеле, въпреки и да няма доказателства.

Ако върнем лентата още обратно ще открием, че доктор Хаули Харви Крипъл е умъртвил своята брачна половинка, откакто същата предозирала със семената на растението. Екзекуцията се случва през далечната 1910 година и все пак Крипъл твърди, че е почтен.  Древните гърци също са употребявали дяволския мирис, тогава най-вероятно е имал друго име, с цел да се дрогират или да го ползват като обезболяващо за разнообразни интервенции. Племена в Европа и Азия са рисували въпросното цвете и са го ползвали в разнообразни отвари. По време на Гражданската война в Колумбия към 100 000 души умират от токсина, откакто схващат, че едно поемане може да притъпи болката и гладът. Токсинът в следствие отключва всички демони в съзнанието и до момента в който депресията се задейства от едно събитие, представете си всяка една контузия в предишното да се разхожда свободно в съзнанието ви, заличавайки безмилостно и най-малките форми на наслада.

Дори през днешния ден страната е на 11 място по самоубийства. Колумбия е известна с износа на редица други опиати, само че дяволският мирис остава за ниската класа, а и самото растение вирее свободно съвсем на всички места. Колумбийската полиция признава, че картелите го употребяват и за отвличания. Достатъчно е да се пуснат стрити семена в нечие пиво и жертвата има двигателните качества на зомби, като ще последва всеки един човек без никакви опити да се съпротивлява. Ако видите сходно красиво растение, не го берете, не го вдишвайте и останете надалеч от него, възобновяване може да отнеме много  време и от време на време да завещае контузии.

Снимки: Wikipedia