Той е израснал в ромско семейство в село Мирково, а днес преподава история
Не всички имаме еднакъв старт. Но всеки може да стигне надалеч, стига някой да повярва в него. Такъв образец е Емануил Христов, който преподава история в учебното заведение в столичния квартал " Христо Ботев ".
Той е израснал в ромско семейство в село Мирково. Когато е на 12 година, остава без майка. Има петима братя и сестри. Но за никого от тях образованието не било приоритет.
" 10 месеца живяхме без ток. Но аз 10 месеца ставах за учебно заведение и си пишех домашните на свещ ", казва Емо. " Нямах зимно яке и учителите се самоинициираха и ми купиха яке. Аз имах предпочитание да отивам на учебно заведение, просто нямах яке и обувки ", споделя Христов пред NOVA.
Една от учителките, която го обувала и обличала, е Даниела Иванова.
Дошла за дипломирането му в Софийския университет, а през днешния ден влиза в класната стая, с цел да срещне обичания си възпитаник, който към този момент е преподавател.
" Беше подготвен да разбере рестриктивните мерки в средата, провокациите и да ни се довери, че в случай че не стане по един метод, ще опитаме по различен. Перспектива, която стоеше пред Емо, не беше да бъде квалифициран преподавател от Софийския университет, а много по-близо до мястото от кое място произлиза. Но човек не би трябвало да има добър старт в живота, с цел да стигне до едно положително място. Всичко зависи от нас ", споделя Даниела Иванова.
" В тях видях едно отношение, предпочитание да ми оказват помощ. Днес аз съм артикул на техния труд, на себе си и на фондация " Заедно в час ", споделя Емо.
" Аз съм образец за това, че човек от ромската общественост може да успее и може да има фантазии, макар компликациите, да си слага цели, да се бори за тях и да ги реализира ", споделя Емо. А на учениците си повтаря, че имат права, само че имат и отговорности.
" Ако желаят да са виновни и дейни жители от обществото, ще би трябвало да съблюдават някои правила ", продължава учителят.
Той се посвещава на децата, които са от малцинствени групи.
" Искам да видя едни горди възпитаници, които с усмивки идват тук и всеки ден се борят ", споделя Емо.
Той е израснал в ромско семейство в село Мирково. Когато е на 12 година, остава без майка. Има петима братя и сестри. Но за никого от тях образованието не било приоритет.
" 10 месеца живяхме без ток. Но аз 10 месеца ставах за учебно заведение и си пишех домашните на свещ ", казва Емо. " Нямах зимно яке и учителите се самоинициираха и ми купиха яке. Аз имах предпочитание да отивам на учебно заведение, просто нямах яке и обувки ", споделя Христов пред NOVA.
Една от учителките, която го обувала и обличала, е Даниела Иванова.
Дошла за дипломирането му в Софийския университет, а през днешния ден влиза в класната стая, с цел да срещне обичания си възпитаник, който към този момент е преподавател.
" Беше подготвен да разбере рестриктивните мерки в средата, провокациите и да ни се довери, че в случай че не стане по един метод, ще опитаме по различен. Перспектива, която стоеше пред Емо, не беше да бъде квалифициран преподавател от Софийския университет, а много по-близо до мястото от кое място произлиза. Но човек не би трябвало да има добър старт в живота, с цел да стигне до едно положително място. Всичко зависи от нас ", споделя Даниела Иванова.
" В тях видях едно отношение, предпочитание да ми оказват помощ. Днес аз съм артикул на техния труд, на себе си и на фондация " Заедно в час ", споделя Емо.
" Аз съм образец за това, че човек от ромската общественост може да успее и може да има фантазии, макар компликациите, да си слага цели, да се бори за тях и да ги реализира ", споделя Емо. А на учениците си повтаря, че имат права, само че имат и отговорности.
" Ако желаят да са виновни и дейни жители от обществото, ще би трябвало да съблюдават някои правила ", продължава учителят.
Той се посвещава на децата, които са от малцинствени групи.
" Искам да видя едни горди възпитаници, които с усмивки идват тук и всеки ден се борят ", споделя Емо.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ