Оцеляващи растения на слънчева тераса
Не всеки има шанс терасата му да е с ревю, уместно за развъждане на цветя. Но от всички неприятни стечения на събитията, най-зле е при западните балкони. В този случай до обяд ситуацията е добре, само че стартира да напича от 13-14 часа, та до момента в който слънцето залезе. Вярно, радвате се на прелестни залези, изключително в случай че сте на високо, само че цветята горят и безусловно се мъчат да оцеляват. Подобно е ситуацията и на южните тераси. Какво вършим в тези случаи? Каквото можем.
Трябва да се примирим, че цялостно благополучие няма. После да подберем подобаващите цветя за рисковите условия, които им предоставяме, изключително в горещото лято. И не на последно място – да дадем своя принос, с цел да е обстановката по-лека за растенията.
Факт е, че даже на топлолюбивите не им понасят директните слънчеви лъчи и 40 градуса. За множеството съвършената температура е 20-28 градуса. По-високите температури ги принуждават да изпаряват по-усилено и от това те губят и влага, и сила. Така вместо да порастват, те се борят за живот. Не усвояват повече слънчева светлина от нужната им за фотосинтезата и страдат от високата температура. Най-често на жежката западна или южна тераса цветята просто изгарят.
Моят непретенциозен опит сподели, че бегониите оцеляват най-прилично под жаркото слънце. Пробвала съм мушкато, пламъче, вербена, паричка, карамфилчета и още няколко безименни за мен цветя. Пламъчето се държи като птицата феникс – цветчетата изсъхват, само че пуска нови издънки и се възражда сякаш от нищото. Паричката също даваше доста нови цветове, въпреки израсналите над останалите да изсъхваха, просъществуваха по-дълго тези, които изникваха изпод – на сянка. На мушкатото му беше доста мъчно. Въобще първата година доста държах на разнообразието на цветята, само че в последна сметка бегониите се оказаха най-устойчиви, въпреки че и те не реагират еднообразно. Тази година обрамчих цялата тераса със сандъчета с бегонии, купени на два пъти от две разнообразни места. Компенсирах еднаквостта на растенията с особеното им оцветяване. Оказа се, че белите порастват съвършено, листата им остават сочни и зелени, въобще по нищо не проличава, че с часове стоят на температури над 40 и повече градуса на слънце. Червените също стоят обичайно, въпреки че растежът им е малко по-забавен и част от цветчетата им изгарят, до момента в който розовите и смесените – бяло-розови са с много изсъхнали по краищата листа. Разбира се, при всяко захлаждане и изключително, в случай че падне някой дъжд, бегониите ми безусловно лудват.
Някои предлагат на слънчеви тераси петунии, само че предизвестяват, че цветчетата им изгарят. Предлагат се олеандри /зокум/, като растения, които се показват прелестно в страните с парещ климат. Калдаръмчетата и сакъзчетата също устоят на мощно слънце. Възможни са даже кактуси, само че не всеки би ги одобрил за тераса.
Много слънчевата тераса задължава изобилното и всекидневно поливане и опръскване на цветята. Това би трябвало да става в прохладните часове, с цел да не изгорят. Освен това през две-три седмици поддържане на растенията с течен съсредоточен тор за повече зеленина и водоразтворим тор за почвено поддържане. Съдържанието на азот, калий, магнезий, желязо и микроелементите бор, калций, мед и прочие в тях обезпечава уравновесено хранене на цветята без промяна на пръста. Евентуално при поява на паразити се напръскват с препарат срещу акари и щитоносни въшки, който се продава в цветарските магазини.
По едно време се чудех за какво споделят, че цветята се развиват най-добре, когато се отглеждат с доста обич. Моето прагматично тълкувание на тази красива и вярна максима е, че тогава човек ги следи постоянно. Той се вглежда в най-малките неподходящи промени на растението и взема ограничения, доколкото е във опциите му. На нас ни остава точно да им се радваме с доста обич. На пук на жегата, затиснала терасата и целия външен свят.
Трябва да се примирим, че цялостно благополучие няма. После да подберем подобаващите цветя за рисковите условия, които им предоставяме, изключително в горещото лято. И не на последно място – да дадем своя принос, с цел да е обстановката по-лека за растенията.
Факт е, че даже на топлолюбивите не им понасят директните слънчеви лъчи и 40 градуса. За множеството съвършената температура е 20-28 градуса. По-високите температури ги принуждават да изпаряват по-усилено и от това те губят и влага, и сила. Така вместо да порастват, те се борят за живот. Не усвояват повече слънчева светлина от нужната им за фотосинтезата и страдат от високата температура. Най-често на жежката западна или южна тераса цветята просто изгарят.
Моят непретенциозен опит сподели, че бегониите оцеляват най-прилично под жаркото слънце. Пробвала съм мушкато, пламъче, вербена, паричка, карамфилчета и още няколко безименни за мен цветя. Пламъчето се държи като птицата феникс – цветчетата изсъхват, само че пуска нови издънки и се възражда сякаш от нищото. Паричката също даваше доста нови цветове, въпреки израсналите над останалите да изсъхваха, просъществуваха по-дълго тези, които изникваха изпод – на сянка. На мушкатото му беше доста мъчно. Въобще първата година доста държах на разнообразието на цветята, само че в последна сметка бегониите се оказаха най-устойчиви, въпреки че и те не реагират еднообразно. Тази година обрамчих цялата тераса със сандъчета с бегонии, купени на два пъти от две разнообразни места. Компенсирах еднаквостта на растенията с особеното им оцветяване. Оказа се, че белите порастват съвършено, листата им остават сочни и зелени, въобще по нищо не проличава, че с часове стоят на температури над 40 и повече градуса на слънце. Червените също стоят обичайно, въпреки че растежът им е малко по-забавен и част от цветчетата им изгарят, до момента в който розовите и смесените – бяло-розови са с много изсъхнали по краищата листа. Разбира се, при всяко захлаждане и изключително, в случай че падне някой дъжд, бегониите ми безусловно лудват.
Някои предлагат на слънчеви тераси петунии, само че предизвестяват, че цветчетата им изгарят. Предлагат се олеандри /зокум/, като растения, които се показват прелестно в страните с парещ климат. Калдаръмчетата и сакъзчетата също устоят на мощно слънце. Възможни са даже кактуси, само че не всеки би ги одобрил за тераса.
Много слънчевата тераса задължава изобилното и всекидневно поливане и опръскване на цветята. Това би трябвало да става в прохладните часове, с цел да не изгорят. Освен това през две-три седмици поддържане на растенията с течен съсредоточен тор за повече зеленина и водоразтворим тор за почвено поддържане. Съдържанието на азот, калий, магнезий, желязо и микроелементите бор, калций, мед и прочие в тях обезпечава уравновесено хранене на цветята без промяна на пръста. Евентуално при поява на паразити се напръскват с препарат срещу акари и щитоносни въшки, който се продава в цветарските магазини.
По едно време се чудех за какво споделят, че цветята се развиват най-добре, когато се отглеждат с доста обич. Моето прагматично тълкувание на тази красива и вярна максима е, че тогава човек ги следи постоянно. Той се вглежда в най-малките неподходящи промени на растението и взема ограничения, доколкото е във опциите му. На нас ни остава точно да им се радваме с доста обич. На пук на жегата, затиснала терасата и целия външен свят.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ