Германия е готова да предложи нова сделка на САЩ
Не всеки ден се случва министърът на защитата на огромен съдружник НАТО да предлага нова договорка за укрепване на трансатлантическите връзки, като неведнъж и прочувствено показва своята „ признателност към Съединени американски щати “. Точно това обаче направи Анегрет Крамп-Каренбауер, написа Андреас Клут в коментар за Блумбърг.
В навечерието на президентските избори в Съединени американски щати, специалистите във Вашингтон и от двете страни на оградата биха били простаци, в случай че четат сред редовете в изявлението на Крамп-Каренбауер и не обмислят нейното предложение. За никого не е загадка, че в Берлин се надяват на победа на Джо Байдън в президентската конкуренция против Доналд Тръмп, само че офертата на немският министър на защитата съзнателно бе показана по метод, който да се хареса на всеки евентуален предстоящ хазаин на Белия дом, било то демократ или републиканец.
В основата на нейното обръщение е огромният въпрос, пред който е изправен Берлин сега: Как Германия може да помогне за отбраната на „ Запада “, когато не е ясно дали в ерата на „ национализма а ла Тръмп “ тази идея към момента съществува? Освен това, би трябвало ли Германия въобще да гледа на себе си като част на този утопичен Запада или по-скоро на централна точка сред Изтока и Запада, сред Китай и Съединени американски щати, да вземем за пример, в стратегическия си блян за самостоятелност?
Отговорът на Крамп-Каренбауер на тази алтернатива е недвусмислено „ да “ за отбраната на Запада. По този метод министърът вдъхва нов живот на остарялата немска традиция, наречена „ Westbindung “ – „ Западна връзка “. Започвайки с първия канцлер на Западна Германия Конрад Аденауер, тази идея поставя завършек на дългата и злощастна немска история на „ реене “, както в геополитически, по този начин и в културен проект, сред Запада и Изтока, както и на неправилното схващане, че страната е „ специфична “.
Аденауер и всички канцлери след него, изключително тези от Християндемократическата партия, пазят позицията, че мястото на Германия е от една страна до Съединени американски щати и от друга до Франция. Тази двойна връзка е въплъщение на НАТО и Европейският съюз. Именно Съединени американски щати са страната, която подсигурява немската сигурност под нуклеарната си протекция. Освен това, „ те ни научиха на народна власт “, както споделя Крамп-Каренбауер в речта си от предходната седмица. По този метод Америка се трансформира в „ бащина фигура “ за младата Федерална република. Това направи откритата проява на злоба от страна на американският президент Доналд Тръмп, който има немско родословие, по-язвителна.
Алтернативната немска традиция е известна като „ Ostpolitik ”, или „ Източна политика “. Тя намира началото си по времето на първия канцлер от Социалдемократическата партия - Вили Бранд и продължава да е част от политиката на левите. Първоначално главната концепция зад тази политика е заздравяването на връзките със страните от Варшавския контракт, само че след края на Студената война тя е ориентирана към Русия. Пример за тази политика е съвсем приключеният газопровод „ Северен поток-2 “, който стана обект на американски наказания.
Крамп-Каренбауер е на позицията, че през днешния ден е по-важно от всяко Западът да бъде единен, закрепен от Съединени американски щати от едната страна на Атлантическия океан и от Германия от другата. Китай заема все по-важна роля в международната политика, а неговият властнически модел на ръководство е в съпротива на западните полезности. Русия и Турция са рискови. Климатът се трансформира, а просперитетът, демокрацията и мирът са под опасност. Кой различен би защитил западните полезности, в случай че Съединени американски щати, Германия и техните другари не го създадат?
Тя даже признава, че отсега нататък Тихоокеанския район ще бъде по-голям за Съединени американски щати, в сравнение с Атлантическата връзка. И приема рецензиите от Съединени американски щати към Германия за неуспеха на страната да построи мощна войска.
Така че, договорката е следната: След като този чудноват интервал в американската история завърши, дано натиснем бутона за рестарт! Вместо да се заплашваме взаимно с мита, дано приказваме за район на свободна търговия за целия Запад. В подмяна Крамп-Каренбауер дава обещание Германия да влага в защитата си и при положение, че дипломацията не работи, да отбрани района, от Балтийско море до Балканите, от Северно море до Средиземно море.
Тя назовава тази политика „ нов немски натурализъм “ и на процедура предлага Германия да смъкна товара от плещите на Съединени американски щати, които играят ролята на районен служител на реда, с цел да може страната да пренасочи вниманието си към други точки на планетата.
Подобно предложение, идващо от немец, е удивително. То съставлява отменяне на визията на френския президент Еманюел Макрон, който вижда Европа като контраст на другите огромни международни сили, който би трябвало да стане геополитически „ самостоятелен “ и „ суверен “. Тя също по този начин отхвърля остатъците от „ Източната политика “, която дефинира като „ сантиментална фиксация върху Русия “, вървяща ръка за ръка с анти-американските настроения.
Като знак за смяна в политиката на Берлин, даже външният министър Хайко Маас, който е социалдемократ, наподобява застана зад думите на Крамп-Каренбауер. Макар че той към момента се придържа към концепцията за реализиране на „ Европейски суверенитет “, Маас приема, че няма опция на американското партньорство и предлага да бъде търсено приравняване на външните политики на двете страни, както по въпросите за интернационалните наказания, по този начин и за климата.
Нормално е обаче ветераните в трансатлантическите връзки да слагат тези думи под подозрение. Все отново по време на Мюнхенската конференция по сигурността през 2014 година няколко немски водача дадоха обещание, че ще си сътрудничат със своите съдружници „ по-решително и по-значително “. Тези думи не бяха последвани от основни дейности, като това значително се дължи на обстоятелството, че публичното мнение не е доста положително настроено във връзка с следването на по-агресивна външна политика от Берлин.
Светът обаче се трансформира. Който и да завоюва идната седмица, не би трябвало да не помни за дългото и объркано другарство на Америка с Германия. Подновяването му при нови условия би било положително както за двете страни, по този начин и за света.
В навечерието на президентските избори в Съединени американски щати, специалистите във Вашингтон и от двете страни на оградата биха били простаци, в случай че четат сред редовете в изявлението на Крамп-Каренбауер и не обмислят нейното предложение. За никого не е загадка, че в Берлин се надяват на победа на Джо Байдън в президентската конкуренция против Доналд Тръмп, само че офертата на немският министър на защитата съзнателно бе показана по метод, който да се хареса на всеки евентуален предстоящ хазаин на Белия дом, било то демократ или републиканец.
В основата на нейното обръщение е огромният въпрос, пред който е изправен Берлин сега: Как Германия може да помогне за отбраната на „ Запада “, когато не е ясно дали в ерата на „ национализма а ла Тръмп “ тази идея към момента съществува? Освен това, би трябвало ли Германия въобще да гледа на себе си като част на този утопичен Запада или по-скоро на централна точка сред Изтока и Запада, сред Китай и Съединени американски щати, да вземем за пример, в стратегическия си блян за самостоятелност?
Отговорът на Крамп-Каренбауер на тази алтернатива е недвусмислено „ да “ за отбраната на Запада. По този метод министърът вдъхва нов живот на остарялата немска традиция, наречена „ Westbindung “ – „ Западна връзка “. Започвайки с първия канцлер на Западна Германия Конрад Аденауер, тази идея поставя завършек на дългата и злощастна немска история на „ реене “, както в геополитически, по този начин и в културен проект, сред Запада и Изтока, както и на неправилното схващане, че страната е „ специфична “.
Аденауер и всички канцлери след него, изключително тези от Християндемократическата партия, пазят позицията, че мястото на Германия е от една страна до Съединени американски щати и от друга до Франция. Тази двойна връзка е въплъщение на НАТО и Европейският съюз. Именно Съединени американски щати са страната, която подсигурява немската сигурност под нуклеарната си протекция. Освен това, „ те ни научиха на народна власт “, както споделя Крамп-Каренбауер в речта си от предходната седмица. По този метод Америка се трансформира в „ бащина фигура “ за младата Федерална република. Това направи откритата проява на злоба от страна на американският президент Доналд Тръмп, който има немско родословие, по-язвителна.
Алтернативната немска традиция е известна като „ Ostpolitik ”, или „ Източна политика “. Тя намира началото си по времето на първия канцлер от Социалдемократическата партия - Вили Бранд и продължава да е част от политиката на левите. Първоначално главната концепция зад тази политика е заздравяването на връзките със страните от Варшавския контракт, само че след края на Студената война тя е ориентирана към Русия. Пример за тази политика е съвсем приключеният газопровод „ Северен поток-2 “, който стана обект на американски наказания.
Крамп-Каренбауер е на позицията, че през днешния ден е по-важно от всяко Западът да бъде единен, закрепен от Съединени американски щати от едната страна на Атлантическия океан и от Германия от другата. Китай заема все по-важна роля в международната политика, а неговият властнически модел на ръководство е в съпротива на западните полезности. Русия и Турция са рискови. Климатът се трансформира, а просперитетът, демокрацията и мирът са под опасност. Кой различен би защитил западните полезности, в случай че Съединени американски щати, Германия и техните другари не го създадат?
Тя даже признава, че отсега нататък Тихоокеанския район ще бъде по-голям за Съединени американски щати, в сравнение с Атлантическата връзка. И приема рецензиите от Съединени американски щати към Германия за неуспеха на страната да построи мощна войска.
Така че, договорката е следната: След като този чудноват интервал в американската история завърши, дано натиснем бутона за рестарт! Вместо да се заплашваме взаимно с мита, дано приказваме за район на свободна търговия за целия Запад. В подмяна Крамп-Каренбауер дава обещание Германия да влага в защитата си и при положение, че дипломацията не работи, да отбрани района, от Балтийско море до Балканите, от Северно море до Средиземно море.
Тя назовава тази политика „ нов немски натурализъм “ и на процедура предлага Германия да смъкна товара от плещите на Съединени американски щати, които играят ролята на районен служител на реда, с цел да може страната да пренасочи вниманието си към други точки на планетата.
Подобно предложение, идващо от немец, е удивително. То съставлява отменяне на визията на френския президент Еманюел Макрон, който вижда Европа като контраст на другите огромни международни сили, който би трябвало да стане геополитически „ самостоятелен “ и „ суверен “. Тя също по този начин отхвърля остатъците от „ Източната политика “, която дефинира като „ сантиментална фиксация върху Русия “, вървяща ръка за ръка с анти-американските настроения.
Като знак за смяна в политиката на Берлин, даже външният министър Хайко Маас, който е социалдемократ, наподобява застана зад думите на Крамп-Каренбауер. Макар че той към момента се придържа към концепцията за реализиране на „ Европейски суверенитет “, Маас приема, че няма опция на американското партньорство и предлага да бъде търсено приравняване на външните политики на двете страни, както по въпросите за интернационалните наказания, по този начин и за климата.
Нормално е обаче ветераните в трансатлантическите връзки да слагат тези думи под подозрение. Все отново по време на Мюнхенската конференция по сигурността през 2014 година няколко немски водача дадоха обещание, че ще си сътрудничат със своите съдружници „ по-решително и по-значително “. Тези думи не бяха последвани от основни дейности, като това значително се дължи на обстоятелството, че публичното мнение не е доста положително настроено във връзка с следването на по-агресивна външна политика от Берлин.
Светът обаче се трансформира. Който и да завоюва идната седмица, не би трябвало да не помни за дългото и объркано другарство на Америка с Германия. Подновяването му при нови условия би било положително както за двете страни, по този начин и за света.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ