Плюс джентрификация на цялата страна
Не постоянно истината е във виното. Понякога – и в това, което хората назовават за благовъзпитание „ говнянка ”, с цел да не упоменат какво тъкмо са бутали в ракиения котел. В края на краищата значимо е постигнатото, а пътят, по който е стигнато до него, не е чак от такова значение. Вече сме се разбрали никой да не пита за първия милион – политически правилно всички стартират да разпитват чак от шестия етаж нагоре.
Запуши носа, другар, по този начин минава по-лесно, споделям на нещастника, който размишлява над евтината чаша в кръчмето, полей нещастието си със спиртец, да видиш по какъв начин от искрата ще избухне пламък и организмът ще се препълни още веднъж с радостни размишления и пристрастености.
Нещастникът явно към този момент е надвишаващ, тъй като налита да ме целуне по челото и споделя, че е благополучен да срещне схващане отвън дома – жена му не го разбирала.
Тия са ми съмнителни, изключително от известно време насам, по тази причина се реалокирам малко по-настрани и запитвам внимателно какъв му е казусът, откакто чашата е цялостна, а салатата – недоядена. В края на краищата благосъстоянието на популацията пораства – то се вижда и с просто око, стига човек да е безпристрастен.
Непредубедена е баба ти, споделя нещастникът, аз към този момент съм преднамерен – на никого и на нищо нямам доверие!
Сега я втасахме – от толкоз непредубедени гласоподаватели да попадна навръх предубедения. И какво толкоз те разочарова, драги, любопитствам, какво толкоз не ти харесва в тоя живот, та даже доматите са ти непобутнати.
Някои работи не трябва да се питат – получавате непредвидени отговори.
Ами, стартира оня, като чух в новините, че би трябвало да прекарваме автомагистрали между тях, споделям на дамата – дай да скъсим дистанцията сред нас, да прокараме автомагистрала от мен до теб и назад, не чу ли какво рекоха по малкия екран. А тя освен, че не прокарва автомагистрала, ами минава в насрещното платно и пита за каква магистралка става дума, ти мен за каква ме мислиш. За никаква, споделям, единствено желая да прекарам необратима автомагистрала към сърцето и мозъка ти, злато мое, и ще видиш по какъв начин не с 10, а с най-малко двайсет % ще се качи брутният фамилен артикул! Жените, другар, са странни същества – ти им приказваш едно, те ти отвръщат друго – в случай че си намерил, декларира, от ония Шабленски пакети, никак и не си помисляй, че и аз ще шмъркам дружно с теб, ненашмъркал се, не ти стига говнянката, ами и на бяло взе да минаваш – а от парното към този момент трети път звънят на вратата и питат какъв ни е тв приемникът.
Опитах да прокарам автомагистралата по остарелия метод – с тропот и искри, и оттова ми е това, синьото под лявото око – доста тежка ръка има, да знаеш. И ме назова джендър – можеш ли да си представиш – единствено че с онази, остарялата дума, дето към този момент и по вестниците не я пишат!
Нещастникът се разревава – представяте ли си! Налага се да го укротявам. Цапни едно, споделям, успокой топката, бодни това доматче, размишления в този момент разумно – на теб тая автомагистрала от какъв напън ти е – огледай се в близост – имаме си автомагистрали всевъзможни, още една малко от горната страна ще ни пристигна! И не трябва всичко да приемаш безусловно – като са ти рекли, че нов път ще се прокара, друже, тука – тоя нов път го прокарват към този момент от половин век, от изборна акция на изборна акция – на всеки избор – по километър-два. Не бива да се избързва с демократичните процеси – в случай че доста бързо стигнем до края на автомагистралата, с какво ще организираме идващите избори! И – защо, пита се.
Ами, с цел да спрем джентрификацията на страната – споделя оня. Отечеството е в демографска заплаха!
Много хубаво, утвърждавам, стопираме и нея. И какво става с демократичния развой? Къде отива мотивировката на гласоподавателя? Демокрацията е в заплаха – не просто отечеството!
Това, говнянката, е огромна работа – индивидът отпи огромна глътка и пристигна на себе си.
- Значи, тогава един е лозунгът – народна власт – това значи нашите на власт плюс магистрализация и джентрификация на цялата страна! Не едновременно, несъмнено, единствено колкото би трябвало!
Най-после!
Както биха рекли обществените антрополози – за нас през днешния ден от всички изкуства най-важно е спиртоварното!
Запуши носа, другар, по този начин минава по-лесно, споделям на нещастника, който размишлява над евтината чаша в кръчмето, полей нещастието си със спиртец, да видиш по какъв начин от искрата ще избухне пламък и организмът ще се препълни още веднъж с радостни размишления и пристрастености.
Нещастникът явно към този момент е надвишаващ, тъй като налита да ме целуне по челото и споделя, че е благополучен да срещне схващане отвън дома – жена му не го разбирала.
Тия са ми съмнителни, изключително от известно време насам, по тази причина се реалокирам малко по-настрани и запитвам внимателно какъв му е казусът, откакто чашата е цялостна, а салатата – недоядена. В края на краищата благосъстоянието на популацията пораства – то се вижда и с просто око, стига човек да е безпристрастен.
Непредубедена е баба ти, споделя нещастникът, аз към този момент съм преднамерен – на никого и на нищо нямам доверие!
Сега я втасахме – от толкоз непредубедени гласоподаватели да попадна навръх предубедения. И какво толкоз те разочарова, драги, любопитствам, какво толкоз не ти харесва в тоя живот, та даже доматите са ти непобутнати.
Някои работи не трябва да се питат – получавате непредвидени отговори.
Ами, стартира оня, като чух в новините, че би трябвало да прекарваме автомагистрали между тях, споделям на дамата – дай да скъсим дистанцията сред нас, да прокараме автомагистрала от мен до теб и назад, не чу ли какво рекоха по малкия екран. А тя освен, че не прокарва автомагистрала, ами минава в насрещното платно и пита за каква магистралка става дума, ти мен за каква ме мислиш. За никаква, споделям, единствено желая да прекарам необратима автомагистрала към сърцето и мозъка ти, злато мое, и ще видиш по какъв начин не с 10, а с най-малко двайсет % ще се качи брутният фамилен артикул! Жените, другар, са странни същества – ти им приказваш едно, те ти отвръщат друго – в случай че си намерил, декларира, от ония Шабленски пакети, никак и не си помисляй, че и аз ще шмъркам дружно с теб, ненашмъркал се, не ти стига говнянката, ами и на бяло взе да минаваш – а от парното към този момент трети път звънят на вратата и питат какъв ни е тв приемникът.
Опитах да прокарам автомагистралата по остарелия метод – с тропот и искри, и оттова ми е това, синьото под лявото око – доста тежка ръка има, да знаеш. И ме назова джендър – можеш ли да си представиш – единствено че с онази, остарялата дума, дето към този момент и по вестниците не я пишат!
Нещастникът се разревава – представяте ли си! Налага се да го укротявам. Цапни едно, споделям, успокой топката, бодни това доматче, размишления в този момент разумно – на теб тая автомагистрала от какъв напън ти е – огледай се в близост – имаме си автомагистрали всевъзможни, още една малко от горната страна ще ни пристигна! И не трябва всичко да приемаш безусловно – като са ти рекли, че нов път ще се прокара, друже, тука – тоя нов път го прокарват към този момент от половин век, от изборна акция на изборна акция – на всеки избор – по километър-два. Не бива да се избързва с демократичните процеси – в случай че доста бързо стигнем до края на автомагистралата, с какво ще организираме идващите избори! И – защо, пита се.
Ами, с цел да спрем джентрификацията на страната – споделя оня. Отечеството е в демографска заплаха!
Много хубаво, утвърждавам, стопираме и нея. И какво става с демократичния развой? Къде отива мотивировката на гласоподавателя? Демокрацията е в заплаха – не просто отечеството!
Това, говнянката, е огромна работа – индивидът отпи огромна глътка и пристигна на себе си.
- Значи, тогава един е лозунгът – народна власт – това значи нашите на власт плюс магистрализация и джентрификация на цялата страна! Не едновременно, несъмнено, единствено колкото би трябвало!
Най-после!
Както биха рекли обществените антрополози – за нас през днешния ден от всички изкуства най-важно е спиртоварното!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ