Икономисти: Бюджетът за 2024 г. не е антиинфлационен
„ Не виждам ограничение в разходната част на Бюджет 2024, виждаме нереалистични параметри и във връзка с приходната част ”.
Това съобщи в студиото на „ Твоят ден ” по NOVA NEWS икономистът Михаил Кръстев. По думите му това не е бюджет, който цели преодоляване на инфлацията.
Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система разяснява, че има огромен проблем с обстоятелството, че потреблението се възнамерява да пораства. „ Около Коронавирус рецесията наблюдавахме нарастване на спестяванията, в този момент министърът на финансите чака потреблението да се увеличи.
Това слага под риск плануваните стойности за инфлацията ”,
съобщи Георгиева.
Икономистът Георги Вулджев също сподели, че Бюджет 2024 година не е антиинфлационен. „ Ако се реализира целевото равнище на инфлация, то по-скоро това ще е Божа работа, а не с помощта на това, което финансовото министерство прави ", добави той. По думите на икономиста измежду най-проблемните е частта със заложените доходи от Данък добавена стойност. „ При състояние, че МФ чака
тази година приходите от Данък добавена стойност да не бъдат изпълнени с към 1 милиарда лв., за следващата година залага още по-високи доходи от Данък добавена стойност, които не виждам от кое място могат да дойдат.
Залага се по-висок стопански напредък. Съмнявам се, че той ще бъде изпълнен, изключително в подтекста на протичащото се в Европа – икономическо закъснение има на процедура на всички места ”, съобщи Вулджев.
Михаил Кръстев добави, че, с цел да покрием критерия за участие в еврозоната, индикативен е дефицитът за тази година, а не за идната. „ Ако за 2024 година дефицитът ни е до 3%, това ще има отношение към конвергентен отчет, който ще бъде прегледан през 2025 година, с цел да се присъединим вероятно през лятото на 2025 година или 2026 година ”, съобщи Кръстев.
Петя Георгиева акцентира, че страната желае да харчи повече, в сравнение с може да събере, което води до растеж на дълга като % от Брутният вътрешен продукт.
„ Допреди няколко години беше немислимо да се взима дълг на лихвените равнища, които са сега ”, съобщи Георгиева.
Изпълнителният шеф на Националното съдружие на общините Силвия Георгиева съобщи, че разговарят по рамката на Бюджет 2024 с Министерство на финансите още от 1 февруари. " Числата, които виждаме, не са непознати за нас. Ръстовете, които виждаме в оповестения план на бюджет, са учредено по по този начин наречените делегирани от страната действия. Ако би трябвало да го разбираем на по-популярен език,
най-вече средства в Бюджет 2024 ще получат общинските обществени услуги, като при тях ръстът на бюджета е с 40% повече по отношение на бюджета за 2023 година
Това е добра вест, като се вземе поради, че към края на 2023 година завършват огромен брой планове в обществената сфера, които общините до момента осъществиха с европейски средства. Това са планове главно за асистентска поддръжка и грижа в дома. А с цел да продължим да предоставяме тази услуга и през идната година, страната дава растеж към 40% на този съставен елемент от общинските бюджети ", заяви Георгиева.
" На неизвестен език искахме 160 милиона растеж на така наречен обща изравнителна дотация, която ни разрешава да покриваме всички дефицити. Недостигът на средства в дотациите за делегираните от страната действия отчасти да бъде обезщетен съгласно нашите претенции, да имаме 60 милиона лв. повече. Договорихме се, че ще получим 10% за възнагражденията в общинската администрация ", сподели още изпълнителният шеф на Националното съдружие на общините.
Това съобщи в студиото на „ Твоят ден ” по NOVA NEWS икономистът Михаил Кръстев. По думите му това не е бюджет, който цели преодоляване на инфлацията.
Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система разяснява, че има огромен проблем с обстоятелството, че потреблението се възнамерява да пораства. „ Около Коронавирус рецесията наблюдавахме нарастване на спестяванията, в този момент министърът на финансите чака потреблението да се увеличи.
Това слага под риск плануваните стойности за инфлацията ”,
съобщи Георгиева.
Икономистът Георги Вулджев също сподели, че Бюджет 2024 година не е антиинфлационен. „ Ако се реализира целевото равнище на инфлация, то по-скоро това ще е Божа работа, а не с помощта на това, което финансовото министерство прави ", добави той. По думите на икономиста измежду най-проблемните е частта със заложените доходи от Данък добавена стойност. „ При състояние, че МФ чака
тази година приходите от Данък добавена стойност да не бъдат изпълнени с към 1 милиарда лв., за следващата година залага още по-високи доходи от Данък добавена стойност, които не виждам от кое място могат да дойдат.
Залага се по-висок стопански напредък. Съмнявам се, че той ще бъде изпълнен, изключително в подтекста на протичащото се в Европа – икономическо закъснение има на процедура на всички места ”, съобщи Вулджев.
Михаил Кръстев добави, че, с цел да покрием критерия за участие в еврозоната, индикативен е дефицитът за тази година, а не за идната. „ Ако за 2024 година дефицитът ни е до 3%, това ще има отношение към конвергентен отчет, който ще бъде прегледан през 2025 година, с цел да се присъединим вероятно през лятото на 2025 година или 2026 година ”, съобщи Кръстев.
Петя Георгиева акцентира, че страната желае да харчи повече, в сравнение с може да събере, което води до растеж на дълга като % от Брутният вътрешен продукт.
„ Допреди няколко години беше немислимо да се взима дълг на лихвените равнища, които са сега ”, съобщи Георгиева.
Изпълнителният шеф на Националното съдружие на общините Силвия Георгиева съобщи, че разговарят по рамката на Бюджет 2024 с Министерство на финансите още от 1 февруари. " Числата, които виждаме, не са непознати за нас. Ръстовете, които виждаме в оповестения план на бюджет, са учредено по по този начин наречените делегирани от страната действия. Ако би трябвало да го разбираем на по-популярен език,
най-вече средства в Бюджет 2024 ще получат общинските обществени услуги, като при тях ръстът на бюджета е с 40% повече по отношение на бюджета за 2023 година
Това е добра вест, като се вземе поради, че към края на 2023 година завършват огромен брой планове в обществената сфера, които общините до момента осъществиха с европейски средства. Това са планове главно за асистентска поддръжка и грижа в дома. А с цел да продължим да предоставяме тази услуга и през идната година, страната дава растеж към 40% на този съставен елемент от общинските бюджети ", заяви Георгиева.
" На неизвестен език искахме 160 милиона растеж на така наречен обща изравнителна дотация, която ни разрешава да покриваме всички дефицити. Недостигът на средства в дотациите за делегираните от страната действия отчасти да бъде обезщетен съгласно нашите претенции, да имаме 60 милиона лв. повече. Договорихме се, че ще получим 10% за възнагражденията в общинската администрация ", сподели още изпълнителният шеф на Националното съдружие на общините.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ