Не ви ли се струва понякога, че светът е едно

Не ви ли се коства от време на време, че светът е едно прекомерно шумно, да не кажем кресливо място, където едвам остава пространство за същински значимите мисли?

Не се безпокойте, с вас съм. Както и доста други скрито или очевидно недолюбващи показната словоохотливост, гръмогласното себеизтъкване и онази досадна, фалшиво-жизнерадостна нотка в гласа на съседа по маса.

Има задоволително аргументи да се гордеем с интровертните си черти и да ги отглеждаме в себе си. Защото последните изследвания сочат, че интровертите в последна сметка се оказват измежду най-влиятелните членове на нашето общество.

" Много сме! " – ми се желае да изкрещи цялото кралско войнство на интровертите, - " Силни сме! ". И, обратно на поръчките на света, че нашият сой е отмиращ като динозаврите и на никое място не се търси, вродените достолепия на интроверта могат да го изведат до самия връх. А това постоянно става тъкмо по този начин.

Много от най-успелите и уважавани хора на света са почнали виталния си път като унили от недоумение, свити дечица, непрекъснато подценявани поради по-шумните си приятелчета. Зарити в книгите, очилати (е, това не е наложително, а просто за ефект), зареяни във вътрешните си светове, несравнимо по-интересни от скучната действителност, израстват

Джоан Роулинг, Бил Гейтс, Гуинет Полтроу и британската кралица Елизабет II

(но нейната е лесна – нали е величество по рождение). Въпреки международната интрига против интровертите, която като че ли заплашва да ни изтласка от всички сфери на деяние – от работния до любовния фронт, и за нас има вяра – психолозите имат вяра в това, имам вяра и аз.

Зачитали ли сте се в последно време в разгласи за работа? Сигурно, рецесия е още. Ами то е напряко обидно за нас – „ отлични информационни качества, умеене за работа в екип, неприкритост, брейнсторминг, бърза реакция в конфликтни обстановки ”, написа даже в обявите за хигиенистки. Защо напряко не си кажат „ Търсим екстроверти ”? Или да преминем към обявите за другарство и обич: „ С чудесно възприятие за комизъм, разговорлив, радостен, купонджия ”... Нима към този момент никой не цени тихите, вглъбени и задълбочени хора?!

Тази екстроверт-мания в действителност е доста нетипична за нашего брата, балканския човек, счита клиничният психолог и когнитивно-поведенчески терапевт Даниела Тодорова-Папанчева. Вековната традиция у нас постоянно е поставяла преди всичко

улегналите и немногословните като стожери на обществото

и почтени за почитание персони. Култът към енергичния, леко лекомислен, непрекъснато деен майтапчия идва от Запада и надали не принудително предизвика към смяна искащите да се приспособяват към модерния, динамичен свят. И въпреки всичко има задоволително аргументи да се гордеем с интровертните си черти и да ги отглеждаме в себе си. Защото последните изследвания сочат, че интровертите в последна сметка се оказват измежду най-влиятелните членове на нашето общество.

Близо 40 % от шефовете на компании, както и множеството научни служащи, писатели, дипломати и изобретатели демонстрират мощно интровертни качества, свидетелства и изследване на английския в. „ Дейли Мейл ”. Според най-новите проучвания на английски учени фронталният лоб на интровертите е по-добре кръвоснабден и по-активен, а това е гаранция за отлична памет, дарба за задълбочени размисли, справяне със комплицирани проблеми и прочувствена резистентност.

" Интровертът има и

по-стабилни психологични отбрани

и доста по-леко минава през естествените, естествено обусловени житейски рецесии – пубертета, тридесетгодишнината, климактериума ", изясни за „ Обекти ” доктор Тодорова-Папанчева. Той, за разлика от екстроверта, по-бавно пропуща в себе си външните въздействия, осмисля ги и ги преобразува по този начин, че да паснат най-добре на вътрешния му свят. По този метод резервира неповторимите характерности на личността си и психическата си непоклатимост.

Всъщност екстроверсията неведнъж може да бъде бягство от себе си, счита психологът. Когато се претрупваш с краткотрайни, нищо незначещи връзки и другарство, когато непрестанно претоварваш сетивата и мисълта си със тласъци, идващи извън, ти в действителност избягваш погледа във вътрешността. А това може да сочи към огромна вътрешна неустановеност и дори към съществени комплекси.

Не че интровертът не може да бъде нерешителен в себе си. Но защото

черпи виталната си сила от вътрешния си свят, а не извън,

той има неповторимата дарба да прекара всичките си паники и въпроси през разумно размишление и по този начин да доближи до зряла оценка на проблемите си и до вътрешен мир. Интроверсията може да бъде безусловно лечебна – даже екстровертите изпадат в интровертни интервали след огромна смяна в живота си. Така, в комфорта на личното си Аз, лекуват шамарите на света в мирен диалог със себе си.