Костов пред Mediapool: Не еврото, а ръстът на заплатите и непремерените приказки помпат инфлацията
Не въвеждането на еврото, а други аргументи могат да провокират превишаване на формалните прогнози за инфлацията през тази и идната година. Това е преди всичко изпреварващият растеж на заплатите и пенсиите по отношение на инфлацията, само че също по този начин резултатът на сивата стопанска система. Третият сериозен фактор са инфлационните упования, подбудени от непрекъснатите внушения и изявления в общественото пространство за растеж на цените.
Такова мнение изрази , икономист и министър-председател на България през 1997 - 2001 година, в. Освен коментар за историческото решение България да се причисли към еврозоната от 1 януари 2026 година, за провокациите пред демокрацията у нас, политическите репресии, бъдещето на демократичната общественост и опитите ѝ да издигне единна кандидатура на идващите президентски избори, която да е противовес на фигурата на настоящия държавен глава Румен Радев.
Нарастването на междинната заплата в България през март 2025 година по отношение на март 2024 година е 11.1%, което е доста над инфлацията от 2.9%. " Представете си какъв брой е скокът на действителната покупателна мощ на тези приходи. Същото е и с пенсиите, които са се нараснали с 10.4%. Следователно има доста повече приходи в стопанската система, против които няма действителен напредък на Брутния вътрешен артикул (БВП). Генерирането на инфлация в България става главно посредством повишение на себестойността на стоките и услугите през повишените разноските за труд. Например бизнесът сигнализира, че растежът на минималната работна заплата е потрес върху себестойността ", сподели Костов.
По думите му различен сериозен фактор са инфлационните упования, които сами могат да генерират инфлация. В резултат семействата и компаниите форсират покупките си, генерира се свръхтърсене и пазарът реагира с увеличение на цените. Това е изключително очевидно на пазара на недвижими парцели. " Получава се нещо като " махалото на Фуко " или като самосбъдващо се знамение ", изясни Костов.
Мощната сива стопанска система, която излиза отдолу под дюшеците, също повишава цените, изключително на парцелите, добави той.
Иван Костов изясни и за какво България няма да пострада от това, че през януари следващата година ще излезе от валутния ръб. " Заради борда икономическото развиване на България беше постепенно, само че пък здравословно. Всичко, което е реализирано, е действително ", сподели той и уточни като контраст растежа в Румъния, който сега е подложен на карта поради.
Валутният ръб не е бил такава спирачка пред държавното харчене, както постоянно се твърди, изясни още Иван Костов. По думите му и в еврозоната има механизми, които да лимитират несъразмерните разноски - да вземем за пример процедурата по свръхдефицит.
Влизането на България в еврозоната ще увеличи доверието в икономическите процеси, ще усили вложенията, както и ще вдигне опциите за покачване на продуктивността на труда - все процеси, които ще доведат до растеж на благосъстоянието на българите, сподели още Костов. От думите му се разбра обаче, че еврозоната не е панацея и че след 1 януари 2026 година нито ще завали " златен дъжд ", нито ще настане " финансов апокалипсис ", каквито бяха двете крайни тези в словесния дуел за еврото.
" Във вътрешното ядро на Европейски Съюз България би следвало да се усеща по-сигурна, тъй като няма да може да бъде към този момент обсъждана единствено като външна страна ", съобщи още Костов.
" Защо Полша, Румъния, Унгария и Чехия не аплайват за влизане в еврозоната? Защото не извършват критериите от Маастрихт ", посочи той. По думите му България (чийто Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритет на покупателната дарба е към 65% от средноевропейското ниво) влиза в паричния съюз с по-високо равнище на икономическа конвергенция спрямо Литва, Латвия и Словакия. " Това прави България доста постоянен, въпреки и дребен участник в еврозоната ", сподели Костов.
По думите му обаче България не би трябвало да счита, че демокрацията ѝ е станала европейска, когато стартира да се разплаща с евро. " Бдете, не мислете, че всичко е приключило. Напротив, вие живеете в страна, която е най-бедната в Европейски Съюз единствено тъй като не е построила до дъно демокрацията си ", гласи неговото обръщение към българските жители.
Първата част на диалога с Иван Костов можете
Такова мнение изрази , икономист и министър-председател на България през 1997 - 2001 година, в. Освен коментар за историческото решение България да се причисли към еврозоната от 1 януари 2026 година, за провокациите пред демокрацията у нас, политическите репресии, бъдещето на демократичната общественост и опитите ѝ да издигне единна кандидатура на идващите президентски избори, която да е противовес на фигурата на настоящия държавен глава Румен Радев.
Нарастването на междинната заплата в България през март 2025 година по отношение на март 2024 година е 11.1%, което е доста над инфлацията от 2.9%. " Представете си какъв брой е скокът на действителната покупателна мощ на тези приходи. Същото е и с пенсиите, които са се нараснали с 10.4%. Следователно има доста повече приходи в стопанската система, против които няма действителен напредък на Брутния вътрешен артикул (БВП). Генерирането на инфлация в България става главно посредством повишение на себестойността на стоките и услугите през повишените разноските за труд. Например бизнесът сигнализира, че растежът на минималната работна заплата е потрес върху себестойността ", сподели Костов.
По думите му различен сериозен фактор са инфлационните упования, които сами могат да генерират инфлация. В резултат семействата и компаниите форсират покупките си, генерира се свръхтърсене и пазарът реагира с увеличение на цените. Това е изключително очевидно на пазара на недвижими парцели. " Получава се нещо като " махалото на Фуко " или като самосбъдващо се знамение ", изясни Костов.
Мощната сива стопанска система, която излиза отдолу под дюшеците, също повишава цените, изключително на парцелите, добави той.
Иван Костов изясни и за какво България няма да пострада от това, че през януари следващата година ще излезе от валутния ръб. " Заради борда икономическото развиване на България беше постепенно, само че пък здравословно. Всичко, което е реализирано, е действително ", сподели той и уточни като контраст растежа в Румъния, който сега е подложен на карта поради.
Валутният ръб не е бил такава спирачка пред държавното харчене, както постоянно се твърди, изясни още Иван Костов. По думите му и в еврозоната има механизми, които да лимитират несъразмерните разноски - да вземем за пример процедурата по свръхдефицит.
Влизането на България в еврозоната ще увеличи доверието в икономическите процеси, ще усили вложенията, както и ще вдигне опциите за покачване на продуктивността на труда - все процеси, които ще доведат до растеж на благосъстоянието на българите, сподели още Костов. От думите му се разбра обаче, че еврозоната не е панацея и че след 1 януари 2026 година нито ще завали " златен дъжд ", нито ще настане " финансов апокалипсис ", каквито бяха двете крайни тези в словесния дуел за еврото.
" Във вътрешното ядро на Европейски Съюз България би следвало да се усеща по-сигурна, тъй като няма да може да бъде към този момент обсъждана единствено като външна страна ", съобщи още Костов.
" Защо Полша, Румъния, Унгария и Чехия не аплайват за влизане в еврозоната? Защото не извършват критериите от Маастрихт ", посочи той. По думите му България (чийто Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритет на покупателната дарба е към 65% от средноевропейското ниво) влиза в паричния съюз с по-високо равнище на икономическа конвергенция спрямо Литва, Латвия и Словакия. " Това прави България доста постоянен, въпреки и дребен участник в еврозоната ", сподели Костов.
По думите му обаче България не би трябвало да счита, че демокрацията ѝ е станала европейска, когато стартира да се разплаща с евро. " Бдете, не мислете, че всичко е приключило. Напротив, вие живеете в страна, която е най-бедната в Европейски Съюз единствено тъй като не е построила до дъно демокрацията си ", гласи неговото обръщение към българските жители.
Първата част на диалога с Иван Костов можете
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ