Фотограф за видяното в Буча и Ирпин: Най-лошото дори не може да се снима
„ Не съумявам да заспя нощем и държа бутилка водка до леглото. Тежко е да гледаш това, което виждаме. А най-лошото даже не може да се снима. Миризмата. Отвратителна е. В Ирпин се сблъсках на улицата със остарял мъртвец. Миризмата ме пропи и повече не ме напуща. Усеща се на улици разстояние”. Това споделя в изявление пред италианския ежедневник „ Кориере каузи сера” 45-годишният фотограф Родриго Абд от Асошиейтед прес, който е един от репортерите, документиращи ужасите на войната в Украйна. Иначе той живее в Буенос Айрес и беше част от екипа, спечелил премията “Пулицър” през 2013 година за репортажите в Сирия.
„ Миризмата те заразява, още повече, че вървиш измежду трупове през целия ден. Опитваш се да бъдеш професионален, тъй като в случай че се оставиш да се парализираш от това, което виждаш, ставаш непотребен...а би трябвало да допринесеш за историята и бъдещето. След това обаче се будиш на сутринта и би трябвало да отидеш в Буча. Днес видях една остаряла жена, която чака през целия ден посред труповете на брат си и мъжа си. Насред онази миризма”. Родриго Ебд споделя пред италианското издание, че когато отишли с сътрудниците му в Буча и Ирпин, ги предизвестили, че те са освободени. Ефектът от видяното бил тежък, тъй като се натъкнали на мъртвец след мъртвец. „ Всички, които са останали живи, ни описаха по какъв начин са живели по мазетата в продължение на месец - скрити или като пленници без ток и вода”.
Според фоторепортера неговата работа е освен да осведоми, а и да сформира историческия списък на войната и да пробужда чувствителността. Той твърди, че се пробва да прави това с почит и че единствената аудитория, за която мислите му срещат някакви ограничавания, са „ въображаемите или действителни родственици на жертвата”. „ Идвам от Гватемала. Всеки ден снимах жертви на принуждение или проведена престъпност. Това, което ме стопира, е: а в случай че дъщерята на мъртвеца на следващия ден види вестника, по-зле ли ще се почувства? Ако да, то тогава се пробвам да не върша тази фотография. Животът на хората, въвлечени в историите, които проследявам, по този начин и по този начин към този момент са ужасни”, споделя още фоторепортерът.
„ Миризмата те заразява, още повече, че вървиш измежду трупове през целия ден. Опитваш се да бъдеш професионален, тъй като в случай че се оставиш да се парализираш от това, което виждаш, ставаш непотребен...а би трябвало да допринесеш за историята и бъдещето. След това обаче се будиш на сутринта и би трябвало да отидеш в Буча. Днес видях една остаряла жена, която чака през целия ден посред труповете на брат си и мъжа си. Насред онази миризма”. Родриго Ебд споделя пред италианското издание, че когато отишли с сътрудниците му в Буча и Ирпин, ги предизвестили, че те са освободени. Ефектът от видяното бил тежък, тъй като се натъкнали на мъртвец след мъртвец. „ Всички, които са останали живи, ни описаха по какъв начин са живели по мазетата в продължение на месец - скрити или като пленници без ток и вода”.
Според фоторепортера неговата работа е освен да осведоми, а и да сформира историческия списък на войната и да пробужда чувствителността. Той твърди, че се пробва да прави това с почит и че единствената аудитория, за която мислите му срещат някакви ограничавания, са „ въображаемите или действителни родственици на жертвата”. „ Идвам от Гватемала. Всеки ден снимах жертви на принуждение или проведена престъпност. Това, което ме стопира, е: а в случай че дъщерята на мъртвеца на следващия ден види вестника, по-зле ли ще се почувства? Ако да, то тогава се пробвам да не върша тази фотография. Животът на хората, въвлечени в историите, които проследявам, по този начин и по този начин към този момент са ужасни”, споделя още фоторепортерът.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ