Г. Господинов: Защо спряхме да си говорим? Къде беше точката, когато започнахме да се разпадаме?
„ Не успяхме да си върнем това, което го имаше в първите месеци на пандемията – връзките посред ни, едните да пазят другите, младите да пазят старите. Това се изгуби. 2021 година безспорно за всички нас беше една сериозна крачка, която трябваше да създадем и едно голямо предизвикателство, което не е свършило “, споделя той.
„ Тази година ние се сблъскахме челно с по-важните въпроси – кое е истина и кое не. С последствията от незнанието. С последствията от подправените вести, с това, че народ, който има вяра в прекомерно доста неща, в действителност не има вяра в нищо “, разяснява от своя страна Захари Карабашлиев.
„ Вярвам в мъдростта на всеки един народ и това, което той ще излъчи макар всичките ни разочарования и наши провали и се надявам колкото и необичайно да звучи – ние да градим нашия дом с останките от нашите предходни провали “, споделя той.
„ Вместо някакви рационални решения, хората доста постоянно залитат по някакви фантастични измислици. Като публицист, за мен тези мечти са забавни, само че избирам в самата действителност да доминира разсъдъкът “, изяснява Алек Попов.
Според него би трябвало и да сме доста деликатни:
„ Трябва човек да е деликатен – да знае какво може да реализира и какво не може да реализира, тъй като в желанието си от време на време до реализираме съвършенство може да създадем огромни бели и да объркаме доста неща “.
„ Много е мъчно в целия този звук да откриеш какво да направиш – кой път да хванеш. Доколко можем да се намесим в ориста на другия и до каква степен сме виновни за нашата? Бяхме принудени да се затворим с хората, които обичаме – нещо на пръв взор доста обикновено и като че ли не сме мислили какво би провокирало това. Защото когато се затворим с индивида, с който живеем – той става едно огледало, което е извънредно мъчително, тъй като оттова излизат страхове, излизат неустановеност и ето това е огромното предизвикателство “, разяснява и сътрудника им Рене Карабаш.
„ Тази година ние се сблъскахме челно с по-важните въпроси – кое е истина и кое не. С последствията от незнанието. С последствията от подправените вести, с това, че народ, който има вяра в прекомерно доста неща, в действителност не има вяра в нищо “, разяснява от своя страна Захари Карабашлиев.
„ Вярвам в мъдростта на всеки един народ и това, което той ще излъчи макар всичките ни разочарования и наши провали и се надявам колкото и необичайно да звучи – ние да градим нашия дом с останките от нашите предходни провали “, споделя той.
„ Вместо някакви рационални решения, хората доста постоянно залитат по някакви фантастични измислици. Като публицист, за мен тези мечти са забавни, само че избирам в самата действителност да доминира разсъдъкът “, изяснява Алек Попов.
Според него би трябвало и да сме доста деликатни:
„ Трябва човек да е деликатен – да знае какво може да реализира и какво не може да реализира, тъй като в желанието си от време на време до реализираме съвършенство може да създадем огромни бели и да объркаме доста неща “.
„ Много е мъчно в целия този звук да откриеш какво да направиш – кой път да хванеш. Доколко можем да се намесим в ориста на другия и до каква степен сме виновни за нашата? Бяхме принудени да се затворим с хората, които обичаме – нещо на пръв взор доста обикновено и като че ли не сме мислили какво би провокирало това. Защото когато се затворим с индивида, с който живеем – той става едно огледало, което е извънредно мъчително, тъй като оттова излизат страхове, излизат неустановеност и ето това е огромното предизвикателство “, разяснява и сътрудника им Рене Карабаш.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ