Кирил Петков с лична история за баба си в Деня в памет на жертвите на комунизма
Не би трябвало да забравяме тази част от историята ни, с цел да не позволим сходни събития да се повторят в нашата татковина още веднъж! Това написа съпредседателят на " Продължаваме Промяната " Кирил Петков във Фейсбук във връзка днешния 1 февруари, в който почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим и 80 години от смъртните присъди на Народния съд. Той описа също по този начин за своята баба Райна Петкова, която отказала да стане осведомител на Държавна сигурност за нейните родственици, свързани с Никола Петков.
" На този ден се сещам постоянно за моята баба, Райна Петкова и за хилядите хора, които са минали по нейния път, само че не са имали шанса да оцелеят.
Когато карат баба ми да стане помощник на Държавна сигурност, с цел да бъде осведомител за нейните родственици, свързани с Никола Петков, тя споделя: " Няма да работя за вашата работа, освен за вашата, за никоя. Ще покажа, че съм почтена българка с моя почтен труд. " Изпращат я в Белене като ги транспортират с шлепове по Дунава, както тя ми е разказвала и след това я реалокират в трудовия лагер в с. " Ножарево ".
Години по-късно с неспокойствие чета в нейното досие следния отчет на вербуващия Държавна сигурност офицер, когато им отхвърля да бъде клеветник: " На срещата пристигна и се яви с одеяло и различен багаж - подготвена да я изпратят в пандиза. " Тя оцелява в трудовия лагер. Връща се да работи като операционна сестра в ИСУЛ и до края на живота си остава горда, че не са я пречупили да бъде клеветник против личните си родственици, с цената на целия риск в едни от най-мракобесните години.
Съдбите на доста хора приключват по доста по-ужасен метод. На този ден преди 80 години, на 1 февруари 1945 година, така наречен " Народен съд " произнася най-масовите си смъртни присъди. Осъдени са народни представители, министри, публицисти и висши държавни чиновници. Присъдите са изпълнени още същата нощ в София. Светла памет на всички убити от " Народния съд “!
Не би трябвало да забравяме тази част от историята ни, с цел да не позволим сходни събития да се повторят в нашата татковина още веднъж! ", се споделя в обявата му.
" На този ден се сещам постоянно за моята баба, Райна Петкова и за хилядите хора, които са минали по нейния път, само че не са имали шанса да оцелеят.
Когато карат баба ми да стане помощник на Държавна сигурност, с цел да бъде осведомител за нейните родственици, свързани с Никола Петков, тя споделя: " Няма да работя за вашата работа, освен за вашата, за никоя. Ще покажа, че съм почтена българка с моя почтен труд. " Изпращат я в Белене като ги транспортират с шлепове по Дунава, както тя ми е разказвала и след това я реалокират в трудовия лагер в с. " Ножарево ".
Години по-късно с неспокойствие чета в нейното досие следния отчет на вербуващия Държавна сигурност офицер, когато им отхвърля да бъде клеветник: " На срещата пристигна и се яви с одеяло и различен багаж - подготвена да я изпратят в пандиза. " Тя оцелява в трудовия лагер. Връща се да работи като операционна сестра в ИСУЛ и до края на живота си остава горда, че не са я пречупили да бъде клеветник против личните си родственици, с цената на целия риск в едни от най-мракобесните години.
Съдбите на доста хора приключват по доста по-ужасен метод. На този ден преди 80 години, на 1 февруари 1945 година, така наречен " Народен съд " произнася най-масовите си смъртни присъди. Осъдени са народни представители, министри, публицисти и висши държавни чиновници. Присъдите са изпълнени още същата нощ в София. Светла памет на всички убити от " Народния съд “!
Не би трябвало да забравяме тази част от историята ни, с цел да не позволим сходни събития да се повторят в нашата татковина още веднъж! ", се споделя в обявата му.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ