От планетата на Янис Манакос
„ Не би трябвало да търсите сантиментална обич, би трябвало да търсите хора от вашата планета. Това ще донесе повече смисъл в живота ви “, споделя Янис, който се намира в златното сечение сред изкуствата и науките, сред работата и заниманието, сред успеха и загубата. Защото към този момент 30 години е част от това изумително нещо, наречено рекламен бизнес.Шегува се, като споделя за себе си, че е „ грък, само че не напълно като гърците “. Управлява основаната от него организация Huts Group – един от най-успешните играчи на полето на рекламния бизнес у нас. Като занимание е публицист, сценарист и режисьор на късометражни арт филми, фотограф. И, да, обвързван е с задачата на издателите на печатни списания във времето на тотална цифровизация на света. Космополитен, рискован и остроумен. И като всички забавни хора, мъчно осезаем.
Кой сте вие в действителност, Янис Манакос, и по какъв начин отговорите ви на този въпрос са се променяли през годините? Основите не са се променяли, само че същността се е трансформирала. Напуснах Солун, с цел да изучавам математика и кино в Ню Йорк, отидох в Лондон за MBA, работих за Coca-Cola Hellenic пет години и по-късно основах Huts. През целия си живот прибавяме нови епизоди към него, като че ли живеем във виртуален сериал на Netflix. Нещата ни се случват – положителни и неприятни, огромни и дребни, и носят нови аспекти към нашия човешки опит, към самата ни същина. Когато виждам моя фотография отпреди 30 години, към момента виждам себе си, само че и не тъкмо себе си. Продукт съм на моето минало аз, който животът е основал. И въпреки всичко си оставам човек, който не се съгласява елементарно, любопитен и непослушен, какъвто бях и тогава. Прекарах детството си в Солун, където живях до 18-годишна възраст. Станах грък от диаспората доста рано, по тази причина от време на време се майтапя, като споделям: „ Аз съм грък, само че не напълно като гърците “. Отрано знаех, че желая да направя нещо ужасно, само че в никакъв случай не съм имал закрепена тактика по какъв начин да го направя. Спомням си, че преди малко приключил университета и с магистърска степен, желаех да работя в рекламна организация, само че не ме наеха, тъй като бях некомпетентен и желаех доста пари за стандартите на това време. Накрая станах притежател на организация, необичайно нали?
Наистина ли предпочитате и вярвате в бензиновата кола повече, в сравнение с в електрическата? Ако е по този начин, бих могла да предположа, че колекционирате и винилови плочи… Напълно сте права. В моя свят в никакъв случай няма да има електрически коли. Отворена автомагистрала и V8 или V12 е фантазията на мъжете. Колите са по-скоро страст, в сравнение с улеснение, и всички към трийсет коли, които съм имал през годините, откогато бях на двайсет и пет до през днешния ден, дават отговор на тази мантра. Понякога се чудя дали би било допустимо да ги събера назад, тъй като ми липсва всяка една от тях. Всяко малко нещо, което притежаваме, пази парченце от нас в себе си. Наистина се привързваме към материалните неща, те се загнездват в нас също като концепциите. Не натрупвам грамофонни плочи, само че натрупвам DVD-та и имам голяма сбирка, дружно с към 10 DVD плейъра. Винаги се опасявам, че в никакъв случай няма да мога да намеря в известните платформи Тарковски, Ангелопулос или Киаростами. Така че сътворих своя лична платформа, на която аз съм куратор. Вие идвате в България преди 30 години като управител продажби на Coca-Cola. Бихте ли създали същото в този момент, в случай че можехте да се върнете обратно във времето? Какво бихте споделили в този момент на Янис Манакос от 1994 година? Дойдох като управител маркетинг и продажби в Coca-Cola Hellenic, да. Тогава носехме костюми в офиса и аз дойдох с рейс от Солун, с цел да отида напряко на първия си работен ден. Представете си сцената, аз в рейс от Солун за София в идеално изгладен италиански костюм. Беше сюрреалистично. Другите пасажери ме гледаха като странна птица. Още помня смаяните им лица. Много смешно. Предполагам, че поех тази работа тогава повече поради приключенския си темперамент, в сравнение с поради всичко друго. По това време Coca-Cola Hellenic направи първите си интернационалните стъпки. Ако не се неистина, България беше първата страна отвън Гърция, в която тя стъпи. Сега можете да я намерите допълнително от 70 страни и това е най-големият световен състезател в света на бутилиращите Coca-Cola. Каква фантастична компания тогава и в този момент! Така че, да, това беше един от тези епизоди от сериала на живота, които се отвориха необятно пред мен. Опортюнистичен ход, който ретроспективно се изплати. Живях и станах част от българската еволюция, част от бизнес системата, част от доста страхотни истории. Определено бих го направил още веднъж през днешния ден, в случай че ми се даде същият късмет. Но с цел да го направя, евентуално ще би трябвало да съм GenZ човек, а това би усложнило нещата извънредно. GenZ не са за здравите отговорности, те са за здравите хонорари, в случай че разбирате какво имам поради. 
Защо нарекохте личната си рекламна организация Huts (колиби)? По името на картината на Винсент ван Гог, която съставлява красива спокойна зелена поляна с колиби. Избрах името тогава, тъй като си представях живота си, когато кариерата ми завърши, в една от тези колиби, без благосъстояние, без разкош, спартански, усамотен, съвсем отшелнически, откакто задъхаността на забързания ураган към този момент я няма. Знаете ли, когато основах Huts, бяхме аз и още двама души. Толкова. И беше доста сложен интервал в България. Голямо предизвикателство, изключително за мен, чужденец, който даже не говореше езика. Така че да строиш колиби беше див хазарт. Как променихте персоналното си мнение за същността на рекламата през тези 30 години? Не доста, към момента виждам рекламата като златно сечение сред изкуства и науки, сред работа и развлечение, сред победа и загуба. Фактът, че останах с нея толкоз дълго, демонстрира, че си извозвам добре. Рекламата значи да се каже допустимо най-хубавата истина за даден артикул, без да се лъже. Донякъде е същото като в живота, даже по-добре: в действителния живот хората лъжат и доста пъти им се разминава. В рекламата това не работи – в случай че лъжеш, умираш. Марките го знаят добре и по тази причина тези, които съществуват отдавна, заслужават нашето почитание. По-трудно е, в сравнение с си мислите, да развиете марка и да я поддържате сполучлива за доста дълго време. Kit Kat, Nescafe, Lux, Coke и Shell да вземем за пример са супер марки, които съществуват повече от 70 години. 
Разкажете ми някоя поучителна история от работата ви в този бизнес? Преди години разбрах, че някой от Германия ме търси за евентуална колаборация в България. Тъй като бях доста ангажиран сега, отложих диалога, до момента в който намеря по-подходящо време в забързания ми график. След това ми се обадиха от централата в Ню Йорк. Настояваха да се свържа с въпросния немски номер, тъй като „ било доста значимо “. Направих го и се озовах във виртуална заседателна зала с 10 души, които ме интервюираха по телефона – кой съм, къде съм учил, какво одобрявам и какво не одобрявам, какви са моите обществени и политически убеждения и така нататък Всъщност ревизираха дали аз и моята компания отговаряме на изискванията и в последна сметка сключихме голям контракт за дълготрайна акция. Поуката е в никакъв случай да не подценяваме значимостта на телефонно позвъняване от чужд.
Кой сте вие в действителност, Янис Манакос, и по какъв начин отговорите ви на този въпрос са се променяли през годините? Основите не са се променяли, само че същността се е трансформирала. Напуснах Солун, с цел да изучавам математика и кино в Ню Йорк, отидох в Лондон за MBA, работих за Coca-Cola Hellenic пет години и по-късно основах Huts. През целия си живот прибавяме нови епизоди към него, като че ли живеем във виртуален сериал на Netflix. Нещата ни се случват – положителни и неприятни, огромни и дребни, и носят нови аспекти към нашия човешки опит, към самата ни същина. Когато виждам моя фотография отпреди 30 години, към момента виждам себе си, само че и не тъкмо себе си. Продукт съм на моето минало аз, който животът е основал. И въпреки всичко си оставам човек, който не се съгласява елементарно, любопитен и непослушен, какъвто бях и тогава. Прекарах детството си в Солун, където живях до 18-годишна възраст. Станах грък от диаспората доста рано, по тази причина от време на време се майтапя, като споделям: „ Аз съм грък, само че не напълно като гърците “. Отрано знаех, че желая да направя нещо ужасно, само че в никакъв случай не съм имал закрепена тактика по какъв начин да го направя. Спомням си, че преди малко приключил университета и с магистърска степен, желаех да работя в рекламна организация, само че не ме наеха, тъй като бях некомпетентен и желаех доста пари за стандартите на това време. Накрая станах притежател на организация, необичайно нали?
Наистина ли предпочитате и вярвате в бензиновата кола повече, в сравнение с в електрическата? Ако е по този начин, бих могла да предположа, че колекционирате и винилови плочи… Напълно сте права. В моя свят в никакъв случай няма да има електрически коли. Отворена автомагистрала и V8 или V12 е фантазията на мъжете. Колите са по-скоро страст, в сравнение с улеснение, и всички към трийсет коли, които съм имал през годините, откогато бях на двайсет и пет до през днешния ден, дават отговор на тази мантра. Понякога се чудя дали би било допустимо да ги събера назад, тъй като ми липсва всяка една от тях. Всяко малко нещо, което притежаваме, пази парченце от нас в себе си. Наистина се привързваме към материалните неща, те се загнездват в нас също като концепциите. Не натрупвам грамофонни плочи, само че натрупвам DVD-та и имам голяма сбирка, дружно с към 10 DVD плейъра. Винаги се опасявам, че в никакъв случай няма да мога да намеря в известните платформи Тарковски, Ангелопулос или Киаростами. Така че сътворих своя лична платформа, на която аз съм куратор. Вие идвате в България преди 30 години като управител продажби на Coca-Cola. Бихте ли създали същото в този момент, в случай че можехте да се върнете обратно във времето? Какво бихте споделили в този момент на Янис Манакос от 1994 година? Дойдох като управител маркетинг и продажби в Coca-Cola Hellenic, да. Тогава носехме костюми в офиса и аз дойдох с рейс от Солун, с цел да отида напряко на първия си работен ден. Представете си сцената, аз в рейс от Солун за София в идеално изгладен италиански костюм. Беше сюрреалистично. Другите пасажери ме гледаха като странна птица. Още помня смаяните им лица. Много смешно. Предполагам, че поех тази работа тогава повече поради приключенския си темперамент, в сравнение с поради всичко друго. По това време Coca-Cola Hellenic направи първите си интернационалните стъпки. Ако не се неистина, България беше първата страна отвън Гърция, в която тя стъпи. Сега можете да я намерите допълнително от 70 страни и това е най-големият световен състезател в света на бутилиращите Coca-Cola. Каква фантастична компания тогава и в този момент! Така че, да, това беше един от тези епизоди от сериала на живота, които се отвориха необятно пред мен. Опортюнистичен ход, който ретроспективно се изплати. Живях и станах част от българската еволюция, част от бизнес системата, част от доста страхотни истории. Определено бих го направил още веднъж през днешния ден, в случай че ми се даде същият късмет. Но с цел да го направя, евентуално ще би трябвало да съм GenZ човек, а това би усложнило нещата извънредно. GenZ не са за здравите отговорности, те са за здравите хонорари, в случай че разбирате какво имам поради. Защо нарекохте личната си рекламна организация Huts (колиби)? По името на картината на Винсент ван Гог, която съставлява красива спокойна зелена поляна с колиби. Избрах името тогава, тъй като си представях живота си, когато кариерата ми завърши, в една от тези колиби, без благосъстояние, без разкош, спартански, усамотен, съвсем отшелнически, откакто задъхаността на забързания ураган към този момент я няма. Знаете ли, когато основах Huts, бяхме аз и още двама души. Толкова. И беше доста сложен интервал в България. Голямо предизвикателство, изключително за мен, чужденец, който даже не говореше езика. Така че да строиш колиби беше див хазарт. Как променихте персоналното си мнение за същността на рекламата през тези 30 години? Не доста, към момента виждам рекламата като златно сечение сред изкуства и науки, сред работа и развлечение, сред победа и загуба. Фактът, че останах с нея толкоз дълго, демонстрира, че си извозвам добре. Рекламата значи да се каже допустимо най-хубавата истина за даден артикул, без да се лъже. Донякъде е същото като в живота, даже по-добре: в действителния живот хората лъжат и доста пъти им се разминава. В рекламата това не работи – в случай че лъжеш, умираш. Марките го знаят добре и по тази причина тези, които съществуват отдавна, заслужават нашето почитание. По-трудно е, в сравнение с си мислите, да развиете марка и да я поддържате сполучлива за доста дълго време. Kit Kat, Nescafe, Lux, Coke и Shell да вземем за пример са супер марки, които съществуват повече от 70 години. Разкажете ми някоя поучителна история от работата ви в този бизнес? Преди години разбрах, че някой от Германия ме търси за евентуална колаборация в България. Тъй като бях доста ангажиран сега, отложих диалога, до момента в който намеря по-подходящо време в забързания ми график. След това ми се обадиха от централата в Ню Йорк. Настояваха да се свържа с въпросния немски номер, тъй като „ било доста значимо “. Направих го и се озовах във виртуална заседателна зала с 10 души, които ме интервюираха по телефона – кой съм, къде съм учил, какво одобрявам и какво не одобрявам, какви са моите обществени и политически убеждения и така нататък Всъщност ревизираха дали аз и моята компания отговаряме на изискванията и в последна сметка сключихме голям контракт за дълготрайна акция. Поуката е в никакъв случай да не подценяваме значимостта на телефонно позвъняване от чужд. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ