КАЛФИН: Еврозоната не ни е спортно постижение
" Не би трябвало да гледаме на еврозоната като на спортно достижение. Защото можем да се разочароваме, в случай че това не се случи. Не би трябвало да седим и да чакаме, с цел да пристигна някаква дата, с цел да приемем някакви закони. Би трябвало да се настроим по друг метод. Еврозоната дава доста благоприятни условия за икономиката и би трябвало да създадем всичко допустимо да се възползваме от тези благоприятни условия ".
Това сподели пред БНР Ивайло Калфин, бивш външен министър, някогашен вицепремиер и обществен министър, изпълнителен шеф на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд.
И добави, че икономиките в тази зона би трябвало да бъдат близки не поради времената на позитивен напредък, а поради времената на рецесии:
" Когато се предприеме една мярка за цялата валутна зона, то тя да работи за всички страни по един и същи метод. България има интерес и би трябвало да се опитаме максимално бързо да се приближим по продуктивност на икономиката и по ниво на приходите до междинните европейски равнища ".
Калфин добави, че и държавните управления, и централните банкери би трябвало да са съгласни с разширението на еврозоната.
" Гледа се дълготрайно до каква степен една страна е постоянна и до каква степен нейната стопанска система се движи в синхрон с стопанските системи в еврозоната. В България се разшириха тематиките - със правосъдната система, с битката с корупцията. И в тази област би трябвало да се прояви увереност, само че не поради европейските сътрудници, а поради българските жители ".
По думите му доходите не порастват с разноски от бюджета и с обществени средства, а с растежа на стопанската система, по тази причина влизането в еврозоната би трябвало да се мери с продуктивност на стопанската система (конкурентоспособност и добавена стойност) и приходи.
" Не е обикновено да се вършат задължения, с цел да се дават заплати ".
Той дефинира като необичайно деяние това, че парламентът е предиздвикал държавното управление да предоговоря Плана за възобновяване и резистентност:
" Не би трябвало да гледаме на него като на следващите пари, които ще получим, а да забележим какво ще се промени в България. Забавихме се доста, не поискахме всичко, което можеше да желаяме - към 60%. Може би ще има корекции. Не можем да предоговорим Плана изцяло ".
Във връзка с тематиката РСМ в Европейския съюз - съгласно него ситуацията би трябвало да се промени в двете посоки - България да спре да размахва пръст, а РСМ да спре с провокациите.
" Трябва да помислим по какъв начин можем да живеем като съседи, а не като страни в спор... Правата на хората би трябвало да бъдат в центъра на това, което България прави ".
Това сподели пред БНР Ивайло Калфин, бивш външен министър, някогашен вицепремиер и обществен министър, изпълнителен шеф на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд.
И добави, че икономиките в тази зона би трябвало да бъдат близки не поради времената на позитивен напредък, а поради времената на рецесии:
" Когато се предприеме една мярка за цялата валутна зона, то тя да работи за всички страни по един и същи метод. България има интерес и би трябвало да се опитаме максимално бързо да се приближим по продуктивност на икономиката и по ниво на приходите до междинните европейски равнища ".
Калфин добави, че и държавните управления, и централните банкери би трябвало да са съгласни с разширението на еврозоната.
" Гледа се дълготрайно до каква степен една страна е постоянна и до каква степен нейната стопанска система се движи в синхрон с стопанските системи в еврозоната. В България се разшириха тематиките - със правосъдната система, с битката с корупцията. И в тази област би трябвало да се прояви увереност, само че не поради европейските сътрудници, а поради българските жители ".
По думите му доходите не порастват с разноски от бюджета и с обществени средства, а с растежа на стопанската система, по тази причина влизането в еврозоната би трябвало да се мери с продуктивност на стопанската система (конкурентоспособност и добавена стойност) и приходи.
" Не е обикновено да се вършат задължения, с цел да се дават заплати ".
Той дефинира като необичайно деяние това, че парламентът е предиздвикал държавното управление да предоговоря Плана за възобновяване и резистентност:
" Не би трябвало да гледаме на него като на следващите пари, които ще получим, а да забележим какво ще се промени в България. Забавихме се доста, не поискахме всичко, което можеше да желаяме - към 60%. Може би ще има корекции. Не можем да предоговорим Плана изцяло ".
Във връзка с тематиката РСМ в Европейския съюз - съгласно него ситуацията би трябвало да се промени в двете посоки - България да спре да размахва пръст, а РСМ да спре с провокациите.
" Трябва да помислим по какъв начин можем да живеем като съседи, а не като страни в спор... Правата на хората би трябвало да бъдат в центъра на това, което България прави ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ