Докато има държавен ресурс...
- Не потегля в България и не потегля... Навсякъде по света Deloitte избиха рибата с тая услуга, а у нас – нищо. Странно е...
М. К., упорит финансов съветник, обичаше постоянно да споделя служебни премеждия със своя някогашен учител, професор Р. М. Да, теорията и практиката постоянно разминаваха пътеките си, само че професорът беше видял доста и от двете; и по света, и у нас. М. К. се възхищаваше на знанията и уменията му, само че най-много го удивляваше способността му да дава простички пояснения на привидно комплицирани проблеми. Правеше го да наподобява по този начин, че да си кажеш: „ Да бе! Как не се сетих незабавно... "
В момента младежът разказваше по какъв начин новата услуга на международния колос в областта на финансовото обслужване, чийто чиновник беше, не се радва на предстоящите резултати в България. Свързана най-вече с ръководство на активи, услугата изглеждаше разумно и беше стопански издържана, въпреки механизмите и на работа да звучаха малко комплицирани за непрофесионалист.
- Вие с кои предприемачи се срещнахте? – поинтересува се професорът.
М. К. изреди няколко имена. Популярни имена още от едно време. Представители на едрия роден бизнес. Р. М. се усмихна, смъкна очилата да ги бърше и пое въздух. Събеседникът му беше добър експерт, доста надарен в своята област, само че за някои съществени моменти беше прекомерно млад, напълно обикновено.
- Цялата работа – стартира постепенно професорът – идва от разликата в това какво се поставя преди думата центризъм, като приказваме за другите, основополагащи бизнес философии... Ох... не, зарежи тая работа. Ще караме с образци, ти ще ме схванеш. Между един средностатистически западен предприемач и един наш подобен към момента има сериозна разлика, когато става въпрос за базов принцип за правене на пари. И цялата работа е, че учебници, проучвания, теории и визии и надлежно вашата услуга, която обсъждаме, са ориентирани към западната, да го назовем, идеология. Презентирайки услугата тук, ти се опитваш да смесиш два свята. Не противоречащи си, само че задоволително разнообразни, кардинално разнообразни.
С други думи – когато преди време (някъде към твоето раждане сигурно) Щефан от Австрия е мислил от какъв нов артикул има потребност, да кажем, автомобилостроенето, какво този артикул би донесъл като изгоди, по какъв начин би могъл да го създава, да го промотира, да го продава и така нататък и тъй наречените, българинът Стефан е мислил по какъв начин би могъл да приватизира еди коя си фабрика за консерви за жълти стотинки. Защото братовчед му към този момент съумя да се набута и да приватизира едно дружество и прогнозите са повече от обещаващи.
Усилията на Стефан са напълно ориентирани към това на кого би трябвало да се бутне нещо, през кого да стане, на кого да се обещае нещо за в бъдеще, кой общественик може да спомага, кой да бъде притиснат малко и така нататък и тъй наречените Реализацията на продукцията по-късно не е проблем, фабриката от десетилетия има открити клиенти в чужбина.
Не ме разбирай неправилно, Стефан не е по-тъп от Щефан! За неговата активност също се изисква усет, ум, въображение, деятелност, кураж... Просто приказваме за разнообразни „ школи ", разнообразни източници на облага. И това нещо е продължавало, разклонявало и израждало през годините. Продължава и през днешния ден. Докато да вземем за пример американският строител Дениъл мисли кой имот ще бъде забавен след 5 години поради новите разширения на превоза до там; мисли по какъв начин да го купи, по какъв начин да го застрои, с кои архитекти да се контракти, към каква целева група да го насочи, на какви цени ще го продава, за какъв брой време ще възвърне инвестицията, по какъв начин ще убеди вложителите и така нататък и тъй наречените, българският строител Динко мисли по какъв начин да завоюва следващата социална поръчка. Онази за повсеместен ремонт на 8 детски градини. Онази поръчка, за която е ясно, че облагата ще е към 110%. 15% под масата на хората, от които зависи – остават чисти 95. Колко бизнеса биха ти донесли сходен ROI? Мисли самичък ли да взе участие или в консорциум е по-добре, с цел да не се набива на очи на оня, който от скоро е фактор в Комисия за защита на конкуренцията, тъй като двамата не се харесват. Мисли на кого от общината е най-хубаво да се довери, кой не би го предал. Мисли по какъв начин да откаже оня строител от прилежащия град да взе участие, тъй като всички знаят за позициите на жена му в министерството. Да го отхвърля или да му предложи партньорство? Пък един път в случай че завоюват има по какъв начин да го шунтира. Мисли дали да се възползват от оня пропуск в Закон за обществените поръчки, за който му разправяха юристите; наподобява доста комфортно. Законово ще мине, само че оценителите може да се ядосат и да ги порежат за друго или да изискат още пари. И прочие и прочие. Повтарям – не мисля, че работата на българина е по-лесна или изисква по-малко умения. Просто приказваме за разнообразни умения.
Докато Юрген от Германия изследва потребностите на логистиката и взема решение да влага милиони в нова платформа за групажни карго транспорти, кумът на Динко съумява да влага в още една богатства концесия. Сумата е огромна, само че на фона на предстоящите облаги от ресурса там наподобява смешно. Жив да е вуйчо му, който още едно време се набута в концесиите, и в частност тези с подземните благосъстояния, и му утъпка пътеката. Е, в този момент не е чудно, че синът на Динко, който разполага с подготвени средства, не е толкоз заинтригуван от потребностите на потребителите или бизнеса, или пък от вашата услуга, а е доста по-настойчив да знае за държавни и общински имоти на безценица, фондове, дотации, Данък добавена стойност, целеустремено банкрутиране на предприятия и така нататък Примери колкото искаш. Да, тези съответни, които дадох са разхвърляни и напълно не значат, че в България няма стандартен бизнес. Примерите са профанни, само че ти схвана концепцията. Докато има държавен запас, на който относително елементарно може да се постави ръка, основаването на стойност остава на назад във времето. От там и разликите в мисленето. А обособен е въпросът за днешното въздействие на капитала, който са натрупали нашите герои през годините.
- Схванах... - умислено отвърна младежът – само че не ми хареса.
- Сигурно, само че пък имаш опция да дерзаеш в една неповторима среда. Да черпиш познания и от двете „ школи " и да мислиш по какъв начин да ги комбинираш – с усмивка отвърна Р. М.
СЛЕДВА...
Всяка аналогия с действителни лица или събития е инцидентна и непреднамерена
М. К., упорит финансов съветник, обичаше постоянно да споделя служебни премеждия със своя някогашен учител, професор Р. М. Да, теорията и практиката постоянно разминаваха пътеките си, само че професорът беше видял доста и от двете; и по света, и у нас. М. К. се възхищаваше на знанията и уменията му, само че най-много го удивляваше способността му да дава простички пояснения на привидно комплицирани проблеми. Правеше го да наподобява по този начин, че да си кажеш: „ Да бе! Как не се сетих незабавно... "
В момента младежът разказваше по какъв начин новата услуга на международния колос в областта на финансовото обслужване, чийто чиновник беше, не се радва на предстоящите резултати в България. Свързана най-вече с ръководство на активи, услугата изглеждаше разумно и беше стопански издържана, въпреки механизмите и на работа да звучаха малко комплицирани за непрофесионалист.
- Вие с кои предприемачи се срещнахте? – поинтересува се професорът.
М. К. изреди няколко имена. Популярни имена още от едно време. Представители на едрия роден бизнес. Р. М. се усмихна, смъкна очилата да ги бърше и пое въздух. Събеседникът му беше добър експерт, доста надарен в своята област, само че за някои съществени моменти беше прекомерно млад, напълно обикновено.
- Цялата работа – стартира постепенно професорът – идва от разликата в това какво се поставя преди думата центризъм, като приказваме за другите, основополагащи бизнес философии... Ох... не, зарежи тая работа. Ще караме с образци, ти ще ме схванеш. Между един средностатистически западен предприемач и един наш подобен към момента има сериозна разлика, когато става въпрос за базов принцип за правене на пари. И цялата работа е, че учебници, проучвания, теории и визии и надлежно вашата услуга, която обсъждаме, са ориентирани към западната, да го назовем, идеология. Презентирайки услугата тук, ти се опитваш да смесиш два свята. Не противоречащи си, само че задоволително разнообразни, кардинално разнообразни.
С други думи – когато преди време (някъде към твоето раждане сигурно) Щефан от Австрия е мислил от какъв нов артикул има потребност, да кажем, автомобилостроенето, какво този артикул би донесъл като изгоди, по какъв начин би могъл да го създава, да го промотира, да го продава и така нататък и тъй наречените, българинът Стефан е мислил по какъв начин би могъл да приватизира еди коя си фабрика за консерви за жълти стотинки. Защото братовчед му към този момент съумя да се набута и да приватизира едно дружество и прогнозите са повече от обещаващи.
Усилията на Стефан са напълно ориентирани към това на кого би трябвало да се бутне нещо, през кого да стане, на кого да се обещае нещо за в бъдеще, кой общественик може да спомага, кой да бъде притиснат малко и така нататък и тъй наречените Реализацията на продукцията по-късно не е проблем, фабриката от десетилетия има открити клиенти в чужбина.
Не ме разбирай неправилно, Стефан не е по-тъп от Щефан! За неговата активност също се изисква усет, ум, въображение, деятелност, кураж... Просто приказваме за разнообразни „ школи ", разнообразни източници на облага. И това нещо е продължавало, разклонявало и израждало през годините. Продължава и през днешния ден. Докато да вземем за пример американският строител Дениъл мисли кой имот ще бъде забавен след 5 години поради новите разширения на превоза до там; мисли по какъв начин да го купи, по какъв начин да го застрои, с кои архитекти да се контракти, към каква целева група да го насочи, на какви цени ще го продава, за какъв брой време ще възвърне инвестицията, по какъв начин ще убеди вложителите и така нататък и тъй наречените, българският строител Динко мисли по какъв начин да завоюва следващата социална поръчка. Онази за повсеместен ремонт на 8 детски градини. Онази поръчка, за която е ясно, че облагата ще е към 110%. 15% под масата на хората, от които зависи – остават чисти 95. Колко бизнеса биха ти донесли сходен ROI? Мисли самичък ли да взе участие или в консорциум е по-добре, с цел да не се набива на очи на оня, който от скоро е фактор в Комисия за защита на конкуренцията, тъй като двамата не се харесват. Мисли на кого от общината е най-хубаво да се довери, кой не би го предал. Мисли по какъв начин да откаже оня строител от прилежащия град да взе участие, тъй като всички знаят за позициите на жена му в министерството. Да го отхвърля или да му предложи партньорство? Пък един път в случай че завоюват има по какъв начин да го шунтира. Мисли дали да се възползват от оня пропуск в Закон за обществените поръчки, за който му разправяха юристите; наподобява доста комфортно. Законово ще мине, само че оценителите може да се ядосат и да ги порежат за друго или да изискат още пари. И прочие и прочие. Повтарям – не мисля, че работата на българина е по-лесна или изисква по-малко умения. Просто приказваме за разнообразни умения.
Докато Юрген от Германия изследва потребностите на логистиката и взема решение да влага милиони в нова платформа за групажни карго транспорти, кумът на Динко съумява да влага в още една богатства концесия. Сумата е огромна, само че на фона на предстоящите облаги от ресурса там наподобява смешно. Жив да е вуйчо му, който още едно време се набута в концесиите, и в частност тези с подземните благосъстояния, и му утъпка пътеката. Е, в този момент не е чудно, че синът на Динко, който разполага с подготвени средства, не е толкоз заинтригуван от потребностите на потребителите или бизнеса, или пък от вашата услуга, а е доста по-настойчив да знае за държавни и общински имоти на безценица, фондове, дотации, Данък добавена стойност, целеустремено банкрутиране на предприятия и така нататък Примери колкото искаш. Да, тези съответни, които дадох са разхвърляни и напълно не значат, че в България няма стандартен бизнес. Примерите са профанни, само че ти схвана концепцията. Докато има държавен запас, на който относително елементарно може да се постави ръка, основаването на стойност остава на назад във времето. От там и разликите в мисленето. А обособен е въпросът за днешното въздействие на капитала, който са натрупали нашите герои през годините.
- Схванах... - умислено отвърна младежът – само че не ми хареса.
- Сигурно, само че пък имаш опция да дерзаеш в една неповторима среда. Да черпиш познания и от двете „ школи " и да мислиш по какъв начин да ги комбинираш – с усмивка отвърна Р. М.
СЛЕДВА...
Всяка аналогия с действителни лица или събития е инцидентна и непреднамерена
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ