Журналистика „за синхрони“ или как Народното събрание решава кой ще задава въпросите
Не ти би трябвало да затваряш медиите, с цел да унищожиш публицистиката. Просто накарай хората да спрат да им имат вяра.
Така може би щеше да звучи паметната фраза от „ 451 градуса по Фаренхайт “ на Бредбъри, в случай че се отнасяше за медийната среда (в България) през 2025 година (в оригинал: “You don`t have to burn books to destroy a culture. Just get people to stop reading them. ”)
Темата за така наречен “мека ” цензура се повдигна още веднъж преди дни откакто журналистка се оплака, че е с блокиран достъп до Народното събрание. Странна официална нередовност в документите (официалното пояснение на институцията, бел. ред.) или опит за надзор на медийната среда в Народното събрание — това беше въпросът, който малцината разчувствани от тематиката си зададоха.
Как работи?
Меката цензура при отразяване на българската политика работи през ежедневни механизми. Редакциите постоянно преценят дали дадена тематика ще заплаши връзките с институциите и по този начин някои материали не стигат до аудиторията.
Достъпът до публични източници от време на време зависи от това дали медията е „ комфортна “, или не. Журналистите усещат по кое време да замълчат, с цел да не рискуват работата си, в случай че не усетят — им лишават достъпа (случаят с Кристияна Стефанова). Управляващите опитомяват сериозния звук не със мощ, а с потребността на медиите да оцеляват.
Вместо открит напън, контролът идва от вътрешната страна, без особена опозиция. Такъв механизъм може да се види да вземем за пример когато кореспондент, задал неуместен въпрос на някой от ръководещите, внезапно е изваден от сектор “политика ” и ориентиран към отразяването на други, по-безопасни тематики.
Как поддържат връзка публицистите с властта и има ли проблем?
За синхроните (и столчетата) на публицистите
Освен новите форми на мека цензура, директният напън също не е отживялост. За да бъде освободено “столчето ” в някоя медия (по репликата на някогашния народен представител от ГЕРБ Антон Тодоров, бел. ред), преди години се изискваха много повече старания. Днес даже най-обикновен въпрос става мотив за жестоко и нападателно отношение. А образците са доста.
Миналата сряда, на 22 октомври, Бойко Борисов се ядоса на въпрос “изяден ли е ГЕРБ ” и “кои са кръговете и кръгчетата, които ръководят актуалните министерства ”.
При въпроса си, репортерът цитира самия водач на ГЕРБ и. Седмица по-късно, когато обстановката е очевидно успокоена, Борисов се вбесява от припомнянето на личните му думи.
“Няма ли да ме оставите да говоря?! ”, обърна се някогашният министър председател към кореспондент от “Дневник ”.
Борисов атакува публицистиката с думите, че се държи като “агент на ПП-ДБ ” и не му разрешава да се изкаже. След това прекъсна брифинга си поради въпрос на кореспондент от “Евроком ” — изяден ли е ГЕРБ?
Въпреки че изявлението към парламентарната му група гласеше: “Я, да забележим, има ли оглозгани, изядени, олигавени ” — към днешна дата той към този момент не желае да чува сходни изречения.
През юли Борисов Петя Владимирова поради неин въпрос, обвързван с арестите на фрагменти от “Продължаваме смяната ” в Столичната община. И тогава експремиерът упрекна журналистката, че е “адвокатка на Политическа партия ”. Ден по-късно партийният водач за тона си, само че напълно ясно посочи, че стои зад казаното.
Миналата седмица по подобен метод Борисов смекчи тона и реализира “happy end ”, като си послужи с колоритна метафора от шопския акцент и съумя да разсмее представителите на медиите.
“Просто желая да съм по-колоритен. Щото другояче след това ще пишат — Борисов бил нервозен. Не съм нервозен въобще, просто ми дуднеш в ухото ”, обърна се шеговито водачът на ГЕРБ към репортерката, на която по-рано се скара.
“Айде да ги оставим да си създадат синхрони и след това да ме питате ”
Впечатление прави и свободното боравене с напълно професионалния медиен диалект като думата " синхрони " – фрагменти от изявление, предопределени за лъчение в радио или ефирен ефир. И поражда въпросът — в случай че политиците знаят кои са верните синхрони, има ли потребност въобще от публицисти?
Когато ПР-ът на Движение за права и свободи Велислава Кръстева преди дни пита репортерката Кристияна Стефанова в коридорите на Народното събрание: “От коя медия сте Вие? ”, за всички стана ясно, че зад това стои повече от любознание.
Интересът ѝ се поражда от думите на репортерката: „ Какво става със законопроекта за " Лукойл ", отдръпнат ли е? “ — отправени като въпрос в миг, когато Пеевски прави изказвания пред публицисти.
Доскоро Кристияна Стефанова е парламентарен кореспондент в " Евроком ". Напуска малкия екран и стартира работа за YouTube канала “Интервюто ” на Ивелин Николов, някогашен кадър на телевизия СКАТ. Миналата седмица самият Николов изясни в канала си, че от администрацията на Народното събрание са споделили на колежката му, че към този момент няма право на достъп. Причината е, че в уеб страницата му “Вестоносец ” (медията, която е посочена като шеф на Кристияна Стефанова – бел. ред.) няма оповестен Единен идентификационен код на компанията (ЕИК).
Казусът на Кристияна бързо доби гласност и достъпът ѝ беше възобновен, само че казусът излиза надалеч оттатък този индивидуален случай.
За страдание въпросът дали хората имат вяра на публицистиката има все по-категоричен отговор и той е негативен.
Последствията обаче няма да са положителни и за двете страни – освен за питащите, само че и за тези, който отхвърлят да дават отговор.
Така може би щеше да звучи паметната фраза от „ 451 градуса по Фаренхайт “ на Бредбъри, в случай че се отнасяше за медийната среда (в България) през 2025 година (в оригинал: “You don`t have to burn books to destroy a culture. Just get people to stop reading them. ”)
Темата за така наречен “мека ” цензура се повдигна още веднъж преди дни откакто журналистка се оплака, че е с блокиран достъп до Народното събрание. Странна официална нередовност в документите (официалното пояснение на институцията, бел. ред.) или опит за надзор на медийната среда в Народното събрание — това беше въпросът, който малцината разчувствани от тематиката си зададоха.
Как работи?
Меката цензура при отразяване на българската политика работи през ежедневни механизми. Редакциите постоянно преценят дали дадена тематика ще заплаши връзките с институциите и по този начин някои материали не стигат до аудиторията.
Достъпът до публични източници от време на време зависи от това дали медията е „ комфортна “, или не. Журналистите усещат по кое време да замълчат, с цел да не рискуват работата си, в случай че не усетят — им лишават достъпа (случаят с Кристияна Стефанова). Управляващите опитомяват сериозния звук не със мощ, а с потребността на медиите да оцеляват.
Вместо открит напън, контролът идва от вътрешната страна, без особена опозиция. Такъв механизъм може да се види да вземем за пример когато кореспондент, задал неуместен въпрос на някой от ръководещите, внезапно е изваден от сектор “политика ” и ориентиран към отразяването на други, по-безопасни тематики.
Как поддържат връзка публицистите с властта и има ли проблем?
За синхроните (и столчетата) на публицистите
Освен новите форми на мека цензура, директният напън също не е отживялост. За да бъде освободено “столчето ” в някоя медия (по репликата на някогашния народен представител от ГЕРБ Антон Тодоров, бел. ред), преди години се изискваха много повече старания. Днес даже най-обикновен въпрос става мотив за жестоко и нападателно отношение. А образците са доста.
Миналата сряда, на 22 октомври, Бойко Борисов се ядоса на въпрос “изяден ли е ГЕРБ ” и “кои са кръговете и кръгчетата, които ръководят актуалните министерства ”.
При въпроса си, репортерът цитира самия водач на ГЕРБ и. Седмица по-късно, когато обстановката е очевидно успокоена, Борисов се вбесява от припомнянето на личните му думи.
“Няма ли да ме оставите да говоря?! ”, обърна се някогашният министър председател към кореспондент от “Дневник ”.
Борисов атакува публицистиката с думите, че се държи като “агент на ПП-ДБ ” и не му разрешава да се изкаже. След това прекъсна брифинга си поради въпрос на кореспондент от “Евроком ” — изяден ли е ГЕРБ?
Въпреки че изявлението към парламентарната му група гласеше: “Я, да забележим, има ли оглозгани, изядени, олигавени ” — към днешна дата той към този момент не желае да чува сходни изречения.
През юли Борисов Петя Владимирова поради неин въпрос, обвързван с арестите на фрагменти от “Продължаваме смяната ” в Столичната община. И тогава експремиерът упрекна журналистката, че е “адвокатка на Политическа партия ”. Ден по-късно партийният водач за тона си, само че напълно ясно посочи, че стои зад казаното.
Миналата седмица по подобен метод Борисов смекчи тона и реализира “happy end ”, като си послужи с колоритна метафора от шопския акцент и съумя да разсмее представителите на медиите.
“Просто желая да съм по-колоритен. Щото другояче след това ще пишат — Борисов бил нервозен. Не съм нервозен въобще, просто ми дуднеш в ухото ”, обърна се шеговито водачът на ГЕРБ към репортерката, на която по-рано се скара.
“Айде да ги оставим да си създадат синхрони и след това да ме питате ”
Впечатление прави и свободното боравене с напълно професионалния медиен диалект като думата " синхрони " – фрагменти от изявление, предопределени за лъчение в радио или ефирен ефир. И поражда въпросът — в случай че политиците знаят кои са верните синхрони, има ли потребност въобще от публицисти?
Когато ПР-ът на Движение за права и свободи Велислава Кръстева преди дни пита репортерката Кристияна Стефанова в коридорите на Народното събрание: “От коя медия сте Вие? ”, за всички стана ясно, че зад това стои повече от любознание.
Интересът ѝ се поражда от думите на репортерката: „ Какво става със законопроекта за " Лукойл ", отдръпнат ли е? “ — отправени като въпрос в миг, когато Пеевски прави изказвания пред публицисти.
Доскоро Кристияна Стефанова е парламентарен кореспондент в " Евроком ". Напуска малкия екран и стартира работа за YouTube канала “Интервюто ” на Ивелин Николов, някогашен кадър на телевизия СКАТ. Миналата седмица самият Николов изясни в канала си, че от администрацията на Народното събрание са споделили на колежката му, че към този момент няма право на достъп. Причината е, че в уеб страницата му “Вестоносец ” (медията, която е посочена като шеф на Кристияна Стефанова – бел. ред.) няма оповестен Единен идентификационен код на компанията (ЕИК).
Казусът на Кристияна бързо доби гласност и достъпът ѝ беше възобновен, само че казусът излиза надалеч оттатък този индивидуален случай.
За страдание въпросът дали хората имат вяра на публицистиката има все по-категоричен отговор и той е негативен.
Последствията обаче няма да са положителни и за двете страни – освен за питащите, само че и за тези, който отхвърлят да дават отговор.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ