Ще се намери ли творец от списъка, който да откаже парите?
Не стига коронавирусът, само че и почнаха да дефинират по лист кой е значим и кой – не. Този път стреляха в културата, която от дълго време е цел за амбициозни и доброжелателни дейци. Това, което Вежди не съумя да направи за два мандата, Банов го стори за няколко дни. Художникът-китарист Борисов, съвсем балкански Рембранд и Пако де Лусия, ще бъде доволен…
Министърът задмина своя необут в дисциплината „ Разделяй и владей “. В борбата за гласове и избирателен ПР бяха измислени парични награди от 350 и 500 лв. за тригодишен интервал. Но единствено за създатели от жанра „ занимателна музика “ и то призьори от „ Златния Орфей “. Ще ядосам някои хора, само че всички награди ли на фестивала са били заслужени и не е имало политика в номинирането? Има ли руски участник, тръгнал си без премия? Не е ли имало „ рамо “ за лобита и любимци?
Културата е образование, обучение, развиване, самопризнание. Понятие с голямо значение за другите човешки действия и достижения. Тя осъществя общочовешките и духовните полезности. Марк Тулий Цицерон даже приказва за „ просвета на душата “.
Тези думи надали ще разчувстван занимаващите се с просвета по ведомост. Все отново ще опитам с Дора Габе: „ Ако си печален, - споделяше баба, - тогава поплачи. Когато сълзите свършат, животът продължава “.
Животът, несъмнено, ще продължи и след сегашните жители и ръководители на „ културните институции “. Но вредите ще останат и дълго ще припомнят за вандализма и нашето безмълвие. Сълзи към този момент не останаха, само че тласкането на културата в ням коловоз настойчиво продължава.
Българската интелигенция се е справяла и в по-трудни времена, само че е имала съпротивителни сили, каквито през днешния ден не се виждат. Лесно е да унижаваш създатели, на които системата отхвърля живот, какъвто заслужават. Затова хората на изкуството имат потребността да бъдат подкрепени и предпазени от жителите. От консуматорите на продукта на културата.
Наградите ще запушат ръждясала дупка, само че ще отворят нови рани.
Подхвърлените пари от джипката на властта са смъртоносни за достолепието на създателя. Така и не успяхме да премахнем от живота си понятието „ оня лист “. Някой някъде от време на време дефинира българите като верни и неправилни, заслужили и незаслужили, почтени и нечестни, протестиращи и подкрепящи, членове на ОПГ и недосегаеми, ръководещи и ръководени, наши и ваши…
И защо ни е тогава министерство на културата? Назначете няколко счетоводители да разпределя изпадналите от хазната трохи за просвета по лист и готово. За какво са ни художници, поети, актьори, архитекти, писатели, танцьори, композитори, национални реализатори, артисти, режисьори, оператори, публицисти и прочие, като не ги ценим и почитаме? Някога в сложни моменти хора са се събирали пред къщата на Дядо Вазов да получат опора и мощ. Сега пред чий дом да застанат? Елин Пелин е прикривал с тялото си стъкленицата със сърцето на националния стихотворец, с цел да не пострада от бомбардировките на София. Представяте ли си?!
А през днешния ден министърът се нервира, че някой има друго мнение и подлага на критика „ благородната концепция “ с премиите. Затова министерството създава политика, вместо да отглежда обич към духовността.
Проф. Александър Балабанов е споделил нещо изключително уместно: „ Каквото дадоха и направиха: Паисий, Ботев, Вазов, Каравелов, Раковски, Яворов, Пенчо Славейков, Петко Славейков, Хр. Г. Данов и всички като тях – единствено това е, единствено това е само нещо несъмнено в нашата страна, в българските земи. От всичко друго – съвсем нищо не е останало, тъй като от нищото нищо не може да стане.
Благосъстояние няма, изключително мощна и бодра страна няма, пътища няма, градовете – те са по-лоши от селата. Пари няма, свободи няма, национално обединяване няма, публични служби образцови, не образцови, а почти сносни няма, непоклатимост в държавните уредби няма: никой не е сигурен, че на следващия ден няма да му лишават най-малкото право, което е придобил. Само у нас са тия непрекъснати закони с противоположна мощ – най-зверското нещо в света! И най-гибелното за всяка страна “.
Нещо да се е трансформирало след толкоз години?
Висим на мърлява гара и чакаме да дойде влакът, който ще ни закара напред, при другите. Само че той е минал от дълго време, а гаровият часовник е спрял от години, ресторантът и той не работи - поради пандемията. От нийде взорът вяра не види…
И въпреки всичко си представям, уповавам се, че най-малко един от листата, ще откаже парите. Само поетът Борис Христов ли има силата и достолепието за сходна постъпка?...
Огнян Стефанов
Министърът задмина своя необут в дисциплината „ Разделяй и владей “. В борбата за гласове и избирателен ПР бяха измислени парични награди от 350 и 500 лв. за тригодишен интервал. Но единствено за създатели от жанра „ занимателна музика “ и то призьори от „ Златния Орфей “. Ще ядосам някои хора, само че всички награди ли на фестивала са били заслужени и не е имало политика в номинирането? Има ли руски участник, тръгнал си без премия? Не е ли имало „ рамо “ за лобита и любимци?
Културата е образование, обучение, развиване, самопризнание. Понятие с голямо значение за другите човешки действия и достижения. Тя осъществя общочовешките и духовните полезности. Марк Тулий Цицерон даже приказва за „ просвета на душата “.
Тези думи надали ще разчувстван занимаващите се с просвета по ведомост. Все отново ще опитам с Дора Габе: „ Ако си печален, - споделяше баба, - тогава поплачи. Когато сълзите свършат, животът продължава “.
Животът, несъмнено, ще продължи и след сегашните жители и ръководители на „ културните институции “. Но вредите ще останат и дълго ще припомнят за вандализма и нашето безмълвие. Сълзи към този момент не останаха, само че тласкането на културата в ням коловоз настойчиво продължава.
Българската интелигенция се е справяла и в по-трудни времена, само че е имала съпротивителни сили, каквито през днешния ден не се виждат. Лесно е да унижаваш създатели, на които системата отхвърля живот, какъвто заслужават. Затова хората на изкуството имат потребността да бъдат подкрепени и предпазени от жителите. От консуматорите на продукта на културата.
Наградите ще запушат ръждясала дупка, само че ще отворят нови рани.
Подхвърлените пари от джипката на властта са смъртоносни за достолепието на създателя. Така и не успяхме да премахнем от живота си понятието „ оня лист “. Някой някъде от време на време дефинира българите като верни и неправилни, заслужили и незаслужили, почтени и нечестни, протестиращи и подкрепящи, членове на ОПГ и недосегаеми, ръководещи и ръководени, наши и ваши…
И защо ни е тогава министерство на културата? Назначете няколко счетоводители да разпределя изпадналите от хазната трохи за просвета по лист и готово. За какво са ни художници, поети, актьори, архитекти, писатели, танцьори, композитори, национални реализатори, артисти, режисьори, оператори, публицисти и прочие, като не ги ценим и почитаме? Някога в сложни моменти хора са се събирали пред къщата на Дядо Вазов да получат опора и мощ. Сега пред чий дом да застанат? Елин Пелин е прикривал с тялото си стъкленицата със сърцето на националния стихотворец, с цел да не пострада от бомбардировките на София. Представяте ли си?!
А през днешния ден министърът се нервира, че някой има друго мнение и подлага на критика „ благородната концепция “ с премиите. Затова министерството създава политика, вместо да отглежда обич към духовността.
Проф. Александър Балабанов е споделил нещо изключително уместно: „ Каквото дадоха и направиха: Паисий, Ботев, Вазов, Каравелов, Раковски, Яворов, Пенчо Славейков, Петко Славейков, Хр. Г. Данов и всички като тях – единствено това е, единствено това е само нещо несъмнено в нашата страна, в българските земи. От всичко друго – съвсем нищо не е останало, тъй като от нищото нищо не може да стане.
Благосъстояние няма, изключително мощна и бодра страна няма, пътища няма, градовете – те са по-лоши от селата. Пари няма, свободи няма, национално обединяване няма, публични служби образцови, не образцови, а почти сносни няма, непоклатимост в държавните уредби няма: никой не е сигурен, че на следващия ден няма да му лишават най-малкото право, което е придобил. Само у нас са тия непрекъснати закони с противоположна мощ – най-зверското нещо в света! И най-гибелното за всяка страна “.
Нещо да се е трансформирало след толкоз години?
Висим на мърлява гара и чакаме да дойде влакът, който ще ни закара напред, при другите. Само че той е минал от дълго време, а гаровият часовник е спрял от години, ресторантът и той не работи - поради пандемията. От нийде взорът вяра не види…
И въпреки всичко си представям, уповавам се, че най-малко един от листата, ще откаже парите. Само поетът Борис Христов ли има силата и достолепието за сходна постъпка?...
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ