Не сте ли се чудили какво се случва, ако откриете

Не сте ли се чудили какво се случва, в случай че откриете заровено богатство? Е, не се чудете повече.

Като начало, отговорът, несъмнено, е комплициран. Изводът е, че множеството страни имат закони, които контролират какво би трябвало да се направи, когато някой откри нещо скъпо. И напълно разочароващо, нормално би трябвало да се съобщи на някакъв държавен орган. Що се отнася до това дали ще ви бъде платено за това, ще стигнем и до там.

Първо, когато се намерят предмети като монети, бижута или други сходни от доблестен метал и са толкоз остарели, че не може да им се припише притежател, те се класифицират като богатство. Това е правният термин, произлизащ от англо-нормандски „ tresor trové “, което значи „ открито богатство “. Той е доста покрай актуалния френски „ trésor trouvé “, което значи същото: „ открито богатство “.

Както споменахме, множеството страни имат закони, уреждащи въпроса с едно такова „ открито богатство “.

От този факт можем да заключим, че намирането на богатство в действителност не е изцяло необикновени, имайки поради обстоятелството, че заравянето на съкровища в миналото е било релативно постоянно нещо – защото е нямало банки да пазят скъпите предмети на хората в древността.

Заровеното богатство също по този начин може да бъде дар за богове. Особено в случай че са на труднодостъпни места, това е най-вероятната интерпретация, защото не показва желание от страна на индивида да се върне да си го изрови. Освен съкровищата, погребенията са различен източник на артефакти като монети, бижута и така нататък Погребалните обреди варират доста съгласно епохата и мястото. В доста култури е признато с умрелия да се погребват и много скъпи предмети, да вземем за пример украсени оръжия или бижута. Разбира се, това притегля крадци както в древността, по този начин и през днешния ден.

Така че и гробовете могат да съдържат скъпи неща, само че в действителност на всяко място, където хората изобщо са били, могат да бъдат открити артефакти.

За някои хора е занимание (или „ занимание “) да търсят тези съкровища с металотърсачи. Интересното е, че това не е законно на всички места. Но металотърсачът не постоянно е нужен за намиране на богатство. Понякога то се открива, без никой да го копае – било то посредством естествени естествени процеси ерозия, само че от време на време и поради земеделска оран.

Ето за какво системното наблюдение на разорани ниви е постоянно срещан способ за търсене на археологически места за копаене. Обектите, открити по време на тези полеви изследвания, са тъкмо картографирани и разпознати. Но постоянно не са нещо особено – множеството пъти става дума за части саксии, мощно корозирал метал и други видимо по-скромни предмети.

Намирането на съкровища обаче, въпреки и рядко, не е нечувано. Както отбелязахме, това се случва задоволително постоянно, че регулирането му да се счита за належащо. Намерените съкровища са регламентирани още в римското право, което е в основата на доста модерни правни системи. В римското право откритите съкровища могат да се запазят, в случай че бъдат открити на личната земя. Ако бъдат открити на земята на различен човек, съкровищата би трябвало да се споделят сред притежателя и откривателя им.

В по-късни времена в Европа откритите съкровища обикновено остават за притежателя на земята. Във феодалната система на Европа това значи или монарха, или благородството, което има земята.

В днешно време законите се разграничават доста. В Съединени американски щати търсачът на съкровища може да има претенции към него, като само оригиналният собственик има по-добра рекламация. Но в реалност може да стане доста много комплицирано и да се замесят доста страни. В правната система на Съединени американски щати в никакъв случай нищо не е елементарно. Някои щати употребяват староанглийското общо право, което включва закона за съкровищниците, само че използването на този закон може да е спорно.

Друг използван закон е този за „ изгубените “ предмети. Той има за цел да събере едно лице или негов потомък със изгубеното му имущество. Този закон обаче в действителност не е подобаващ за археологически артефакти, защото те са толкоз остарели, че установяването на връзка сред индивида преди стотици години и сегашния притежател на земя нормално е малко мъчно.

Във всеки случай, както изяснява списание Archæology, законът в Съединените щати еволюира към даването на правото на притежателя на земята върху откритите предмети, в ущърб на откривателя.

В Обединеното кралство съкровищата принадлежат на короната, само че изненадващо, търсачите се третират доста по-добре спрямо други страни. В Обединеното кралство, като се изключи Шотландия, човек, който откри богатство, би трябвало да го представи на вниманието на локалния правосъден доктор – да, същото лице, което проверява смъртни случаи. След това той ще реши дали находката в действителност се смята за богатство. След това пазарната стойност на находката ще бъде избрана от Комитета за оценка на съкровищата. След това музеите могат да го купят. Те ще платят премия на търсача, която не може да надвишава заложената пазарна стойност. Ако нито един музей не желае да закупи съкровището, търсачът може да го резервира и да прави с него каквото си изиска. С други думи, музеите получават преди всичко право да закупят богатство.

Пазарната стойност е над сумата, която би платил антикварен търговец. Тъй като търговецът на антики желае да препродаде предмета на пазарната стойност с печалба, той съответно желае да плати сума, по-малка от пазарната стойност. Следователно продажбата на движимост непосредствено на пазарна стойност в музей може да бъде по-изгодна за търсача.

В съпоставяне с други страни, това е доста добра договорка за търсачите. Необявяването на открито богатство обаче може да докара до съществени санкции. Например през 2019 година двама мъже са наказани надлежно на 10 и 8,5 години затвор, тъй като не оповестяват за находка от епохата на викингите, която намират през 2015 година с металотърсачи. По-голямата част от съкровището е изгубено, защото търсачите продават доста от монетите на черния пазар.

Преминавайки към Германия – там имат закони, наречени „ Schatzregal “, които регламентират какво да се прави със съкровището. Всички типове предмети могат да се преглеждат като съкровища: вкаменелости, керамични парчета и, несъмнено, монети, бижута и така нататък Обикновено се отнася единствено за обекти с научна стойност. Всяка провинция има собствен личен закон, който също регламентира дали търсещият получава заплащане за находката си. Въпреки това, за разлика от доста други места, страната има всяко богатство и надали ще заплати премия за намирането му. Бавария е провинцията, която въобще няма закон по отношение на съкровищниците.