Одре Азуле – Спорният компромис
„ Не става въпрос дали е ред на арабските страни, или е ред на Франция, или някой различен. Ред е на ЮНЕСКО, която се намира на преломен миг в историята си и би трябвало да влезе в ХХІ век. Имам същинско предпочитание да заема този пост, тъй като той въплъщава универсалните хуманни полезности. ЮНЕСКО е познанието за другите. “
С тези думи в края на септември някогашният министър на културата на Франция Одре Азуле пази пред изданието за франкофонска Африка “Жун Африк ” кандидатурата си за поста общоприет секретар на организацията на Организация на обединените нации за запазване на международното културно и естествено завещание, ЮНЕСКО. Изборът на медийна платформа не е инцидентен. Срещу считаната до последно за новобранец в конкуренцията за правоприемник на Ирина Бокова имаше четирима мощни претенденти на арабски страни, всичките уверени, че е пристигнал техния ред да имат представител на управителен пост в тази международна организация, която с изключение на с приноса си към запазване на международната просвета и природа, е и известна като една от тези комфортни арени за вербални дипломатически борби, нормално в подтекста на исторически вражди и нерешени разногласия.
Някой би могъл да е видял сходни маневри и през отминалата седмица, до момента в който в Париж се организираха последните кръгове от избора на нов общоприет секретар на ЮНЕСКО. Третото в историята на организацията от Роналд Рейгън насам евакуиране на Съединени американски щати, последвани няколко часа по-късно от Израел – всичкото това откакто в палестинските територии двете най-влиятелни въоръжени групировки/политически партии ФАТАХ и ХАМАС се сдобриха след 10 години спор. А ЮНЕСКО е единствената организация на Организация на обединените нации признала Палестинската автономност за пълновръстен член, което изключително опъва нервите в Тел Авив. Но по този начин де, да не задълбаваме там – в последна сметка считаният за любимец с акцията си претендент на Катар Хамад бин Абдулазис ал-Кауари бе надвит, безусловно с “фотофиниш ” (28 против 30 гласа на петия кръг гласуване) от френския претендент Одре Азуле. Която е последната подала документите си за състезанието, в деня на крайния период, 15 март (ЮНЕСКО е основана в Париж) и след месец би трябвало да бъде одобрена на поста от общото заседание на организацията. Честито!
Но не на смешка, “честито ” – визитката, с която идва някогашният министър на културата на Франция, безспорно дава отговор на условията на организацията за времената и пристрастеностите през които минава. Макар и индивидът отпред, да не е този, който допускаха всички допреди седмица, когато любимците още бяха Египет, Катар и Китай. Родена в Париж, на 4 август 1972 година в семейство на марокански евреи, таткото на Одре – Андре Азуле, е консултант по икономическите въпроси на кралете на Мароко Хасан ІІ и настоящия Мохамед VІ, до гибелта си през 1999 година За разлика от родителите й, които произлизат от там, Одре и двете й по-големи сестри нямат мароканско поданство, само че израстват в непрекъснатите пътувания на фамилията сред Рабат и Париж. След началното си и приблизително обучение бъдещият общоприет секретар на ЮНЕСКО минава през всички наложителни школи на френския политически хайлайф – тапия по стопанско ръководство от университета “Пари-Дофин ”, магистратура по бизнес администрация от английския в Ланкастър, всичкото допълнено с тапии от парижкия Институт по политология и Националната школа по администрация на Франция.
С всичките квалификации зад тила си, от 2000 година Одре Азуле стартира работа във френската държавна администрация, ориентирайки се в културната сфера. До 2003 година управлява бюро към генералната дирекция по медийните въпроси към държавния секретариат. Паралелно, до 2006 година взе участие в експертни задачи на Европейската комисия по предприсъединителните стратегии в региона на свободата на медиите. Най-дълъг професионален стаж на едно място обаче (2006-2014 г.), Одре Азуле има в Националния киноцентър на Франция, първо като заместник-директор, а оттова и подобен по финансовите въпроси. Бившият френски президент Франсоа Оланд се среща с Азуле през 2014 година по време на държавна аудиенция в Мексико и я назначава за собствен консултант по въпросите на културата и връзките. Две години по-късно, Одре Азуле е издигната за министър, на който пост остава до идването на власт на Еманюел Макрон през май тази година.
„ Анонимна “ в обществените мрежи
На 11 февруари 2016, когато президентът на Франция Франсоа Оланд номинира Одре Азуле за министър на културата, френските медии се изправят същинска “ерес ” в епохата на цифровите политика и връзки: дамата освен няма страница на нейно име в “Уикипедия ”, само че даже не има доказан профил в “Туитър ”! Представяте ли си!? Оттогава грешката е поправена и другите акценти от програмата, с която новия общоприет шеф на ЮНЕСКО застава отпред на организацията могат да се намерят в горепосочената обществена мрежа.
ЗА НЕЯ
Обида за арабите
Кандидатурата на Одре Азуле е засегнатост за арабските страни, които в никакъв случай не са получавали такава позиция в ЮНЕСКО и към които бяха поети морални задължения постът да отиде при някоя от тях. Освен това е традиция, страната, която има привилегията да е хазаин на интернационална организация, да не кандидатства за управителната й позиция.
Жоел Гарио-Мейлам,
френски сенатор
Кампания
против нея
Бившият министър на културата е обект на акция против кандидатурата си, доста по-ожесточена от тази, които се водеха против виетнамския или китайския претендент и постоянно еврейският й генезис е излаган напред, прикривайки “допълнителната несръчност на Оланд ”, в миг, в който управлението на ЮНЕСКО трябваше да премине в ръцете на арабска страна.
Селин Лусато, публицист,
“Нувел Обсерватьор ”
Може да върне Израел
Не очаквайте с избирането на Одре Азуле ЮНЕСКО да се промени за една нощ и да стане про-ционистка организация. Но в случай че (б.р. – Адре Азуле) реши да промени политиките, които организацията води, тогава сигурно Израел ще преразгледа решението си да се отдръпна.
Израел Катц, израелски министър на превоза и разследващите служби
С тези думи в края на септември някогашният министър на културата на Франция Одре Азуле пази пред изданието за франкофонска Африка “Жун Африк ” кандидатурата си за поста общоприет секретар на организацията на Организация на обединените нации за запазване на международното културно и естествено завещание, ЮНЕСКО. Изборът на медийна платформа не е инцидентен. Срещу считаната до последно за новобранец в конкуренцията за правоприемник на Ирина Бокова имаше четирима мощни претенденти на арабски страни, всичките уверени, че е пристигнал техния ред да имат представител на управителен пост в тази международна организация, която с изключение на с приноса си към запазване на международната просвета и природа, е и известна като една от тези комфортни арени за вербални дипломатически борби, нормално в подтекста на исторически вражди и нерешени разногласия.
Някой би могъл да е видял сходни маневри и през отминалата седмица, до момента в който в Париж се организираха последните кръгове от избора на нов общоприет секретар на ЮНЕСКО. Третото в историята на организацията от Роналд Рейгън насам евакуиране на Съединени американски щати, последвани няколко часа по-късно от Израел – всичкото това откакто в палестинските територии двете най-влиятелни въоръжени групировки/политически партии ФАТАХ и ХАМАС се сдобриха след 10 години спор. А ЮНЕСКО е единствената организация на Организация на обединените нации признала Палестинската автономност за пълновръстен член, което изключително опъва нервите в Тел Авив. Но по този начин де, да не задълбаваме там – в последна сметка считаният за любимец с акцията си претендент на Катар Хамад бин Абдулазис ал-Кауари бе надвит, безусловно с “фотофиниш ” (28 против 30 гласа на петия кръг гласуване) от френския претендент Одре Азуле. Която е последната подала документите си за състезанието, в деня на крайния период, 15 март (ЮНЕСКО е основана в Париж) и след месец би трябвало да бъде одобрена на поста от общото заседание на организацията. Честито!
Но не на смешка, “честито ” – визитката, с която идва някогашният министър на културата на Франция, безспорно дава отговор на условията на организацията за времената и пристрастеностите през които минава. Макар и индивидът отпред, да не е този, който допускаха всички допреди седмица, когато любимците още бяха Египет, Катар и Китай. Родена в Париж, на 4 август 1972 година в семейство на марокански евреи, таткото на Одре – Андре Азуле, е консултант по икономическите въпроси на кралете на Мароко Хасан ІІ и настоящия Мохамед VІ, до гибелта си през 1999 година За разлика от родителите й, които произлизат от там, Одре и двете й по-големи сестри нямат мароканско поданство, само че израстват в непрекъснатите пътувания на фамилията сред Рабат и Париж. След началното си и приблизително обучение бъдещият общоприет секретар на ЮНЕСКО минава през всички наложителни школи на френския политически хайлайф – тапия по стопанско ръководство от университета “Пари-Дофин ”, магистратура по бизнес администрация от английския в Ланкастър, всичкото допълнено с тапии от парижкия Институт по политология и Националната школа по администрация на Франция.
С всичките квалификации зад тила си, от 2000 година Одре Азуле стартира работа във френската държавна администрация, ориентирайки се в културната сфера. До 2003 година управлява бюро към генералната дирекция по медийните въпроси към държавния секретариат. Паралелно, до 2006 година взе участие в експертни задачи на Европейската комисия по предприсъединителните стратегии в региона на свободата на медиите. Най-дълъг професионален стаж на едно място обаче (2006-2014 г.), Одре Азуле има в Националния киноцентър на Франция, първо като заместник-директор, а оттова и подобен по финансовите въпроси. Бившият френски президент Франсоа Оланд се среща с Азуле през 2014 година по време на държавна аудиенция в Мексико и я назначава за собствен консултант по въпросите на културата и връзките. Две години по-късно, Одре Азуле е издигната за министър, на който пост остава до идването на власт на Еманюел Макрон през май тази година.
„ Анонимна “ в обществените мрежи
На 11 февруари 2016, когато президентът на Франция Франсоа Оланд номинира Одре Азуле за министър на културата, френските медии се изправят същинска “ерес ” в епохата на цифровите политика и връзки: дамата освен няма страница на нейно име в “Уикипедия ”, само че даже не има доказан профил в “Туитър ”! Представяте ли си!? Оттогава грешката е поправена и другите акценти от програмата, с която новия общоприет шеф на ЮНЕСКО застава отпред на организацията могат да се намерят в горепосочената обществена мрежа.
ЗА НЕЯ
Обида за арабите
Кандидатурата на Одре Азуле е засегнатост за арабските страни, които в никакъв случай не са получавали такава позиция в ЮНЕСКО и към които бяха поети морални задължения постът да отиде при някоя от тях. Освен това е традиция, страната, която има привилегията да е хазаин на интернационална организация, да не кандидатства за управителната й позиция.
Жоел Гарио-Мейлам,
френски сенатор
Кампания
против нея
Бившият министър на културата е обект на акция против кандидатурата си, доста по-ожесточена от тази, които се водеха против виетнамския или китайския претендент и постоянно еврейският й генезис е излаган напред, прикривайки “допълнителната несръчност на Оланд ”, в миг, в който управлението на ЮНЕСКО трябваше да премине в ръцете на арабска страна.
Селин Лусато, публицист,
“Нувел Обсерватьор ”
Може да върне Израел
Не очаквайте с избирането на Одре Азуле ЮНЕСКО да се промени за една нощ и да стане про-ционистка организация. Но в случай че (б.р. – Адре Азуле) реши да промени политиките, които организацията води, тогава сигурно Израел ще преразгледа решението си да се отдръпна.
Израел Катц, израелски министър на превоза и разследващите служби
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ