Защо никой няма да грабне големите пари в „Стани богат“ ?
Не става дума за въпросите. Нито за знанията. Нито даже за водещия. Причината българинът да има минимални шансове да стане богат със „ Стани богат “, като завоюва заветната огромна премия, е напълно друга. И доста, доста тривиална. И тя е беднотията.
Вече седмици наред гледаме по какъв начин млади и не чак толкоз млади участници се пробват да „ покорят върха “ до примамливите 100 000 лева Основната спънка по пътя обаче е в банални неща като сметки, деца, заеми, ипотеки. Средностатистическият българин взе участие в предаването с вярата да вземе едни 1000 – 2000 лева, с които да „ закърпи дупките “ в бюджета си този месец и да „ изплува на повърхността “ най-малко за малко. Защото сметките се натрупат, а ученическата раница би трябвало да се изпълни.
На тези, които наблюдават постоянно предаването, несъмнено им е направило усещане по какъв начин даже и умни хора с разностранни ползи и познания заключват като сигурна сума 2000 или 3000 лева. Пари, които са се трансформирали в цяло благосъстояние у нас. А в случай че погледнем действително на нещата, даже и 100 000 лева сега не стигат и за апартамент в „ Люлин 5 “ да вземем за пример. Пак би трябвало да изтеглиш заем, с цел да покриеш всички разноски. Или да продадеш някоя равнища.
Сред главните качества, които би трябвало да има играчът на стола на благосъстоянието, съгласно мен са смелостта, склонноста да рискува и логическото мислене. Както и да е отишъл там, с цел да играе играта, без да мисли толкоз за сумата, която ще завоюва. Нещо, което мъчно може да се случи по нашите географски ширини. Защото бългapитe вce пoвeчe „ cтpaдaт “ oт зaбoлявaнeтo нa paзвититe зaпaдни дeмoĸpaции - нapacтвaнeтo нa границата мeждy cpeднaтa ĸлaca и нaй-бoгaтитe.
Това неравноправие обаче не идва от всеобща бедност – в противен случай, като цяло българинът води един естествен стандарт на живот, само че най-после на месеца е на нула. И не си купува нови дънки цяла година, с цел да спести за няколко дни на морето. Неравенството в действителност нараства поради ускореното замогване на и другояче богатите през последните години. Така „ ножицата “ става прекомерно огромна. А като сложим и увеличените цени на съвсем всичко, нещата наподобяват още по-зле.
Причините за появяването на феномена работещи небогати са много – да вземем за пример съществуването на доста зле платени работни места. Или аномалиите в просветителната система и в районните пазари на труда. Да вземем Плевен – този хубав град има огромно учебно заведение по хотелиерство и ресторантьорство, само че целият регион не разполага с огромни туристически обекти, в които да работят приключилите. И те са принудени или да мигрират, или да седят по 12 часа в някой магазин за хранителни артикули за по 700-800 лева А във Варна да вземем за пример се образоват доста техници, а страдат от дефицит на специалисти в туризма.
Така 2000 лева за някои се оказват цяло благосъстояние. За да се промени това, първо би трябвало да се промени моделът на действие на стопанската система у нас. Единствената вяра, която можем да имаме, е, че сегашните ръководещи с обучение в чужбина даже и постепенно ще съумеят да пренесат у нас нрав, друг от шуробаджанашкия. Или от това, ще си запаля къщата, с цел да изгори на Вуте плевнята.
Защото чак когато взимаме заплати от по 3-4 хиляди лева, ще можем да играем за 100 000 лева
Вече седмици наред гледаме по какъв начин млади и не чак толкоз млади участници се пробват да „ покорят върха “ до примамливите 100 000 лева Основната спънка по пътя обаче е в банални неща като сметки, деца, заеми, ипотеки. Средностатистическият българин взе участие в предаването с вярата да вземе едни 1000 – 2000 лева, с които да „ закърпи дупките “ в бюджета си този месец и да „ изплува на повърхността “ най-малко за малко. Защото сметките се натрупат, а ученическата раница би трябвало да се изпълни.
На тези, които наблюдават постоянно предаването, несъмнено им е направило усещане по какъв начин даже и умни хора с разностранни ползи и познания заключват като сигурна сума 2000 или 3000 лева. Пари, които са се трансформирали в цяло благосъстояние у нас. А в случай че погледнем действително на нещата, даже и 100 000 лева сега не стигат и за апартамент в „ Люлин 5 “ да вземем за пример. Пак би трябвало да изтеглиш заем, с цел да покриеш всички разноски. Или да продадеш някоя равнища.
Сред главните качества, които би трябвало да има играчът на стола на благосъстоянието, съгласно мен са смелостта, склонноста да рискува и логическото мислене. Както и да е отишъл там, с цел да играе играта, без да мисли толкоз за сумата, която ще завоюва. Нещо, което мъчно може да се случи по нашите географски ширини. Защото бългapитe вce пoвeчe „ cтpaдaт “ oт зaбoлявaнeтo нa paзвититe зaпaдни дeмoĸpaции - нapacтвaнeтo нa границата мeждy cpeднaтa ĸлaca и нaй-бoгaтитe.
Това неравноправие обаче не идва от всеобща бедност – в противен случай, като цяло българинът води един естествен стандарт на живот, само че най-после на месеца е на нула. И не си купува нови дънки цяла година, с цел да спести за няколко дни на морето. Неравенството в действителност нараства поради ускореното замогване на и другояче богатите през последните години. Така „ ножицата “ става прекомерно огромна. А като сложим и увеличените цени на съвсем всичко, нещата наподобяват още по-зле.
Причините за появяването на феномена работещи небогати са много – да вземем за пример съществуването на доста зле платени работни места. Или аномалиите в просветителната система и в районните пазари на труда. Да вземем Плевен – този хубав град има огромно учебно заведение по хотелиерство и ресторантьорство, само че целият регион не разполага с огромни туристически обекти, в които да работят приключилите. И те са принудени или да мигрират, или да седят по 12 часа в някой магазин за хранителни артикули за по 700-800 лева А във Варна да вземем за пример се образоват доста техници, а страдат от дефицит на специалисти в туризма.
Така 2000 лева за някои се оказват цяло благосъстояние. За да се промени това, първо би трябвало да се промени моделът на действие на стопанската система у нас. Единствената вяра, която можем да имаме, е, че сегашните ръководещи с обучение в чужбина даже и постепенно ще съумеят да пренесат у нас нрав, друг от шуробаджанашкия. Или от това, ще си запаля къщата, с цел да изгори на Вуте плевнята.
Защото чак когато взимаме заплати от по 3-4 хиляди лева, ще можем да играем за 100 000 лева
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ