С. Въртигов, Енери: България има потенциал за офшорни вятърни централи
Не считам, че съществува същински спор по тематиката за запазването на въглищните електроцентрали, имайки поради чисто икономическите аргументи и индустриалните разноски на всички въглищни ТЕЦ-ове в района.
Това съобщи Северин Въртигов, кънтри управител и търговски шеф на Енери, по време на форумаDarik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие, проведен от.
От една страна, в общественото пространство доста постоянно се прокрадват мненията за това по какъв начин би трябвало да запазим въглищните си централи, да употребяваме локалния запас и така нататък, само че в това време, доста постоянно същите хора споделят какъв брой значимо е България да остане чист експортьор на електрическа енергия.
Двете неща, в действителност, няма по какъв начин да съществуват в едно изречение, съгласно Въртигов. Електроенергията се изнася от по-евтината пазарна зона към по-скъпата. Запазвайки въглищата си и термалните централи, ползващи този запас, значи, че цената в България е доста по-висока.
При такава обстановка страната ще внася електрическа енергия от Румъния и Гърция. Това не е толкоз ужасно, съгласно Въртигов, имайки поради това, че от консуматорска позиция всеки би предпочел на ниска цена импорт и потребяване на по-евтина електрическа енергия.
По отношение на каузи на ВЕИ-тата в индустриалния микс, Въртигов съобщи, че в западните страни индустриалният микс се трансформира доста по-бързо, в сравнение с в България заради по-улеснени процедури за развиване на планове и поради по-голям интерес на крайни потребители за закупуване на зелена сила.
Според него би трябвало да се регистрира и фактът, че за понижаване на въглеродния си отпечатък, през последната година и половина доста български компании оповестиха обществено подписването на дълготрайни контракти за доставка на зелена сила.
Това е един относително елементарен инструмент за понижаване на въглеродния отпечатък, като от тази процедура се възползваха даже остарели индустриални компании, като КЦМ, Етем Гестамп и огромна частот телекомите, отбелязва Въртигов.
По въпроса дали страната би трябвало да бъде вносител или експортьор на електрическа енергия, Въртигов счита, че напъните на всички в електроенергийния бранш по-скоро би трябвало да са ориентирани към повече интеграция, т.е. по-голяма междусистемна съгласуваност сред България и прилежащите страни.
Това, че можем да внасяме евтина вятърна сила от Румъния, където предпоставките за такова произвеждане са доста по-добри и в това време да изнасяме слънчева сила е нещо, от което ще завоюват и двете страни и целият район, счита той.
По отношение на готовността на инфраструктурата за присъединението на още ВЕИ източници, Въртигов уточни, че и сега в страната се осъществят огромни планове. Инсталираният потенциал на слънчеви мощности се е удвоил за последната година и няколко месеца. Въпреки това мрежата изпитва компликации, съгласно Въртигов.
Трябва да се отбележим фактът, че огромна част от средствата по Плана за възобновяване са ориентирани тъкмо към мрежовите оператори, т.е. предстоят огромни вложения в мрежата и разширение на нейния потенциал.
Допълнителен потенциал за нови присъединения ще се освободи след инсталирането и на мощности за предпазване на сила. Първата процедура по Плана за възобновяване към този момент беше оповестена, като единствено по тази мярка се чака да се финансират уреди за предпазване с общ потенциал от 575 мегавата, сподели Въртигов.
По разнообразни оценки единствено съществуването на тези мощности ще разреши инсталирането на над 1500 мегавата ВЕИ.
По отношение на капацитета за развиване на ВЕИ в България, Въртигов счита, че би трябвало да се мисли на районно равнище, тъй като по този метод се споделят преимуществата на другите страни.
В България слънчевата технология е с най-голямо преимущество и през последните 3-4 години над 90% от конфигурираните ВЕИ мощности са точно соларнипоради обстоятелството, че производството от фотоволтаична централа в у нас е към 25% над междинното за Европа.
В същото време, пазарът е интегриран и когато България няма потребност от толкоз от слънчева сила, тя се изнася за Румъния, Унгария, Австрия, докъдето има задоволително междусистемна съгласуваност, означи Въртигов.
По негови думи България има капацитет и за офшорни вятърни централи. Вече е се приказва интензивно за смяна на регулаторната рамка в тази посока. За страдание, развиването на планове лишава към 10 година
Дотогава енергийният специалист чака по-бурно развиване при слънчевите централи и развиването в по-малка степен на вятърните. В Румъния ситуацията е тъкмо противоположното – доста повече планове за вятърна сила и доста по-малко за фотоволтаици.
ESG
Интересът към ESG пораства с всеки минал ден, съобщи Въртигов, акцентирайки, че 97% от фирмите от борсовия показател S&P500 имат ESG рейтинг.
Изглежда, че ползата на консуматорите към това да имат по-висок ESG рейтинг нараства непрестанно. Наличието на висок ESG рейтинг е аршин и за по-достъпно и атрактивно финансиране и надлежно по-бърз напредък, добави той.
Тази наклонност е по-силна в Западна Европа, само че лека бавно с дребни стъпки това се случва и в нашия район и все по-голяма част от корпоративните клиенти ще осъзнават нуждата от съществуването и поддържането на високо равнище на ESG рейтинг, счита Въртигов.
Това съобщи Северин Въртигов, кънтри управител и търговски шеф на Енери, по време на форумаDarik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие, проведен от.
От една страна, в общественото пространство доста постоянно се прокрадват мненията за това по какъв начин би трябвало да запазим въглищните си централи, да употребяваме локалния запас и така нататък, само че в това време, доста постоянно същите хора споделят какъв брой значимо е България да остане чист експортьор на електрическа енергия.
Двете неща, в действителност, няма по какъв начин да съществуват в едно изречение, съгласно Въртигов. Електроенергията се изнася от по-евтината пазарна зона към по-скъпата. Запазвайки въглищата си и термалните централи, ползващи този запас, значи, че цената в България е доста по-висока.
При такава обстановка страната ще внася електрическа енергия от Румъния и Гърция. Това не е толкоз ужасно, съгласно Въртигов, имайки поради това, че от консуматорска позиция всеки би предпочел на ниска цена импорт и потребяване на по-евтина електрическа енергия.
По отношение на каузи на ВЕИ-тата в индустриалния микс, Въртигов съобщи, че в западните страни индустриалният микс се трансформира доста по-бързо, в сравнение с в България заради по-улеснени процедури за развиване на планове и поради по-голям интерес на крайни потребители за закупуване на зелена сила.
Според него би трябвало да се регистрира и фактът, че за понижаване на въглеродния си отпечатък, през последната година и половина доста български компании оповестиха обществено подписването на дълготрайни контракти за доставка на зелена сила.
Това е един относително елементарен инструмент за понижаване на въглеродния отпечатък, като от тази процедура се възползваха даже остарели индустриални компании, като КЦМ, Етем Гестамп и огромна частот телекомите, отбелязва Въртигов.
По въпроса дали страната би трябвало да бъде вносител или експортьор на електрическа енергия, Въртигов счита, че напъните на всички в електроенергийния бранш по-скоро би трябвало да са ориентирани към повече интеграция, т.е. по-голяма междусистемна съгласуваност сред България и прилежащите страни.
Това, че можем да внасяме евтина вятърна сила от Румъния, където предпоставките за такова произвеждане са доста по-добри и в това време да изнасяме слънчева сила е нещо, от което ще завоюват и двете страни и целият район, счита той.
По отношение на готовността на инфраструктурата за присъединението на още ВЕИ източници, Въртигов уточни, че и сега в страната се осъществят огромни планове. Инсталираният потенциал на слънчеви мощности се е удвоил за последната година и няколко месеца. Въпреки това мрежата изпитва компликации, съгласно Въртигов.
Трябва да се отбележим фактът, че огромна част от средствата по Плана за възобновяване са ориентирани тъкмо към мрежовите оператори, т.е. предстоят огромни вложения в мрежата и разширение на нейния потенциал.
Допълнителен потенциал за нови присъединения ще се освободи след инсталирането и на мощности за предпазване на сила. Първата процедура по Плана за възобновяване към този момент беше оповестена, като единствено по тази мярка се чака да се финансират уреди за предпазване с общ потенциал от 575 мегавата, сподели Въртигов.
По разнообразни оценки единствено съществуването на тези мощности ще разреши инсталирането на над 1500 мегавата ВЕИ.
По отношение на капацитета за развиване на ВЕИ в България, Въртигов счита, че би трябвало да се мисли на районно равнище, тъй като по този метод се споделят преимуществата на другите страни.
В България слънчевата технология е с най-голямо преимущество и през последните 3-4 години над 90% от конфигурираните ВЕИ мощности са точно соларнипоради обстоятелството, че производството от фотоволтаична централа в у нас е към 25% над междинното за Европа.
В същото време, пазарът е интегриран и когато България няма потребност от толкоз от слънчева сила, тя се изнася за Румъния, Унгария, Австрия, докъдето има задоволително междусистемна съгласуваност, означи Въртигов.
По негови думи България има капацитет и за офшорни вятърни централи. Вече е се приказва интензивно за смяна на регулаторната рамка в тази посока. За страдание, развиването на планове лишава към 10 година
Дотогава енергийният специалист чака по-бурно развиване при слънчевите централи и развиването в по-малка степен на вятърните. В Румъния ситуацията е тъкмо противоположното – доста повече планове за вятърна сила и доста по-малко за фотоволтаици.
ESG
Интересът към ESG пораства с всеки минал ден, съобщи Въртигов, акцентирайки, че 97% от фирмите от борсовия показател S&P500 имат ESG рейтинг.
Изглежда, че ползата на консуматорите към това да имат по-висок ESG рейтинг нараства непрестанно. Наличието на висок ESG рейтинг е аршин и за по-достъпно и атрактивно финансиране и надлежно по-бърз напредък, добави той.
Тази наклонност е по-силна в Западна Европа, само че лека бавно с дребни стъпки това се случва и в нашия район и все по-голяма част от корпоративните клиенти ще осъзнават нуждата от съществуването и поддържането на високо равнище на ESG рейтинг, счита Въртигов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ