Д-р Кондева: Не сме се отказали от протонния център
Не сме се отказали от инвестицията за построяването на Център за лъчелечение с протонна терапия. Провеждането на социална поръчка за проектирането му е предоставено на УСБАЛО „ Проф. Иван Черноземски “, има и 1 млн. лева заложени в бюджета на Министерството за този план. Това сподели служебният здравен министър доктор Галя Кондева по време на откриването на XI-та годишна конференция „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “, проведена от „ Капитал “.
Министърът съобщи, че нововъведенията са един от акцентите на работата на Министерство на здравеопазването. „ През актуалната година с екипа ми насочихме обилни вложения през финансови разноски за рационализация и роботизирана медицина. Като образец ще посоча закупуването на Интелигентни ендоскопски модули, захранвани от изкуствен интелект, за университетските лечебни заведения „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ и „ Канев “ – Русе. Отпуснахме средства и за закупуване на високотехнологичен скенер за 2D и 3D облици за Клиниката по неврохирургия в „ Пирогов “, както и за роботизираната хирургическа система с четири ръце от последно потомство за Клиниката по урология на „ Александровска “. „ Св. Георги “ – Пловдив пък бе финансирана за съоръжение на роботизирана операционна зала. Тези вложения в размер на над 16 млн. лева са едно от доказателствата, че стремежът към даването на все по-качествени медицински услуги и търсенето на новаторски подходи са измежду целите в опазването на здравето освен по света, а и у нас “, сподели още доктор Кондева.
Тя добави, че интензивният разговор сред всички заинтригувани страни е пътят към реализирането на обезпечаването на висококачествено опазване на здравето на европейско равнище за всички български жители.
„ Това, което можем да създадем тук, е да се съгласим накъде отиваме “, сподели националният представител от ПП-ДБ и ръководител на парламентарната здравна комисия в предходния парламент доктор Александър Симидчиев.
Председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов акцентира, че нововъведенията следват положителните практики. „ Без нужния човешки запас обаче доста мъчно ще се случат хубавите неща в здравния бранш и повишението на качеството на здравните услуги “, сподели той и напомни, че Лекарският съюз е договорил с НЗОК 1% от бюджета за болнична помощ да бъде ориентиран за нововъведения.
Според ръководителя на БФС маг.-фарм. Димитър Маринов с цел да има резултат от каквито и да било нововъведения, не може да се работи на парче. „ Трябва да има проект и подобен е Националната здравна тактика. За да сработи този проект, той би трябвало да е с фокус изгодата на пациента, да е признат от всички експерти и зад него да не надничат корпоративни ползи “, сподели той.
Д-р Николай Болтаджиев, представител на работодателите в Надзора на НЗОК, съобщи, че познава работата на НЗОК и като член на Надзора, и като болничен шеф, и като пациент и е стигнал до извода, че „ нововъведенията и положителните практики при тази Здравна каса мъчно ще се осъществят, защото тя не е здравен фонд, а държавен бюджетен разпределител “. „ Нужно е да има конкуренция и при заплащането “, сподели той.
Представителят на пациентите в Надзора адв. Силвия Величкова сподели, че най-важното решение е анулацията на лимитите. След като този механизъм беше непризнат, се сложи изрично нужната за нов метод на финансиране и надзор и би трябвало в неговия център да бъдат правата на пациентите, а освен на администрацията, счита тя.
Министърът съобщи, че нововъведенията са един от акцентите на работата на Министерство на здравеопазването. „ През актуалната година с екипа ми насочихме обилни вложения през финансови разноски за рационализация и роботизирана медицина. Като образец ще посоча закупуването на Интелигентни ендоскопски модули, захранвани от изкуствен интелект, за университетските лечебни заведения „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ и „ Канев “ – Русе. Отпуснахме средства и за закупуване на високотехнологичен скенер за 2D и 3D облици за Клиниката по неврохирургия в „ Пирогов “, както и за роботизираната хирургическа система с четири ръце от последно потомство за Клиниката по урология на „ Александровска “. „ Св. Георги “ – Пловдив пък бе финансирана за съоръжение на роботизирана операционна зала. Тези вложения в размер на над 16 млн. лева са едно от доказателствата, че стремежът към даването на все по-качествени медицински услуги и търсенето на новаторски подходи са измежду целите в опазването на здравето освен по света, а и у нас “, сподели още доктор Кондева.
Тя добави, че интензивният разговор сред всички заинтригувани страни е пътят към реализирането на обезпечаването на висококачествено опазване на здравето на европейско равнище за всички български жители.
„ Това, което можем да създадем тук, е да се съгласим накъде отиваме “, сподели националният представител от ПП-ДБ и ръководител на парламентарната здравна комисия в предходния парламент доктор Александър Симидчиев.
Председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов акцентира, че нововъведенията следват положителните практики. „ Без нужния човешки запас обаче доста мъчно ще се случат хубавите неща в здравния бранш и повишението на качеството на здравните услуги “, сподели той и напомни, че Лекарският съюз е договорил с НЗОК 1% от бюджета за болнична помощ да бъде ориентиран за нововъведения.
Според ръководителя на БФС маг.-фарм. Димитър Маринов с цел да има резултат от каквито и да било нововъведения, не може да се работи на парче. „ Трябва да има проект и подобен е Националната здравна тактика. За да сработи този проект, той би трябвало да е с фокус изгодата на пациента, да е признат от всички експерти и зад него да не надничат корпоративни ползи “, сподели той.
Д-р Николай Болтаджиев, представител на работодателите в Надзора на НЗОК, съобщи, че познава работата на НЗОК и като член на Надзора, и като болничен шеф, и като пациент и е стигнал до извода, че „ нововъведенията и положителните практики при тази Здравна каса мъчно ще се осъществят, защото тя не е здравен фонд, а държавен бюджетен разпределител “. „ Нужно е да има конкуренция и при заплащането “, сподели той.
Представителят на пациентите в Надзора адв. Силвия Величкова сподели, че най-важното решение е анулацията на лимитите. След като този механизъм беше непризнат, се сложи изрично нужната за нов метод на финансиране и надзор и би трябвало в неговия център да бъдат правата на пациентите, а освен на администрацията, счита тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ