Не сме много младите диригенти в България, надявам се да

„ Не сме доста младите диригенти в България, уповавам се да даваме всичко от себе си, с цел да създадем нещо за класическата музика в родината ни - без завистничество, без кавги. Без каквато и да е конкурентост посред ни - по-добре да сме дружно и да си оказваме помощ ”.

Това съобщи диригентът Димитър Косев в изявление за БГНЕС. През 2014 година [i]Димитър приключва Консерваторията във Виена с цялостно отличие. Малко по-късно асистира в класа по оперно майсторство. [/i]

„ Първите стъпки бяха, когато бях дребен – някъде на към пет или шест годишна възраст започнах да се занимавам с пиано, което приключих при Евгени Желязков в музикалното учебно заведение в град Русе. Майка ми е имала избор сред цигулка или пиано, само че в последна сметка родителите ми са избрали пианото. Това е, с което се занимавам и досега. След като приключих в Русе, отидох да изучавам във Виена. Там поставих основите на дирижирането, като продължих по едно и също време с това да изучавам и пиано. Завърших ги и двете във Виена ”, споделя за първите си стъпки в музиката диригентът Димитър Косев.

„ Особеното на специалността диригент е, че се работи с доста хора. Тя не е самотна концертираща специалност, както да вземем за пример един пианист, който самичък се приготвя. При дирижирането работиш с четиридесет до шейсет души. Ако пък е опера - работиш със стотици музиканти, които са зад тила ти. Точно тази връзка ми е доста по-интересна и приятна. Начинът, по който мога да споделям с музикантите, чисто човешки имам поради ”, уточни диригентът.

[i]Димитър Косев дебютира на диригентския подиум в България през ноември 2013 година на откриването на Международния конкурс "Франц Шуберт" в Русе. В началото на 2015 година дирижира Новогодишния концерт на Русенска Филхармония. От февруари 2016 година е щатен диригент в Държавна опера-Стара Загора. [/i]

„ Има доста неверна визия, че това е чисто музикална специалност. Тя е доста човешка. Колкото и добър да си в специалността си, колкото и добър, и техничар да си, не значи нищо. Понякога на мои сътрудници им изиграва неприятна смешка отношението им с техни сътрудници, другари, музиканти. Със самия оркестър. Така, че първо ти самия би трябвало да бъдеш доста мощна персона, чисто психически и духовно. От там нататък би трябвало да схванеш, че в случай че в действителност ги притежаваш тези няколко качества, които нямат нищо общо с музиката, към този момент можеш да се занимаваш с диригентство. Този комплекс от качества е в интерес на един диригент ”, уверен е Косев.

„ Приятелството с сътрудници може да се окаже нож с две остриета. Аз като млад диригент, несъмнено, че желая препоръки от мои сътрудници диригенти, споделили са ми да внимавам малко или доста, тъй като това е едно отношение на персони и характери, което от време на време може да навреди чисто на работния развой. Това, което желая да кажа е, че не е проблем един оркестрант да е другар с диригента или диригент да има другари в оркестъра. Въпросът е това отношение сред тях да не навреди на цялостния работен развой. Например, аз да му кажа: „ Ако обичаш свири тази част по този метод “, а той да си каже: „ Абе, айде в този момент защо да го върша. Нали ми е другар. Няма да си давам напън ”. Не става. Когато сме в операта, когато аз съм на пулта и когато те са на техните пултове, ние сме други хора. Тогава падат всички връзки - кой какъв е, кой с кого е другар. Всичко това няма значение. Тогава, това е чистият професионализъм. В момента, в който излезем от операта, можем да вършим каквото си желаеме ”, показа Косев.

[i]Димитър Косев е работил дружно с Passion Artists и Vienna Traditional Classic Orchestra. Лауреат на I-ва премия за съвременна музика на Lothar Bandermann в майсторския клас Vienna Young Pianiasts VYP Academy - Виена 2006 и за осъществяване на Едвард Григ през 2007.[/i]

„ Чужденците доста добре знаят, че българските музиканти са едни от най-изявените в целия свят. От към инструменталисти ние сме едни от най-хубавите. Знак за това е по какъв начин най-хубавите ни цигулари са концерт майстори в Лондон, Париж, Ню Йорк и други Най-добрите ни хора за жал са на открито. Каквото и да си приказваме, едни от най-хубавите пианисти са българи. Също по този начин, едни от най-хубавите оперни артисти са българи. Така, че чужденците имат огромен почит към нас. Тоест, ние няма потребност да се потвърждаваме. Моите сътрудници преди години са го потвърдили. Към днешна дата има едно взаимно почитание ”, съобщи Косев.

„ След като приключих във Австрия се върнах в България, тъй като за мен няма значение къде работя. Особено в специалността, в която съм. Ние сме мулти-култ. Можем да бъдем във всеки един град. Във всяка една страна. Днес може да сме тук. Утре в Африка. Няма никакво значение. България ми дава нещо, което на тези години друга страна най-малко досега не може да ми даде. Щатен диригент съм на две опери. В страни, като Австрия и Германия малко необичайно им звучи ”, показа още Димитър Косев.

[i]Младият диригент слага международната премиера на рок симфонията „ Queen’s Hits ”. Диригент е на спектаклите „ Класиката среща ABBA “ и „ Класиката среща Queen “. Инициатор и основател на спектакъла „ Queen – шоуто продължава “. През юли 2016 година дирижира премиерата на спектакъла на Калин Вельов и Тумбаито „ Симфонична фиеста ” със златните български шлагери от 60-те и 70-те. [/i]

„ Последните сполучливи неща, които направихме бяха трибюта на Queen „ Шоуто продължава “. Направихме го в Стара Загора с доста мои съидейници и другари. Оказа се сполучлив, тъй като до момента в България не е юридически подобен концерт на Queen. Участвал съм и в един трибют на Queen в Русе. Казваше се „ Класиката среща Queen ”. Това е продукция на Русенска опера. Моят трибют го направих по-различно. Добавих в действителност доста театрално осветяване. Направих го, като един огромен рок концерт. Естествено ни коства доста старания, с цел да го създадем. Другото забавно нещо, което направих е „ Джазоспекция “. Това е един дребен мулти-медиен концерт. На него свирим една сюита за флейта и джаз трио. Съчетаваме я с един доста забавен филм на Рон Фрик „ Барака “. По този метод вършим калейдоскоп на живота, като смесваме музика и кино дружно с режисьора Славчо Николов. Това е един бутиков театър.

Другото забавно е, че скоро ще гостуваме в София. На 1-ви декември със Старозагорска опера в Музикалния спектакъл. Режисурата е на професор Румен Нейков. Правим оперетата на Жак Офенбах „ Парижки живот “. Двата новогодишни концерта са поверени на мен. Става дума за Русе и Стара Загора. В Русе ще бъде на 27-ми декември, където със солист на русенска опера ще поздравим цяла България. На 31-ви, на връх Нова година, ще създадем новогодишния концерт в Стара Загора, в операта. Сцената ври и кипи. Постоянно се случва нещо. Хората да се усещат поканени.

„ В концепцията на русенския концерт сме създали, тъй че да пеят съвсем всички солисти на операта. В Стара Загора ще създадем един доста забавен и разбъркан концерт. Ще има оперетна част, ще има оперна част, ще вкараме и доста забавни номера от „ Лешникотрошачката “, дружно с балета на Старозагорска опера. В България постоянно балетите играят на запис. Ние ще им го изсвирим онлайн, тъй като в действителност по този начин би трябвало да се играят балетите ”, сподели Косев.

„ В България могат да се създадат доста неща. Имаме доста добра аудитория. Аз не съм от четиридесет години в сектора, само че това което виждам е, че на спектаклите участват все по-млади хора. Изцяло зависи единствено от нас на кое място ще бъдем и на какво равнище. Първо би трябвало да покорим на България и по-късно да отиваме по света ”, уверен е диригентът.

„ Музиката има образователен темперамент. Много се веселя за такива планове, които се популяризират по детски градини и учебни заведения. Проекти, които вкарват освен аудитория в залите, ами и които възпитават децата на класическа музика. Да могат да проявят интерес да просвирят на някакъв инструмент. Това е доста значимо, тъй като малко или доста огромна част от музикантите у нас са на пределна възраст. Трябва да пристигна млада кръв, която да помогне целият този развой да се улесни.

Колкото до въздействието на стиловете музика в един музикант. Ако приказваме за типичен музиканти просто за негативно време си проличава кой музикант се занимава с друга музика с изключение на класическа - посредством метода му на говорене и на свирене, метода му на звукоизвличане. И това е хубаво. Страшно потребно е за един типичен музикант да не е затапен единствено в класиката, а да се развива и към други жанрове и стилове. Причината е елементарна. В рок и метъла могат да се намерят доста симфонични елементи, както и в симфоничната музика, в случай че индивидът схваща от рок и метъл, може да откри доста прилики сред двата стила ”, сподели още диригентът.

„ Бих дал съвет на родителите, които имат дребни деца - по някакъв метод да им покажат класическата музика, да ги заведат на някой концерт, да ги подбуден на ученето на инструмент, определен по тяхно предпочитание, с цел да се запази цялото това нещо и да има млада кръв в музиката в България. Ако не в този момент, най-малко след 10 години да излязат доста младежи на хоризонта ”, заключи музикантът. /БГНЕС