Варна отново е плаж, море и романтика
Не инцидентно назовават Варна морската столица на България. По това време на годината градът се трансформира в клокочещо от страсти и занимания място. Дори и в делничните дни плажът е цялостен, а крайбрежните заведения притеглят клиенти с освежен интериор и менюта, видя кореспондент на Varna24.bg .
Крайбрежната алея остава желано място за разходки, релакс и занимания за дребни и огромни. Прави усещане обаче, че две от паметните чешми, знак на алеята, не работят. Самотно и " тъжно " е и езерото, което беше една от атракциите на това място. На места към момента стоят дискретни табели, че се набира личен състав.
Според сложена осведомителна табела на плажната линия, сянката е на цена от 5 лв.. Толкова коства и шезлонг на ценралния плаж.
Варненци и гостите на града имат и богато многообразие от културни събития, които могат да посетят в границите на сезона. Музеи и галерии отварят необятно порти с завладяващи експозиции.
Varna24.bg напомня и историята на Варна като курортен град, споделена на страницата на районната библиотека:
На 23 май 1921 година с царски декрет е разхлабен Варненският общински съвет. Окръжният шеф назначава тричленна комисия, която да ръководи общината до провеждането на нови избори. За ръководител на комисията е определен известният аграрни деятел Йордан Пекарев, а за членове – доктор Наум Бочев и инж. Илия Христов.
Най-важното решение на комисията е оповестяването на Варна за курортен град “с един хинтерланд, включващ пространството сред селата Кестрич, Голяма Франга, Аджемлер, Белово (Гебедже) и Галата ". Това става с постановление N 21 от 10 юни 1921 година, което дефинира посоката за превръщането на Варна в специфичен курортен морски град, който по този начин видоизменен освен ще сътвори условия за занаят на популацията, само че градът ще бъде и една горделивост за България – “неговото име ще се носи наедно с Ница, Монте Карло, Ривиера и прочие знатности “.
На 19 юни 1921 година става формалното разкриване на “банския сезон ". На тържеството участват представители на държавната и общинска власт, дипломатически лица, упълномощени във Варна, висши духовници и жители. След отслужване на молебен, година Пекарев държи тирада, в която декларира:
“Чрез курортирането ще се притегли вниманието на всички нуждающи се от морско лекуване и въздух и вън от рамките на България, тъй като естествените условия на Варна са една необичайност на европейския континент… Варна като морски град има преимуществото и в климата, чистотата на водата и плажа, липсва и комарния камшик, така прочут в други морски курорти. С една тирада, градът Варна със своята прелестна местност, подкрепят и от човешката сила, ще съставлява едно рядко изключение в дарованията и удобствата за нуждаещите се от морски въздух, морска вода, морски пясък и морски радиеви лъчи – от животворни условия. "
С формалното признание на града за морски курорт, Общината получава правото да събира курортни такси от летовниците, както и да подписва заеми от банката за развиване на курортното дело.
Варненските кметове, управлявали града в интервала 1881-1935 година
Следващите кметове на Варна – Теодоси Атанасов, Златан Бръчков, Господин Ангелов и Христо Мирски, управлявали Варна до 1925 година, не престават да развиват концепцията на Йордан Пекарев.
Морската градина има към този момент желязна ограда, а на входа е подложен “истински астрономически телескоп ". Открит е и Летният спектакъл (на мястото на настоящия планетариум) – дървена постройка, покрита частично с ламаринен покрив, частично с тенти, с примитивна сцена и дървени пейки. Тук летни концерти изнасят варненското певческо сдружение “Морски звуци ", основано през 1925 година, хоровете на варненските учебни заведения и православните храмове, духовият оркестър. Има и лятно кино – “Глория Палас ". Кметът Златан Бръчков е основател за обновяване на строителството на новата театрална постройка. Направеното свидетелства, че за варненската общност визията за града като курорт се свързва и с развиването му като културен център.
Идеите на идващия кмет Господин Ангелов за привличане на непознати компании при изграждане на морските бани, съвременен хотел и казино се осъществят на по-късен стадий.
Тържествено разкриване на новите централни морски бани във Варна
Най-големи заслуги за превръщането на Варна в морското летовище на България има кметската администрация отпред с Петър Стоянов. Той е един от основателите на Лигата за курорта Варна през 1925 година На 5 февруари 1926 година се основава Културно-просветно читалищно сдружение, което още с встъпването си в служба стартира подготовката на Първите български национални музикални тържества (днес ММФ “Варненско лято " ). Тържествата се организират от 23 юли до 1 август 1926 година През мандата си Петър Стоянов подкрепя и организирането на занаятчийските изложения във Варна.
Най-голям е приносът на кмета и неговите помощници Богдан Елефтеров и Иван Върбанов за бързото създаване на модерните морски бани. Построяването им се реализира с дейното подпомагане на инж. Янко Мустаков, арх. Дабко Дабков, инж. Йосиф Стоянов. В словото си на формалното разкриване на баните (1 август 1926 г.) Петър Стоянов акцентира: “Днес ние честваме завършека на една от точките в политиката на Общинския съвет. Нека с общи старания създадем Варна да бъде същински курортен пункт, който да подарява здраве и живот ".
Освен плаж, море и въздух, образцовият курорт има на първо място стопански цели, които могат да се реализиран посредством хотелите, заведенията за хранене и увеселителните заведения, а също и посредством културни и спортни прояви. Курортът се нуждае от благоустроен град с хубави улици и площади, с електрификация и с положително водоснабдяване, както и от развита търговия и пазари.
В публикацията “Утрешна Варна " в брой 149 на Варненски общински вестник от 3 декември 1927 година се дават насоките за постигане “великолепната фасада на тази нова Варна, обърната към величествената морска буря, която й носи и благосъстоянията и хубостите си. "
С тези задания се заема варненската община след оповестяването на Варна за курортен град.
Крайбрежната алея остава желано място за разходки, релакс и занимания за дребни и огромни. Прави усещане обаче, че две от паметните чешми, знак на алеята, не работят. Самотно и " тъжно " е и езерото, което беше една от атракциите на това място. На места към момента стоят дискретни табели, че се набира личен състав.
Според сложена осведомителна табела на плажната линия, сянката е на цена от 5 лв.. Толкова коства и шезлонг на ценралния плаж.
Варненци и гостите на града имат и богато многообразие от културни събития, които могат да посетят в границите на сезона. Музеи и галерии отварят необятно порти с завладяващи експозиции.
Varna24.bg напомня и историята на Варна като курортен град, споделена на страницата на районната библиотека:
На 23 май 1921 година с царски декрет е разхлабен Варненският общински съвет. Окръжният шеф назначава тричленна комисия, която да ръководи общината до провеждането на нови избори. За ръководител на комисията е определен известният аграрни деятел Йордан Пекарев, а за членове – доктор Наум Бочев и инж. Илия Христов.
Най-важното решение на комисията е оповестяването на Варна за курортен град “с един хинтерланд, включващ пространството сред селата Кестрич, Голяма Франга, Аджемлер, Белово (Гебедже) и Галата ". Това става с постановление N 21 от 10 юни 1921 година, което дефинира посоката за превръщането на Варна в специфичен курортен морски град, който по този начин видоизменен освен ще сътвори условия за занаят на популацията, само че градът ще бъде и една горделивост за България – “неговото име ще се носи наедно с Ница, Монте Карло, Ривиера и прочие знатности “.
На 19 юни 1921 година става формалното разкриване на “банския сезон ". На тържеството участват представители на държавната и общинска власт, дипломатически лица, упълномощени във Варна, висши духовници и жители. След отслужване на молебен, година Пекарев държи тирада, в която декларира:
“Чрез курортирането ще се притегли вниманието на всички нуждающи се от морско лекуване и въздух и вън от рамките на България, тъй като естествените условия на Варна са една необичайност на европейския континент… Варна като морски град има преимуществото и в климата, чистотата на водата и плажа, липсва и комарния камшик, така прочут в други морски курорти. С една тирада, градът Варна със своята прелестна местност, подкрепят и от човешката сила, ще съставлява едно рядко изключение в дарованията и удобствата за нуждаещите се от морски въздух, морска вода, морски пясък и морски радиеви лъчи – от животворни условия. "
С формалното признание на града за морски курорт, Общината получава правото да събира курортни такси от летовниците, както и да подписва заеми от банката за развиване на курортното дело.
Варненските кметове, управлявали града в интервала 1881-1935 година
Следващите кметове на Варна – Теодоси Атанасов, Златан Бръчков, Господин Ангелов и Христо Мирски, управлявали Варна до 1925 година, не престават да развиват концепцията на Йордан Пекарев.
Морската градина има към този момент желязна ограда, а на входа е подложен “истински астрономически телескоп ". Открит е и Летният спектакъл (на мястото на настоящия планетариум) – дървена постройка, покрита частично с ламаринен покрив, частично с тенти, с примитивна сцена и дървени пейки. Тук летни концерти изнасят варненското певческо сдружение “Морски звуци ", основано през 1925 година, хоровете на варненските учебни заведения и православните храмове, духовият оркестър. Има и лятно кино – “Глория Палас ". Кметът Златан Бръчков е основател за обновяване на строителството на новата театрална постройка. Направеното свидетелства, че за варненската общност визията за града като курорт се свързва и с развиването му като културен център.
Идеите на идващия кмет Господин Ангелов за привличане на непознати компании при изграждане на морските бани, съвременен хотел и казино се осъществят на по-късен стадий.
Тържествено разкриване на новите централни морски бани във Варна
Най-големи заслуги за превръщането на Варна в морското летовище на България има кметската администрация отпред с Петър Стоянов. Той е един от основателите на Лигата за курорта Варна през 1925 година На 5 февруари 1926 година се основава Културно-просветно читалищно сдружение, което още с встъпването си в служба стартира подготовката на Първите български национални музикални тържества (днес ММФ “Варненско лято " ). Тържествата се организират от 23 юли до 1 август 1926 година През мандата си Петър Стоянов подкрепя и организирането на занаятчийските изложения във Варна.
Най-голям е приносът на кмета и неговите помощници Богдан Елефтеров и Иван Върбанов за бързото създаване на модерните морски бани. Построяването им се реализира с дейното подпомагане на инж. Янко Мустаков, арх. Дабко Дабков, инж. Йосиф Стоянов. В словото си на формалното разкриване на баните (1 август 1926 г.) Петър Стоянов акцентира: “Днес ние честваме завършека на една от точките в политиката на Общинския съвет. Нека с общи старания създадем Варна да бъде същински курортен пункт, който да подарява здраве и живот ".
Освен плаж, море и въздух, образцовият курорт има на първо място стопански цели, които могат да се реализиран посредством хотелите, заведенията за хранене и увеселителните заведения, а също и посредством културни и спортни прояви. Курортът се нуждае от благоустроен град с хубави улици и площади, с електрификация и с положително водоснабдяване, както и от развита търговия и пазари.
В публикацията “Утрешна Варна " в брой 149 на Варненски общински вестник от 3 декември 1927 година се дават насоките за постигане “великолепната фасада на тази нова Варна, обърната към величествената морска буря, която й носи и благосъстоянията и хубостите си. "
С тези задания се заема варненската община след оповестяването на Варна за курортен град.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ