Ама как ни зашлевиха снощи тези вечни съперници Джокович и Григор, а?
Не се случва постоянно това - едно спортно събитие да премине границата на чисто спортното и да се трансформира в същински празник за душата. Снощният показателен мач сред Григор Димитров и Новак Джокович го направи. И за първи път от доста време страстите на целокупната българска аудитория са еднопосочни - екстаз, наслада и поклонение.
Предлагаме ви прочувствените размисли на пловдивския публицист и публицист Любен Панов:
„ Ама по какъв начин ни зашлевиха нощес тези безконечни противници Джокович и Григор, а?
Смачкаха ни. Залепиха ни за седалките и ни засрамиха за дълго време.
Нас – самовлюбените от публиката. „ Известните “ и „ неотразимите “ – звездите от културата, спорта, малкия екран, книгите, политиката... Нас - скриващите до непоносимост хоризонтите на елементарните индивиди.
Защото тези двамата не излязоха на игрището, с цел да ни покажат какво могат. Това ние си го знаехме.
Те пристигнаха за едно доста просто нещо:
Да ни напомнят божия план, когато всевишният е желал да вдъхне у Адама Човешкото.
И ни победиха. Не един против различен като противници. А двамата против всички ни.
Затова след мача единствено глуповато премигвахме. Защото ние, самовлюбените писатели, актьори, спортисти, хирурзи, политици и публицисти, не знаем по какъв начин се прави това. Много сме дребни и несъмнено недоправени, с цел да го знаем.
Това го могат единствено огромните. И приключените...
Могат го единствено призваните да бъдат водачи на нашите усеща и въжделения... “
Предлагаме ви прочувствените размисли на пловдивския публицист и публицист Любен Панов:
„ Ама по какъв начин ни зашлевиха нощес тези безконечни противници Джокович и Григор, а?
Смачкаха ни. Залепиха ни за седалките и ни засрамиха за дълго време.
Нас – самовлюбените от публиката. „ Известните “ и „ неотразимите “ – звездите от културата, спорта, малкия екран, книгите, политиката... Нас - скриващите до непоносимост хоризонтите на елементарните индивиди.
Защото тези двамата не излязоха на игрището, с цел да ни покажат какво могат. Това ние си го знаехме.
Те пристигнаха за едно доста просто нещо:
Да ни напомнят божия план, когато всевишният е желал да вдъхне у Адама Човешкото.
И ни победиха. Не един против различен като противници. А двамата против всички ни.
Затова след мача единствено глуповато премигвахме. Защото ние, самовлюбените писатели, актьори, спортисти, хирурзи, политици и публицисти, не знаем по какъв начин се прави това. Много сме дребни и несъмнено недоправени, с цел да го знаем.
Това го могат единствено огромните. И приключените...
Могат го единствено призваните да бъдат водачи на нашите усеща и въжделения... “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




