Стотици протестират в Израел срещу глада и разрушенията в Газа
„ Не се печели война за сметка на животите на деца “, скандира млада жена през мегафон в центъра на Тел Авив. Тълпата към нея – стотици израелци, носещи чували с брашно и изображения в естествена величина на гладуващи деца от Газа, повтаря думите ѝ.
Походът, проведен през вчерашния ден от еврейско-арабското придвижване “Standing Together ”, има за цел да се опълчи на Израел за глада и опустошението в Газа.
Протестът се организира след тревожни известия: съгласно Организация на обединените нации над 1000 палестинци са били убити при опити да се снабдят с храна от края на май. Най-малко 100 палестинци, измежду които 80 деца, са починали от недохранване в Ивицата Газа.
Алон-Ли Грийн, един от шефовете на “Standing Together ”, е шокиран, че е нужен подобен митинг. „ Не можем да повярваме, че би трябвало да маршируваме против глада на деца и почтени хора “, сподели той. „ Хората към този момент схващат, че са убийства поради самото ликвидиране, апетит поради глада. Това, което вършим в Газа, е заличаване като политика “, сподели той, представен от в. „ Хаарец “.
Протестът стартира на площад „ Хабима “, културен и алегоричен център в Тел Авив.
Протестиращите държаха фотоси на деца като петгодишния Осама ал-Ракаб, момче от Газа с кистозна фиброза, което е умряло от апетит, откакто е изгубило достъп до медикаменти и храна.
Други държаха чували с брашно, с цел да символизират дефицита, който е оставил над два милиона души в Газа в положение, което филантропичните организации разказват като „ най-тежката филантропична рецесия “.
Една от протестиращите, Гадир Хани, сподели, че се е почувствала длъжна да се изкаже, макар че скърби за загубите от 7 октомври, в това число за своята другарка, активистката за мир Вивиан Силвър, убита при офанзивите на Хамас. „ Евреите, които претърпяха ужасите на Холокоста, би трябвало да се изправят и да се опълчват на ужасите, които се случват в Газа “, сподели тя. „ Аз пристигам с посланието, че човечеството е преди всичко “, добави Хани.
Протестът мина през Тел Авив, събирайки както поддръжници, по този начин и враждебно настроени хора. Някои минувачи се причислиха, други гледаха или показваха стеснение.
Израелско-американска протестираща на име Кармел уточни реакциите като доказателство за необятно публикуваното незнание. „ Бях шокирана какъв брой доста хора не знаят какво се случва в действителност “, показа тя.
Преди шествието Рула Дауд, различен шеф на “Standing Together ”, се обърна към тълпата: „ Не е обикновено хората да би трябвало да се борят и да умират, с цел да намерят торба брашно. Не е обикновено майките да изпращат синовете си в Газа с оръжие, с цел да убиват и да бъдат убити незабавно щом навършат 18 години. Не можем да продължаваме да се държим, като че ли нищо не се случва. “
Грийн добави: „ Като израелци, когато ни споделят, че това е за нашата сигурност, по какъв начин би трябвало да се усещаме? Когато ни споделят, че доста скоро това ще върне заложниците – само че те го повтарят от две години – по какъв начин би трябвало да се усещаме? Когато ни споделят, че нямаме различен избор, с изключение на да изпратим децата си да правят тези военни закононарушения, тези закононарушения против човечеството, по какъв начин би трябвало да се усещаме? Всичко, което знам, е, че нямаме различен избор, с изключение на да се противопоставим, да засилим битката си против това, да покажем тази действителност на всички в Израел. Това включва отвод да се служи военна работа в Газа. Всеки боец, който влиза в Газа, без значение от ролята си, е съизвършител във военни закононарушения. “
Алон-Ли Грийн насърчи израелците да стачкуват, да разискват страданията на жителите на Газа и да насочат претенции към определените от тях представители.
Обсадата на Газа от Израел се ускори при започване на март, откакто договарянията за преустановяване на огъня се провалиха. Помощта беше блокирана в продължение на седмици, преди да бъде отчасти възобновена в края на май. Но беше прекомерно малко и прекомерно късно: запасите от храна бяха изчерпани, а цените на пазара в Газа станаха астрономически.
Според публицисти и чиновници на гражданската отбрана в Газа, израелските сили неведнъж са откривали огън по хора, търсещи помощ. Журналистите на място са измежду жертвите на този колапс. Репортери на Агенция Франс Прес в Газа описаха физическото си положение – доста от тях работят в положение на безсилие, апетит и без лекуване.
Фотографът Еяд Баба, който е изселен и живее в палатка, сподели: „ Болката от глада е по-силна от страха от бомбардировките. “
Журналистката Ахлам Афана заяви, че брашното коства сред 30 и 45 $ за кг, а главните плодове и зеленчуци са недостъпни. „ Дори не си припомням какъв усет имат “, показа тя.
Докато шествието се виеше по улиците към Синематеката в Тел Авив, стачкуващите скандираха: „ Гладуващите деца са военно закононарушение! “; „ Няма опрощение за гладуването на деца! “м „ Спрете бомбардировките! “
Някои поданици следиха безмълвно от балконите; една стара жена удряше капаци на тенджери в ритъма на протестните барабани.
Не всички бяха съгласни с митинга – един мъж викаше през мегафон в поддръжка на войната, обвинявайки стачкуващите, че подценяват ориста на израелските заложници. Но посланието му в последна сметка беше заглушено от виковете „ Всяко дете е граждански “.
Когато митингът завърши, протестиращите запяха. Един от тях сграбчи мегафон и стартира да пее „ Осе Шалом “, еврейската молитва за мир. Други се причислиха, добавяйки свои стихове: „ Доведете мир за нас... за Израел... за Газа... за целия Близък Изток. “
Походът, проведен през вчерашния ден от еврейско-арабското придвижване “Standing Together ”, има за цел да се опълчи на Израел за глада и опустошението в Газа.
Протестът се организира след тревожни известия: съгласно Организация на обединените нации над 1000 палестинци са били убити при опити да се снабдят с храна от края на май. Най-малко 100 палестинци, измежду които 80 деца, са починали от недохранване в Ивицата Газа.
Алон-Ли Грийн, един от шефовете на “Standing Together ”, е шокиран, че е нужен подобен митинг. „ Не можем да повярваме, че би трябвало да маршируваме против глада на деца и почтени хора “, сподели той. „ Хората към този момент схващат, че са убийства поради самото ликвидиране, апетит поради глада. Това, което вършим в Газа, е заличаване като политика “, сподели той, представен от в. „ Хаарец “.
Протестът стартира на площад „ Хабима “, културен и алегоричен център в Тел Авив.
Протестиращите държаха фотоси на деца като петгодишния Осама ал-Ракаб, момче от Газа с кистозна фиброза, което е умряло от апетит, откакто е изгубило достъп до медикаменти и храна.
Други държаха чували с брашно, с цел да символизират дефицита, който е оставил над два милиона души в Газа в положение, което филантропичните организации разказват като „ най-тежката филантропична рецесия “.
Една от протестиращите, Гадир Хани, сподели, че се е почувствала длъжна да се изкаже, макар че скърби за загубите от 7 октомври, в това число за своята другарка, активистката за мир Вивиан Силвър, убита при офанзивите на Хамас. „ Евреите, които претърпяха ужасите на Холокоста, би трябвало да се изправят и да се опълчват на ужасите, които се случват в Газа “, сподели тя. „ Аз пристигам с посланието, че човечеството е преди всичко “, добави Хани.
Протестът мина през Тел Авив, събирайки както поддръжници, по този начин и враждебно настроени хора. Някои минувачи се причислиха, други гледаха или показваха стеснение.
Израелско-американска протестираща на име Кармел уточни реакциите като доказателство за необятно публикуваното незнание. „ Бях шокирана какъв брой доста хора не знаят какво се случва в действителност “, показа тя.
Преди шествието Рула Дауд, различен шеф на “Standing Together ”, се обърна към тълпата: „ Не е обикновено хората да би трябвало да се борят и да умират, с цел да намерят торба брашно. Не е обикновено майките да изпращат синовете си в Газа с оръжие, с цел да убиват и да бъдат убити незабавно щом навършат 18 години. Не можем да продължаваме да се държим, като че ли нищо не се случва. “
Грийн добави: „ Като израелци, когато ни споделят, че това е за нашата сигурност, по какъв начин би трябвало да се усещаме? Когато ни споделят, че доста скоро това ще върне заложниците – само че те го повтарят от две години – по какъв начин би трябвало да се усещаме? Когато ни споделят, че нямаме различен избор, с изключение на да изпратим децата си да правят тези военни закононарушения, тези закононарушения против човечеството, по какъв начин би трябвало да се усещаме? Всичко, което знам, е, че нямаме различен избор, с изключение на да се противопоставим, да засилим битката си против това, да покажем тази действителност на всички в Израел. Това включва отвод да се служи военна работа в Газа. Всеки боец, който влиза в Газа, без значение от ролята си, е съизвършител във военни закононарушения. “
Алон-Ли Грийн насърчи израелците да стачкуват, да разискват страданията на жителите на Газа и да насочат претенции към определените от тях представители.
Обсадата на Газа от Израел се ускори при започване на март, откакто договарянията за преустановяване на огъня се провалиха. Помощта беше блокирана в продължение на седмици, преди да бъде отчасти възобновена в края на май. Но беше прекомерно малко и прекомерно късно: запасите от храна бяха изчерпани, а цените на пазара в Газа станаха астрономически.
Според публицисти и чиновници на гражданската отбрана в Газа, израелските сили неведнъж са откривали огън по хора, търсещи помощ. Журналистите на място са измежду жертвите на този колапс. Репортери на Агенция Франс Прес в Газа описаха физическото си положение – доста от тях работят в положение на безсилие, апетит и без лекуване.
Фотографът Еяд Баба, който е изселен и живее в палатка, сподели: „ Болката от глада е по-силна от страха от бомбардировките. “
Журналистката Ахлам Афана заяви, че брашното коства сред 30 и 45 $ за кг, а главните плодове и зеленчуци са недостъпни. „ Дори не си припомням какъв усет имат “, показа тя.
Докато шествието се виеше по улиците към Синематеката в Тел Авив, стачкуващите скандираха: „ Гладуващите деца са военно закононарушение! “; „ Няма опрощение за гладуването на деца! “м „ Спрете бомбардировките! “
Някои поданици следиха безмълвно от балконите; една стара жена удряше капаци на тенджери в ритъма на протестните барабани.
Не всички бяха съгласни с митинга – един мъж викаше през мегафон в поддръжка на войната, обвинявайки стачкуващите, че подценяват ориста на израелските заложници. Но посланието му в последна сметка беше заглушено от виковете „ Всяко дете е граждански “.
Когато митингът завърши, протестиращите запяха. Един от тях сграбчи мегафон и стартира да пее „ Осе Шалом “, еврейската молитва за мир. Други се причислиха, добавяйки свои стихове: „ Доведете мир за нас... за Израел... за Газа... за целия Близък Изток. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ