Медицинската сестра Кристияна Вълчева с тежки разкрития за ада, преживян в Либия
„ Не се обръщаме обратно и не се връщаме към оня пъкъл. Дори с мъжа ми доктор Здравко Георгиев не си приказваме за предишното в Либия.
Ако в миналото се съберем по някакъв мотив в София с останалите медицински сестри, с които дружно бяхме наказани в Либия и лежахме в пандиза, не си описваме неприятни неща, а си приказваме за утрешния ден.
Гледаме да се смеем, не да плачем. Който се връща обратно не може да продължи напред.” Това показа Кристияна Вълчева. Тя е един от българските медици, които повече от 8 години прекараха в либийски затвори по обвиняване в съзнателно заразяване на 400 либийски деца с вируса на СПИН за дестабилизация на ръководената от полк. Муамар Кадафи джамахирия.
Преди 12 години – на 24 юли 2007 година България бе обхваната от еуфория – шестимата български медици, упрекнати незаслужено от режима на Кадафи в чудовищни закононарушения, се завърнаха в родината си след 9-годишни изтезания в пандизите в Триполи и Бенгази. Медицинските сестри чуха три пъти думата „ Смърт”. Толкова пъти разнообразни правосъдни инстанции в социалистическата арабска джамахирия отсъдиха най-тежкото наказване. Д-р Здравко Георгиев „ се размина” единствено с 4-годишна присъда за валутни закононарушения и беше освободен на 6 май 2004 година, когато либийски съд за пръв път осъди останалите на гибел посредством разстрел.
Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, Валентина Сиропуло и доктор Здравко Георгиев слязоха от френския държавен аероплан, който кацна на летище София в 9,51 часа. Те пътуваха със Сесилия Саркози, тогавашна брачна половинка на тогавашния френски президент Никола Саркози, както и с Бенита Фереро Валднер, еврокомисар по външните връзки. С тях на българска земя от Либия дойде и палестинският доктор Ашраф.
24 юли, 2007 година българските медици кацат на българска земя с френски държавен аероплан
„ Ние водихме битка за оцеляване. Не знам дали става дума за мощ. Всеки човек на наше място ще се бори да оцелее. И множеството хора, сложени в такава обстановка, ще се борят да оцелеят и да живеят”, това бе единственото, което Кристияна показа пред Lupa.bg за тези кошмарни години, прекарани в либийските затвори.
„ Много рядко се връщаме към оня 24 юли. Само, в случай че някой ни пита или в случай че сътрудници се интересуват от тези събития, което става рядко, тъй като към този момент минаха 12 години”, добави Кристияна Вълчева.
Д-р Здравко Георгиев и Кристияна Вълчева се радват на свободата си във ВИП-а на летището преди 12 години
„ Не сме отбелязали 12-годишнина от освобождението ни по някакъв специфичен метод. Вчера бях изморена от работа, работих през целия ден, по тази причина през днешния ден със брачна половинка ми взехме решение да отидем на ресторант и да се почерпим. Но няма да приказваме за предишното. Няма смисъл, желаеме да гледаме напред и да живеем новия живот”, разкри пред Lupa.bg тогавашната здравна сестра.
А по какъв начин живеят през днешния ден българските медици 12 години след освобождението си и след началото на новия си живот? Кристияна признава, че рядко се виждат с останалите, защото медиците живеят в разнообразни градове и всеки е ангажиран с неговия живот. Събират се рядко, от време на време един път годишно.
Палестинският доктор Ашраф и доктор Георгиев първи стъпиха на българска земя след освобождението си от либийския затвор
Вече девета година Кристияна Вълчева работи в Центъра по рехабилитация и физиотерапия във Военномедицинската академия (ВМА). „ След като се върнах през 2007 година приключих рехабилитация, още веднъж аплайвах, още веднъж бях студентка, приключих с „ Отличен”, взех си и трите държавни изпита с „ Отличен” и започнах да работя във ВМА като рехабилитатор”, описа брачната половинка на доктор Здравко Георгиев. Той от няколко години е пенсионер. До скоро лекуваше сирийски бежанци, намерили заслон в България.
Валя Червеняшка работи като старша сестра в педиатричното поделение на болничното заведение в Бяла Слатина. Валентина Сиропуло се грижи за децата в Пазарджик. След завръщането си в София Снежана Димитрова приключи мениджмънт в Медицинския университет. Роботи като здравна сестра в детското поделение на столичната Трета градска болница. Сега е пенсионер, само че продължава да работи.
Нася Ненова приключи рехабилитация в Медицинския университет дружно с Кристияна Вълчева. Първоначално работеше в Института по педиатрия, а по-късно се реалокира в болница „ Уни Хоспитал” в Панагюрище. Сега работи в частната болница „ Вита” и в „ Пирогов”.
„ С Нася сме съседки и се виждаме най-често, тъй като живеем в един вход. Нася е извънредно заета, тъй като работи на две места”, разяснява Кристияна пред Lupa.bg.
Съпругата на доктор Здравко Георгиев е разочарована, че българската страна не е направила нищо, с цел да бъдат наказани техните мъчители в Либия.
„ Можеше да се заведат каузи против Либия още тогава, ние бяхме разпитвани седмици наред в Главно следствено ръководство за това, което ни се беше случило. След това ужким беше заведено някакво дело, което по-късно се приключи, тъй като не знаели адресите и имената на нашите мъчители. Не се връщаме обратно кой какво е направил. Има ли към този момент смисъл?! Всички работим, всички се борим по собствен си начин”, споделя метафизичен Кристияна.
„ Във ВМА ме разпознават всеки ден. Даже през вчерашния ден получих два букета и големи шоколади от пациенти, които желаеха да ме почерпят, че съм жива и здрава и усмихната и че са удовлетворени от мен. Зарадвах се, тъй като хората бяха доста откровени. Някои хора ми споделят: „ Познаваме ви отнякъде, само че не можем да се сетим от кое място “, сподели още Кристияна Вълчева.
Днес доктор Здравко Георгиев не пожела да приказва за предишното и избра да остави мненията на брачната половинка си Кристияна. Преди година пред кореспондент на Lupa.bg обаче педиатърът, също минал през пъкъла на либийската правосъдна система показа следното: „ Накрая пострадали останахме ние и дечицата, заболели от СПИН. Това е тъжното. Затова доста имам вяра в така наречен правораздаване, в така наречен народна власт, във всички организации като примерно „ Амнести интернешънъл”, които се бориха за нас.
Всеки в края на краищата си гледа интереса, само че значимото е ползата на огромните да съвпадне с нашия интерес. Накрая ние към този момент не бяхме нужни на Кадафи. Каквото съумя да реализира, реализира, най-после ние към този момент бяхме горещият картоф, бяхме както някои дипломати от Европейски Съюз се показаха – огромното камъче в обувката и на Европа, и на Кадафи. Затова се стигна до съглашение, освободиха ни, просто тъй като ние изчерпахме това, за което бяхме в пандиза. И в последна сметка трябваше да ни не помнят. “
Днес пред Lupa.bg Кристияна Вълчева и доктор Здравко Георгиев споделиха, че единственото, което си пожелават е здраве – здраве за околните им, за останалите девойки и за техните фамилии и здраве за всички хора.
Ако в миналото се съберем по някакъв мотив в София с останалите медицински сестри, с които дружно бяхме наказани в Либия и лежахме в пандиза, не си описваме неприятни неща, а си приказваме за утрешния ден.
Гледаме да се смеем, не да плачем. Който се връща обратно не може да продължи напред.” Това показа Кристияна Вълчева. Тя е един от българските медици, които повече от 8 години прекараха в либийски затвори по обвиняване в съзнателно заразяване на 400 либийски деца с вируса на СПИН за дестабилизация на ръководената от полк. Муамар Кадафи джамахирия.
Преди 12 години – на 24 юли 2007 година България бе обхваната от еуфория – шестимата български медици, упрекнати незаслужено от режима на Кадафи в чудовищни закононарушения, се завърнаха в родината си след 9-годишни изтезания в пандизите в Триполи и Бенгази. Медицинските сестри чуха три пъти думата „ Смърт”. Толкова пъти разнообразни правосъдни инстанции в социалистическата арабска джамахирия отсъдиха най-тежкото наказване. Д-р Здравко Георгиев „ се размина” единствено с 4-годишна присъда за валутни закононарушения и беше освободен на 6 май 2004 година, когато либийски съд за пръв път осъди останалите на гибел посредством разстрел.
Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, Валентина Сиропуло и доктор Здравко Георгиев слязоха от френския държавен аероплан, който кацна на летище София в 9,51 часа. Те пътуваха със Сесилия Саркози, тогавашна брачна половинка на тогавашния френски президент Никола Саркози, както и с Бенита Фереро Валднер, еврокомисар по външните връзки. С тях на българска земя от Либия дойде и палестинският доктор Ашраф.
24 юли, 2007 година българските медици кацат на българска земя с френски държавен аероплан
„ Ние водихме битка за оцеляване. Не знам дали става дума за мощ. Всеки човек на наше място ще се бори да оцелее. И множеството хора, сложени в такава обстановка, ще се борят да оцелеят и да живеят”, това бе единственото, което Кристияна показа пред Lupa.bg за тези кошмарни години, прекарани в либийските затвори.
„ Много рядко се връщаме към оня 24 юли. Само, в случай че някой ни пита или в случай че сътрудници се интересуват от тези събития, което става рядко, тъй като към този момент минаха 12 години”, добави Кристияна Вълчева.
Д-р Здравко Георгиев и Кристияна Вълчева се радват на свободата си във ВИП-а на летището преди 12 години
„ Не сме отбелязали 12-годишнина от освобождението ни по някакъв специфичен метод. Вчера бях изморена от работа, работих през целия ден, по тази причина през днешния ден със брачна половинка ми взехме решение да отидем на ресторант и да се почерпим. Но няма да приказваме за предишното. Няма смисъл, желаеме да гледаме напред и да живеем новия живот”, разкри пред Lupa.bg тогавашната здравна сестра.
А по какъв начин живеят през днешния ден българските медици 12 години след освобождението си и след началото на новия си живот? Кристияна признава, че рядко се виждат с останалите, защото медиците живеят в разнообразни градове и всеки е ангажиран с неговия живот. Събират се рядко, от време на време един път годишно.
Палестинският доктор Ашраф и доктор Георгиев първи стъпиха на българска земя след освобождението си от либийския затвор
Вече девета година Кристияна Вълчева работи в Центъра по рехабилитация и физиотерапия във Военномедицинската академия (ВМА). „ След като се върнах през 2007 година приключих рехабилитация, още веднъж аплайвах, още веднъж бях студентка, приключих с „ Отличен”, взех си и трите държавни изпита с „ Отличен” и започнах да работя във ВМА като рехабилитатор”, описа брачната половинка на доктор Здравко Георгиев. Той от няколко години е пенсионер. До скоро лекуваше сирийски бежанци, намерили заслон в България.
Валя Червеняшка работи като старша сестра в педиатричното поделение на болничното заведение в Бяла Слатина. Валентина Сиропуло се грижи за децата в Пазарджик. След завръщането си в София Снежана Димитрова приключи мениджмънт в Медицинския университет. Роботи като здравна сестра в детското поделение на столичната Трета градска болница. Сега е пенсионер, само че продължава да работи.
Нася Ненова приключи рехабилитация в Медицинския университет дружно с Кристияна Вълчева. Първоначално работеше в Института по педиатрия, а по-късно се реалокира в болница „ Уни Хоспитал” в Панагюрище. Сега работи в частната болница „ Вита” и в „ Пирогов”.
„ С Нася сме съседки и се виждаме най-често, тъй като живеем в един вход. Нася е извънредно заета, тъй като работи на две места”, разяснява Кристияна пред Lupa.bg.
Съпругата на доктор Здравко Георгиев е разочарована, че българската страна не е направила нищо, с цел да бъдат наказани техните мъчители в Либия.
„ Можеше да се заведат каузи против Либия още тогава, ние бяхме разпитвани седмици наред в Главно следствено ръководство за това, което ни се беше случило. След това ужким беше заведено някакво дело, което по-късно се приключи, тъй като не знаели адресите и имената на нашите мъчители. Не се връщаме обратно кой какво е направил. Има ли към този момент смисъл?! Всички работим, всички се борим по собствен си начин”, споделя метафизичен Кристияна.
„ Във ВМА ме разпознават всеки ден. Даже през вчерашния ден получих два букета и големи шоколади от пациенти, които желаеха да ме почерпят, че съм жива и здрава и усмихната и че са удовлетворени от мен. Зарадвах се, тъй като хората бяха доста откровени. Някои хора ми споделят: „ Познаваме ви отнякъде, само че не можем да се сетим от кое място “, сподели още Кристияна Вълчева.
Днес доктор Здравко Георгиев не пожела да приказва за предишното и избра да остави мненията на брачната половинка си Кристияна. Преди година пред кореспондент на Lupa.bg обаче педиатърът, също минал през пъкъла на либийската правосъдна система показа следното: „ Накрая пострадали останахме ние и дечицата, заболели от СПИН. Това е тъжното. Затова доста имам вяра в така наречен правораздаване, в така наречен народна власт, във всички организации като примерно „ Амнести интернешънъл”, които се бориха за нас.
Всеки в края на краищата си гледа интереса, само че значимото е ползата на огромните да съвпадне с нашия интерес. Накрая ние към този момент не бяхме нужни на Кадафи. Каквото съумя да реализира, реализира, най-после ние към този момент бяхме горещият картоф, бяхме както някои дипломати от Европейски Съюз се показаха – огромното камъче в обувката и на Европа, и на Кадафи. Затова се стигна до съглашение, освободиха ни, просто тъй като ние изчерпахме това, за което бяхме в пандиза. И в последна сметка трябваше да ни не помнят. “
Днес пред Lupa.bg Кристияна Вълчева и доктор Здравко Георгиев споделиха, че единственото, което си пожелават е здраве – здраве за околните им, за останалите девойки и за техните фамилии и здраве за всички хора.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ