Манол Глишев: Изборите минаха, можем – почти – да си отдъхнем
Не се обиждайте, че ще приказвам основно за София. Първо – отсам съм, а и второ – когато кихне столицата, цялата страна настива. Както си имам един обичан израз, кметът на София е някогашен или предстоящ министър-председател. Така си е, в последна сметка всички знаем, че досегашният кмет беше действително Борисов. Фандъкова му беше единствено деловодителка.
Смятам изборите за непосредствено нелегитимни. Първият тур беше изопачен с бързото, краткотрайно и нелегално опраскване на машинния избор. Целта беше тихомълком да се наредят едни общински препоръки. Има толкоз доста бюлетини, съмнително оповестени за невалидни (над четиристотин хиляди!), че нещата стават кристално ясни. Нека не се задоволяваме единствено с това да се радваме, че нашият претендент е спечелил или да тъжим, че е изгубил. Бездруго спечелилият е подобен с гласовете на най-много двайсет на 100 от гласоподавателите. Останалите сме демотивирани и отидохме за гъби. Въпросът е доста по-дълбок: самият избирателен развой е нарушен, непочтен и противозаконен. Точно по тази причина толкома доста хора просто не гласувахме. Тези избори напряко би трябвало да се проведат още веднъж. Но се познаваме: ние сме просто едни българи и това няма да се случи, тъй че минавам нататък.
Радвам се, че Григорова не можа да се добере до кметското място. Тази жена е непоносима. Всичките ѝ приказки я показват като невъздържана, напориста и малко прекомерно увлякла се по вековната завист на тога – все едно Гео Милев я разказва... в същото време обаче аленият ѝ революционен жар се оказва мощно подозрителен, да не кажа напряко фиктивен поради изтичащата информация за бързо издигнатата ѝ скъпа къща, образованието на детето ѝ и по този начин нататък. Както мнозина сякаш загрижени за „ дребния човек “ и сякаш божем леви политици, Григорова в действителност си е капиталист и половина. Това нямаше да е неприятно, в случай че тя не се преструваше на нещо друго. В последна сметка се имам за десен човек (да не се бърка с ДС-човек, само че за това – по-долу) и в случай че дамата беше си направила труда почтено да показа с гласоподавателите, че в реалност гледа да си уреди ситуацията, може би щеше да е една концепция по-честна и две хрумвания по-симпатична.
И две бързи вметки – обидните думички са в моя сектор, тъй като не съм политик. Но когато си претендент за кмет на европейска столица, не можеш да се държиш като чорлав неформал. Григорова доста се изложи с постфактум приказките за, какви бяха демократичните нещомети? Вече обособен въпрос е, че който и да е жител, гласоподавател и въобще човек не обича да го назовават „ дребен “. Какво значи това „ дребен човек “? Кой е дребен? Кандидатурата на Григорова за кмет ли беше или за възпитателка в детски ясли? Я по-възпитано, другарко! О, само че към този момент няма значение, това отмина. Слава Богу.
Заслужените насмешки с Григорова обаче ме водят към друга тематика. Спечелилият претендент... Съжалявам. Той също не е подобаващ. Темата за неговия генезис и неумелия опит на новоизбрания (с малко гласове и при нелегитимен първи тур) Терзиев да избегне или омаловажи тематиката за Държавна сигурност е едно на ръка. Но Терзиев има и други проблеми – не по-малко значими. Първо стои въпросът – за какво той остана претендент при очевидния факт, че кандидатурата му раздели и отслаби демократичната общественост? Защо не беше претендент и за място в общинския съвет, а единствено за кмет? Вярно ли е, че си е платил, с цел да бъде кандидат-кмет? Защо нямаше вътрешни избори за кандидат-кмет на ППДБ? Нещата опират до въпроса за парите, честността и дали с изключение на за начални привилегии не става дума и просто за един безусловно платен пост. Това към този момент е единствено въпрос. Но този въпрос става все по-обезпокоителен и ще се задава все по-остро според от държанието и утвърдените от новия столичен кмет планове и политики. Дали София не е контрактувана и преференциално продадена сред няколко мощни играчи? А и в случай че е – то дали е единствено София? Това за връзка още веднъж с опраскването на машинния избор на първи тур.
Самостоятелна тематика е, че Терзиев в посланията си е тъкмо толкоз безчувствен и възмутим, колкото е Григорова. Тя била за „ дребния човек “ (оскърбително за гражданина), той пък не бил за „ дребния човек “ (оскърбително в противоположната посока – единствено богопомацаните и привилегированите ли ще имат право да живеят?).
Изобщо, тези избори бяха един скандал. Даже би трябвало да ги сложа в кавички: тези „ избори “. Оттук към този момент не можем да си приказваме за институции, страна, народна власт и господство на закона. Всичко това са илюзии и България в действителност е в доста неприятно състояние, от което измъкването не е с гласоподаване в границите на една опорочена система. На нас като на жители и гласоподаватели (без разлика дали сме дали своят вот, за кого или не) ни се дължат отговори.
Но можем да си отдъхнем... или съвсем. Размина ни се руската власт без обезпечена електрификация. Не ни се разминаха други неща. Сега можем няколко дни да си позволим да се разсейваме. После въпросите, зараждащи към преди малко протеклия пред очите ни цирк, ще се стоварят върху града и самите нас.
Манол Глишев
ФрогНюз разгласява разнообразни създатели на които не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция
Смятам изборите за непосредствено нелегитимни. Първият тур беше изопачен с бързото, краткотрайно и нелегално опраскване на машинния избор. Целта беше тихомълком да се наредят едни общински препоръки. Има толкоз доста бюлетини, съмнително оповестени за невалидни (над четиристотин хиляди!), че нещата стават кристално ясни. Нека не се задоволяваме единствено с това да се радваме, че нашият претендент е спечелил или да тъжим, че е изгубил. Бездруго спечелилият е подобен с гласовете на най-много двайсет на 100 от гласоподавателите. Останалите сме демотивирани и отидохме за гъби. Въпросът е доста по-дълбок: самият избирателен развой е нарушен, непочтен и противозаконен. Точно по тази причина толкома доста хора просто не гласувахме. Тези избори напряко би трябвало да се проведат още веднъж. Но се познаваме: ние сме просто едни българи и това няма да се случи, тъй че минавам нататък.
Радвам се, че Григорова не можа да се добере до кметското място. Тази жена е непоносима. Всичките ѝ приказки я показват като невъздържана, напориста и малко прекомерно увлякла се по вековната завист на тога – все едно Гео Милев я разказва... в същото време обаче аленият ѝ революционен жар се оказва мощно подозрителен, да не кажа напряко фиктивен поради изтичащата информация за бързо издигнатата ѝ скъпа къща, образованието на детето ѝ и по този начин нататък. Както мнозина сякаш загрижени за „ дребния човек “ и сякаш божем леви политици, Григорова в действителност си е капиталист и половина. Това нямаше да е неприятно, в случай че тя не се преструваше на нещо друго. В последна сметка се имам за десен човек (да не се бърка с ДС-човек, само че за това – по-долу) и в случай че дамата беше си направила труда почтено да показа с гласоподавателите, че в реалност гледа да си уреди ситуацията, може би щеше да е една концепция по-честна и две хрумвания по-симпатична.
И две бързи вметки – обидните думички са в моя сектор, тъй като не съм политик. Но когато си претендент за кмет на европейска столица, не можеш да се държиш като чорлав неформал. Григорова доста се изложи с постфактум приказките за, какви бяха демократичните нещомети? Вече обособен въпрос е, че който и да е жител, гласоподавател и въобще човек не обича да го назовават „ дребен “. Какво значи това „ дребен човек “? Кой е дребен? Кандидатурата на Григорова за кмет ли беше или за възпитателка в детски ясли? Я по-възпитано, другарко! О, само че към този момент няма значение, това отмина. Слава Богу.
Заслужените насмешки с Григорова обаче ме водят към друга тематика. Спечелилият претендент... Съжалявам. Той също не е подобаващ. Темата за неговия генезис и неумелия опит на новоизбрания (с малко гласове и при нелегитимен първи тур) Терзиев да избегне или омаловажи тематиката за Държавна сигурност е едно на ръка. Но Терзиев има и други проблеми – не по-малко значими. Първо стои въпросът – за какво той остана претендент при очевидния факт, че кандидатурата му раздели и отслаби демократичната общественост? Защо не беше претендент и за място в общинския съвет, а единствено за кмет? Вярно ли е, че си е платил, с цел да бъде кандидат-кмет? Защо нямаше вътрешни избори за кандидат-кмет на ППДБ? Нещата опират до въпроса за парите, честността и дали с изключение на за начални привилегии не става дума и просто за един безусловно платен пост. Това към този момент е единствено въпрос. Но този въпрос става все по-обезпокоителен и ще се задава все по-остро според от държанието и утвърдените от новия столичен кмет планове и политики. Дали София не е контрактувана и преференциално продадена сред няколко мощни играчи? А и в случай че е – то дали е единствено София? Това за връзка още веднъж с опраскването на машинния избор на първи тур.
Самостоятелна тематика е, че Терзиев в посланията си е тъкмо толкоз безчувствен и възмутим, колкото е Григорова. Тя била за „ дребния човек “ (оскърбително за гражданина), той пък не бил за „ дребния човек “ (оскърбително в противоположната посока – единствено богопомацаните и привилегированите ли ще имат право да живеят?).
Изобщо, тези избори бяха един скандал. Даже би трябвало да ги сложа в кавички: тези „ избори “. Оттук към този момент не можем да си приказваме за институции, страна, народна власт и господство на закона. Всичко това са илюзии и България в действителност е в доста неприятно състояние, от което измъкването не е с гласоподаване в границите на една опорочена система. На нас като на жители и гласоподаватели (без разлика дали сме дали своят вот, за кого или не) ни се дължат отговори.
Но можем да си отдъхнем... или съвсем. Размина ни се руската власт без обезпечена електрификация. Не ни се разминаха други неща. Сега можем няколко дни да си позволим да се разсейваме. После въпросите, зараждащи към преди малко протеклия пред очите ни цирк, ще се стоварят върху града и самите нас.
Манол Глишев
ФрогНюз разгласява разнообразни създатели на които не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ