От мъж се тръгва с високо вдигната глава и тракане на токчета, бабе
- Не се научи, бабе. Сто пъти те учих и 100 пъти не схвана. От мъж се потегля с високо вдигната глава и дрънкане на токчета. Реве се два пъти. Един път за него, че е изгубил, и веднъж за тебе си, че си била неразбрана там, където искаш да си. Ех, момиче. Че за кой път раните си ближеш? Що ти трябваше да се хвърляш надолу с глава?
- Не е така, бабо. Знaеш, сърце, де що обича не пита. И не искаш да пуснеш тая връзка, дето най те реже и тая болежка, дето най те извива. И гориш в пъкъла на муден огън.
- Докога ще съм жива, чадо, да те изучавам? Той не е ли схванал в твое наличие и в твое неявяване няма да разбере. Ти му сочиш луната - той ти гледа пръста. Ех... Вдигни главица. И да се кахъриш, и не ни време ще върнеш, ни него ще промениш. Паднала си в пепелта стани и поизтупай облеклата си. И сама се поживи.
Туй то. От толкоз загуби не си на загуба. Имаш се тебе си. Не се научи, бабе. Да си тръгваш, да не чакаш. Преди вратата да е хлопнала, вземи си обувчиците в ръка, в случай че щеш, и бягай. Накъдето ти видят очите. Не се научи да се разделяш, да се владееш.
Бог ти е дал огромна душа. И възпитала съм я добра. Ама не съм те отгледала да я трошат и газят. Пази се, дете. Няма да съм жива аз цялостен живот ум да ти давам.
Aвтор: Иси
