Не се изключва нито един вариант за бъдещето на проекта

Не се изключва нито един вид за бъдещето на плана АЕЦ " Белене ". Това сподели в предаването „ Тази сутрин” по бТВ енергийният министър Теменужка Петкова. Тя разясни, че Българска академия на науките разиграва няколко сюжета. Единият е с оптимален размер на разноските, с рента над 4,5% и съответствие дълг – личен капитал, друго от това, което Българска академия на науките показва. Там са разиграни 90 комбинации.

„ Когато разноските са оптимално повишени, тогава планът е финансово нежизнеспособен в нито една от 90-те комбинации. Но в другите сюжети се оказва, че планът е финансови жизнеспособен”, обясни Петкова.

„ 10,5 милиарда евро са алената линия, която Българска академия на науките счита, че не би трябвало бъде прекрачвана от позиция на разноските, които би трябвало да бъдат вложени в плана. Отделно от това Българска академия на науките споделя, че лихвата би трябвало да е под 4,5%, а съотношението дълг - личен капитал да е 70:30”, разясни министърът.

„ Българска академия на науките несъмнено споделя, че има разновидности, в които планът е финансово жизнеспособен”, посочи тя.

При вложени досега над 3 милиарда лв. в плана АЕЦ „ Белене” и оборудването, което стои на площадката, не знам кой би поел отговорност нищо да не се предприеме.

„ Това, което Българска академия на науките прави като извод в отчета, е, че най-лошият сюжет е, в случай че нищо не се предприема”, сподели Петкова.

„ Българска академия на науките счита, че продажбата на оборудването би трябвало да бъде последната алтернатива, която би трябвало да бъде разгледана”, посочи министърът. „ Предишното остаряло съоръжение за плана АЕЦ „ Белене” беше върнато назад на съветската страна и беше продадено за жълти стотинки”, напомни тя.

„ Българска академия на науките не преглежда вид, в който ще се наложи спомагателна инвестиция от страна на страната. Ние разполагаме с най-ценното за този план - с площадка, която е лицензирана, с съоръжение, което сме платили, и с нотификация на проекта”, акцентира Петкова.

Ако стартираме да построяването на АЕЦ „ Белене” през 2019 година, тя ще бъде подготвена през 2028 - 2029 година, съобщи още енергийния министър.

Теменужка Петкова обаче акцентира, че без „ Росатом” този план няма по какъв начин да бъде осъществен. „ Все отново „ Росатом” е конструктор на плана, те са производители на това съоръжение и без „ Росатом” доста мъчно бихме създадем каквото и да било”, сподели тя.

Енергийният министър добави, че съхранението на оборудването се реализира на площадката на АЕЦ „ Белене” и не изисква кой знае какви вложения или специфични познания и умения. „ Но с цел да бъдем безусловно сигурни, че то ще се съхранява по метод, който ще подсигурява неговото качество, НЕК ще подпише контракт с „ Атомстройекспорт”, който да ни подсигурява, че те ще вършат обзор и контрол във връзка с съхранението на оборудването”, уточни тя.

Министър Петкова чака диалозите с съветската компания да стартират оптимално бързо, тъй че да има изясненост по тематиката в обозримо бъдеще. Тя не се съгласи с изказванията на някогашния енергиен министър Румен Овчаров, че оборудването за АЕЦ „ Белене” стои под намерено небе. „ Оборудването се съхранява, както е написано в стандартите на заводите производители, тъй че опасенията са изцяло неоснователни”, съобщи министърът.

„ Съществува разновидността с потреблението на реакторите, или на единия от тях, за седми блок на АЕЦ „ Козлодуй”, само че това би трябвало да бъде идващ вид, в случай че първият не се осъществя успешно”, означи енергийният министър.

„ Мисля, че цената на електрическата сила ще остане такава, каквато регулаторът я е определил”, съобщи тя във връзка при започване на зимния отоплителен сезон.

Преди дни министър Петкова обасни по Българска национална телевизия, че главният риск, който няма по какъв начин да бъде изцяло отстранен, е пазарният детайл. „ Цената на електрическата сила съгласно борсата, където тя сe дефинира най-обективно, почти е към 40 евро за мегаватчас сега. Според план в Унгария, който е утвърден от Европейския съюз и е подобен на нашия АЕЦ „ Белене “, възвръщаемостта на инвестицията е допустима при малко над 60 евро за мегаватчас. Но всичко се диктува от пазара. Затова Българска академия на науките предлага да се търси вложител, с който страната да показа този риск. Така че в случай че се тръгне към реализация на плана, то това би трябвало да бъде една от главните тематики, към които да се сплоти полемиката “, изясни министър Петкова и посочи, че към този момент най-сериозен интерес демонстрира най-голямата китайска нуклеарна компания.

Тя изясни, че от отчета на Българска академия на науките са станали ясни няколко съществени неща. „ Първото и доста значимо изискване, с цел да вървим към реализация на такива план и с цел да се мисли в тази посока, е отговорът на един доста значим въпрос – има ли нужда от нова мощ както в България, по този начин и в района. Отговорът, който Българска академия на науките дава е, че след 2030 година ще има подобен недостиг на мощности и в България, и в района. Като този недостиг отчетът дефинира на към 2 хиляди мегавата, колкото ще е АЕЦ „ Белене “. Вторият и доста значим отговор, който ние търсехме, беше това дали има вид, в който планът би бил жизнерадостен. Отговорът, който Българска академия на науките даде, е, че има такива разновидности. Червената линия, която Българска академия на науките сложи, е разходът да бъде не повече от 10,5 милиарда евро, със 70% заем, с 30% личен запас и с рента най-много 4,5 на 100 върху средствата, които ще бъдат привлечени като акредитиране. Тя е достижима, само че е въпрос на диалози с евентуални вложители “, посочи Петкова и изясни, че предлагането на министерството е отчетът да бъде показан пред Народното събрание, където да бъде разискван, с цел да може да се чуят всички отзиви. „ Защото такива решения би трябвало да се взимат единствено и само с цялостен консенсус, защото те касаят генерации напред “, разяснява министър Петкова преди дни по БНР.