Не само във футбола и спорта, но и в целия

Не единствено във футбола и спорта, само че и в целия бизнес огромните финанси в никакъв случай не са гаранция за триумф, в случай че не бъдат разходвани вярно. След като дълги години в ЦСКА се спазваше прецизна политика за входящите покупко-продажби със мощен фокус върху свободните сътрудници, от няколко трансферни прозореца насам в Борисовата градина развързаха кесията. Но не дадоха на верните хора да взимат решенията. И по този начин се стигна до доста скъпи разочарования. След приключването на есенния дял от шампионата освен субективните обстоятелства, само че и статистиката демонстрират, че от лятото насам ЦСКА е хвърлил близо 2 милиона евро в кофата за отпадък. Толкова досега е коствало на армейците ангажирането на офанзивните футболисти Аарон Исека и Джейсън Локило, които за цялата есен се регистрираха с общо... 0 гола и 2 асистенции!

Централният нападател Исека, прочут във футбола само с това, че е брат на Мичи Батшуай, макар че е носил екипа на цели 11 клуба в кариерата си, се трансформира в най-скъпото лятно попълнение на ЦСКА.  За него армейците заплатиха внушителните 1.2 милиона евро на гръцкия ОФИ Крит. Макар че приличаше на под паника трансфер в последните часове преди затварянето на пазара и дни след встъпването в служба на Александър Томаш, в действителност 27-годишният белгиец минаваше за " тестван " футболист. Все отново до лятото основен скаут на ОФИ Крит бе Иван Славов, който след това за няколко месеца изпълняваше тази роля и в ЦСКА, преди да бъде намален с идването на Методи Томанов, а преди два дни и да официализира раздялата си с клуба. 11 мача, единствено 5 като титуляр, 506 минути, 0 гола и 0 асистенции. Тези числа са задоволителни, с цел да показват преценката и компетентността на задълбочения анализатор и статистик. Подобни плачевни индикатори щяха да са неуспех даже за някой южноамерикански свободен сътрудник на предходното управление, а какво да приказваме, когато за Исека са хвърлени 1.2 милиона евро за трансферна сума?! Сигурно в Крит три дни са чествали тази договорка... Но белгиецът освен не е ефикасен, само че има и ужасно доста дефицити в играта си. Вярно е, че мощната форма на Коялипу го принуждава да не работи на типичната си позиция на върха на офанзивата, само че това не е причина в три следващи мача, в които стартира като титуляр (б.а. - против Хебър, Спартак Вн и ЦСКА 1948), да се движи по терена като муха без глава. Исека не влиза в комбинации, не намира празни пространства, ленив е с топка в крайници и е слаб в единоборствата макар солидната си физика. Интересно е по какъв начин някои хора не са видели това още в Гърция...

Крилото Локило е другият явен трансферен неуспех на ЦСКА. Изключително нежен футболист с един-единствен финт, неприятен демараж, умеещ да играе единствено с левия крайник и едвам успяващ да изпрати топката до вратата отвън наказателното поле. За него Хъл Сити получи 400 000 евро през лятото! А армейците си осигуриха общо две асистенции за 12 мача и 624 минути през есента. Като втората пристигна преди няколко дни против Спартак Вн и не бе плод на някой тъничък пас или майсторско центриране (б.а. - каквото Локило още не е доставял с алената фланелка), а на лишаване на топката в половината на соколите и прекрасен шут на Коялипу. Друго слаботелесно крило на ЦСКА от околните години - Енрике Рафаел, бе с съсловия над белгиеца, като най-малко със скорост даваше добавена стойност на тима. Да се чуди човек какво му е харесал през лятото Стипич на Локило, когато е одобрявал привличането му!

Като се прибави и общата месечна заплата на Исека и Локило, която е в порядъка на 70 000 евро, сметката демонстрира, че двамата ялови нападатели към този момент са коствали на ЦСКА близо 2 милиона евро. Определено високата цена от време на време не подсигурява качество...