Киселото зеле - най-германската храна?
Не единствено в България обичат кисело зеле. И в Германия то има дълга история и обичаи. А и в други страни го ценят. Днес киселото зеле е много съвременно, а също така е доста здравословно, напомня.
По света киселото зеле е считано за най-германското от всички немски ястия. А това не е изключително целесъобразно, защото версии на ферментиралото зеле има по целия свят. То е изключително известно в районите с дълги зими, защото съдържа витамин С и други значими хранителни субстанции. Именно заради тях преди време са товарили огромни количества зеле по морските плавателни съдове - с цел да защитят моряците от скорбут.
Най-важна роля за процеса на ферментация играят бактериите на млечната киселина. Те разграждат въглехидратите, съдържащи се в зелето, на млечна киселина и въглероден диоксид. Предимствата от това са две: млечната киселина понижава pH (водородния показател) на киселото зеле и по този начин предотвратява разпространяването на нежелани бактерии - с помощта на това киселият зарзават има дълъг период на валидност. Освен това млечната киселина придава на зелето стремежи усет и го прави по-лесно смилаемо.
Защо киселото зеле е положително за храносмилането
Чрез ферментацията отделяните от зелето газове се понижават. Фибрите и млечнокиселите бактерии пък обезпечават здравословна чревна флора и могат да подтикват имунната система - само че в случай че зелето се употребява без да е обработено термично.
Принципно за ферментиралите артикули се счита, че имат удобно влияние върху здравето. Смята се също по този начин, че постоянната им консумация е потребна за чревната флора и имунната система, оказва помощ при затлъстяване и предотвратява разнообразни болести, като да вземем за пример на сърдечно-съдовата система. Но главните механизми на този резултат не са дефинитивно изяснени - има потребност от спомагателни проучвания.
Въпреки това подозрения в изгодите от киселото зеле няма - 100 грама от него съдържат единствено 26 калории, а също така 1,5 грама протеин, 0,8 грама въглехидрати, 0,3 грама мазнини, 3,5 грама баластни субстанции. То съдържа и огромно количество витамин С, холиеви киселини, витамин К, калий, магнезий и калций.
Историята на киселото зеле
Млечнокиселата ферментация наред със сушенето и осоляването е един от най-старите способи за консервиране на храни - евентуално се ползва от над 10 000 години. За киселото зеле няма сведения по кое време и от кого тъкмо е " намерено ". Но въпреки и да има дълга традиция в Германия, несъмнено не е немско изобретение.
Още при строителството на Голямата китайска стена през трети век пр.Хр. служащите са се изхранвали най-вече с кисело зеле и ориз. Според преданията монголските племена и татарите са пренесли киселото зеле от Китай на запад.
Още Хипократ е описвал в трудовете си киселото зеле, римляните също са го ценели. В Европа зелето се популяризира най-много посредством градините на манастирите и през 12-и век към този момент се постанова по трапезите. След като през 1804 един френски готвач съумява да го консервира в буркани, Наполеоновата войска също вкарва киселото зеле " на въоръжение ". Същия метод възприемат и противниковите армии и по този начин киселото зеле се трансформира във значима тяхна провизия. По тази причина германците още по време на Първата международна война са наричани най-много от американците The Krauts - зелчовците. Италианците са малко по-любезни - те назовават германците Krauti.
Още през 1687 година италиански справочник насочва особено предизвестие по отношение на мъчно смилаемата храна: " Германците ядат огромни количества зеле, което не би понесло всекиму ". През 19 век швабският стихотворец Лудвиг Уланд в своята " Песен за месарската чорба " възпява зелето като най-типичната немска храна. Особено в Съединени американски щати в един миг " немското " и " киселото зеле " стават напряко синоними - документирана е фразата " немско като киселото зеле ", през 1869 година в едно американско списание за първи път като обидна за германците се употребява думата Sauerkrauter - кисели зелки.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По света киселото зеле е считано за най-германското от всички немски ястия. А това не е изключително целесъобразно, защото версии на ферментиралото зеле има по целия свят. То е изключително известно в районите с дълги зими, защото съдържа витамин С и други значими хранителни субстанции. Именно заради тях преди време са товарили огромни количества зеле по морските плавателни съдове - с цел да защитят моряците от скорбут.
Най-важна роля за процеса на ферментация играят бактериите на млечната киселина. Те разграждат въглехидратите, съдържащи се в зелето, на млечна киселина и въглероден диоксид. Предимствата от това са две: млечната киселина понижава pH (водородния показател) на киселото зеле и по този начин предотвратява разпространяването на нежелани бактерии - с помощта на това киселият зарзават има дълъг период на валидност. Освен това млечната киселина придава на зелето стремежи усет и го прави по-лесно смилаемо.
Защо киселото зеле е положително за храносмилането
Чрез ферментацията отделяните от зелето газове се понижават. Фибрите и млечнокиселите бактерии пък обезпечават здравословна чревна флора и могат да подтикват имунната система - само че в случай че зелето се употребява без да е обработено термично.
Принципно за ферментиралите артикули се счита, че имат удобно влияние върху здравето. Смята се също по този начин, че постоянната им консумация е потребна за чревната флора и имунната система, оказва помощ при затлъстяване и предотвратява разнообразни болести, като да вземем за пример на сърдечно-съдовата система. Но главните механизми на този резултат не са дефинитивно изяснени - има потребност от спомагателни проучвания.
Въпреки това подозрения в изгодите от киселото зеле няма - 100 грама от него съдържат единствено 26 калории, а също така 1,5 грама протеин, 0,8 грама въглехидрати, 0,3 грама мазнини, 3,5 грама баластни субстанции. То съдържа и огромно количество витамин С, холиеви киселини, витамин К, калий, магнезий и калций.
Историята на киселото зеле
Млечнокиселата ферментация наред със сушенето и осоляването е един от най-старите способи за консервиране на храни - евентуално се ползва от над 10 000 години. За киселото зеле няма сведения по кое време и от кого тъкмо е " намерено ". Но въпреки и да има дълга традиция в Германия, несъмнено не е немско изобретение.
Още при строителството на Голямата китайска стена през трети век пр.Хр. служащите са се изхранвали най-вече с кисело зеле и ориз. Според преданията монголските племена и татарите са пренесли киселото зеле от Китай на запад.
Още Хипократ е описвал в трудовете си киселото зеле, римляните също са го ценели. В Европа зелето се популяризира най-много посредством градините на манастирите и през 12-и век към този момент се постанова по трапезите. След като през 1804 един френски готвач съумява да го консервира в буркани, Наполеоновата войска също вкарва киселото зеле " на въоръжение ". Същия метод възприемат и противниковите армии и по този начин киселото зеле се трансформира във значима тяхна провизия. По тази причина германците още по време на Първата международна война са наричани най-много от американците The Krauts - зелчовците. Италианците са малко по-любезни - те назовават германците Krauti.
Още през 1687 година италиански справочник насочва особено предизвестие по отношение на мъчно смилаемата храна: " Германците ядат огромни количества зеле, което не би понесло всекиму ". През 19 век швабският стихотворец Лудвиг Уланд в своята " Песен за месарската чорба " възпява зелето като най-типичната немска храна. Особено в Съединени американски щати в един миг " немското " и " киселото зеле " стават напряко синоними - документирана е фразата " немско като киселото зеле ", през 1869 година в едно американско списание за първи път като обидна за германците се употребява думата Sauerkrauter - кисели зелки.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ