Не само песните на Богдана Карадочева, а и разговорите с

Не единствено песните на Богдана Карадочева, а и диалозите с нея, носят голямо наслаждение, тъй като тя постоянно има нещо забавно за шерване, а от думите й могат да бъдат извлечени редица поучения. Всичко от нея издава огромна класа и аристократичност. И няма по какъв начин да е другояче – потомка е на прочут и състоятелен столичен жанр, в който положителните маниери и уважението към традициите са били нещо изцяло естествено. 

Богдана тачи християнските празници, изключително Рождество и Великден, които счита за най-светлите дни в годината. 

- Богдана, чакахте ли Великден с неспокойствие?
- Хората би трябвало да се радват и да се усмихват, че са част от тези огромни светли празници. Това е благословия свише. Добре е да благодарим на Господ за всеки Великден, който ни се подарява. Винаги чакам с неспокойствие празника, защото въплъщава вярата ни във Възкресението. Велико е по какъв начин на открито мирише на пролет и по какъв начин са цъфнали дърветата и цветята. На Разпети петък постоянно отивам на черква и запалвам свещичка, взимам си и здравец. На Великден отново отивам, с цел да си взема огънче и да го занеса вкъщи. 

- Обикновено в четвъртък или в събота боядисвате яйцата? 
- В четвъртък ги оцветявам, а внуците ми оказват помощ. Димитър и Борис към този момент са огромни и имат други безредици. Първото яйце, което оцветявам, е наложително алено. Пазя го една година, както повелява традицията. Имам си особено място до иконата вкъщи, където го запазвам до идващия Великден.

- Спазват ли се традициите през днешния ден, или към този момент не от всички?
- Надявам се да се съблюдават. Най-важното са духът, фамилията и традициите. Великден е смисълът на нашата религия, Възкресението. Този популярен ден дава сили да вървим напред. Наскоро разбрах, че е издигнат въпросът да има в учебната стратегия и часове за проучване на добродетели и вяра, само че някои политици, а и други хора били срещу. На народа в последните години му липсва точно добротата и вярата. Станахме някак по-злобни, само че се укротявам с мисълта, че това е единствено краткотрайно събитие и ще премине. Вярата е най-важна, както и да забелязваш положителното и да се мъчиш самият ти да го правиш.

- Слагате ли в дома си великденска декорация?
- Не. Традиционно оцветявам яйца и си закупувам цветя. Освен това почиствам къщата си. На този свят ден съм с най-близките си хора, което е най-важното.

- Постихте ли тази пролет?
- Преди съм спазвала и коледния, и малко по-дългия великденски пост, само че в последните години ми е доста мъчно и не съм напълно прецизна. Позволявам си да хапна и малко риба. Определено към този момент нямам силите, които имах в миналото. Трябва да си вардя и ставите, и костите (смее се). Тази пролет не съблюдавах целия великденски пост, тъй като предходната година ме оперираха и се постанова да съм по-внимателна във връзка с здравето си. Постих единствено в последната седмица.

- Възстановихте ли се след ставната ви интервенция?
- Да, изцяло. Благодаря на доцент Асьов и екипа му. Вече вървя умерено на висок ток и нямам никакъв проблем. Два-три месеца ми бяха нужни да се възстановя – най-много душевен (заради страха, който изпитвах от самата интервенция). Благодаря на Господ, че беше до мен и този път.

- Ще се опитате ли да възстановите по памет песента си за Великден, която е изчезнала неразбираемо по какъв начин преди години?
- Търсихме я, само че се оказа, че я няма на никое място. Песента беше с доста комплицирана естетика и за жалост, не бих могла да я възстановя по памет. Изпълнихме я с оперната певица Христина Ангелакова и Васил Найденов. Композиторът Борис Карадимчев, до момента в който беше жив, също я търсеше. Не знам по какъв начин се изгуби тя.

- Други ваши песни губили ли са се през годините? |
- Не, само че преди години Васа Ганчева беше направила филм за мен в Българска национална телевизия – „ Богдана и другари ”, а към този момент го няма. Страхотна продукция, участваха единствено мъже, които бяха облечени доста забавно. Имаше превъзходна атмосфера. Впоследствие се оказа, че филмът е липсващ. Рулонът, на който е бил записан, е притрябвал на някого от малкия екран и просто са го изтрили.

- Работите ли върху нови песни?
- Да, работя. На 4 юни със Стефан Димитров ще създадем концерта „ Неизпети песни " в зала „ България “, която е емблематична софийска зала. Много наши другари на драго сърце и наслада одобриха да вземат участие, само че на по-късен стадий ще споделя повече детайлности за събитието. В спектакъла ще представим и нови песни.

Със Стефан скоро би трябвало да отидем и до Стара Загора, където ще се играе балетът му „ Сънят на Пилат ”. Европейски малките екрани демонстрират интерес и ще дойдат да го снимат, което е ужасно. Музиката и постановката в балета са фантастични и не трябва да остават единствено в рамките на България.

- Защо решихте да извършите концерта си „ Неизпети песни ” в зала “България ”, а не в НДК или „ Арена София "?
- И в „ Арена София " се вършат концерти, само че там е главно за спортни мероприятия и не е толкоз уютно. Салонът в НДК е прелестен, само че малко ми пристигна до гуша (смее се). Зала „ България “ е с превъзходна атмосфера, има особено място в сърцето ми още от детството ми. Татко, лека му пръст, всяка неделна заран ни водеше с брат ми там, с цел да слушаме симфонични оркестри.

Как са брачният партньор ви Стефан Димитров, синът Лъчо и двамата внуци?
Благодаря на Господ, всички сме добре. На Великден се събрахме вкъщи. Лъчо и Стефан работят по доста планове. Със сладките ми внуци желая да сме дружно всеки ден, само че няма по какъв начин. Ходят на учебно заведение, посещават уроци и спортуват. Виждам ги само, когато разполагат със свободно време.

- Стремите пи се да не забелязвате злото?
- На обръщам внимание, когато е ориентирано против мен – остава отвън полезрението ми. Не мога обаче да съм равнодушна, когато умират хора в произшествия по българските пътища. Как е допустимо да се убиват деца, до момента в който пътуват с баба си и дядо си?! Откакто разбрах за дребната Сияна, която си отиде на 12 години, не съм на себе си от тъга. Плача и не спирам да се отвращавам. 

- Дано най-малко отговорните да бъдат наказани…
- Дано, само че за жалост, не съм огромен оптимист, че справедливостта ще спечелва. Ние със Стефан загубихме едно идиотско дело след 16 години. Съдът реши, че била изтекла отминалостта, а през това време е имало съвещания, очевидци, отлагания поради другата страна. Иска ми се най-малко за убийството на благата Сияна да има правдивост и отговорните да бъдат осъдени, само че не ми се има вяра.

- При многочислените ви пътувания в страната и чужбина случвало ли се е да пораждат опасности за живота ви?
- Умирам от смут когато пътувам със аероплан. Няколко пъти при полети е ставало доста ужасно, а един път имахме кошмарно прекарване и с кола – когато бяхме в Скандинавието, тръгнахме през април с летни гуми, а по някое време заваля сняг и натрупа големи преспи. Дори не желая да се сещам…

- Ходите ли на „ Витошка ", където живеехте допреди няколко години?
- Ходя постоянно да пия кафе там, само че към този момент улицата не ми е по никакъв начин обичана. Не е за поверие в какво са я трансформирали – цялостно е с хора, прекомерно шумно е. Прекрасната атмосфера от едно време я няма. Сега има магазини, музиканти, заведения...

- Как ви се коства политическата обстановка в България?
- В момента е някакъв заплашителен безпорядък, за жалост. Такова е ситуацията освен у нас, само че и в другите страни. Светът се е побъркал и е доста друг от моите показа за живот и взаимоотношения сред хората.

- Радвате ли се, че наближава моментът, в който ще приемем еврото?
- Цивилизованите страни са с евро. Ние сме член на Европейски Съюз и би трябвало да приемем тази валута. Плащат хората с навлизането й, а не трябва да има страхове.
Източник: Уикенд