Не само е възможен свят, захранван изцяло от 100% възобновяеми

Не единствено е вероятен свят, захранван напълно от 100% възобновими източници, само че това ще е и доста по-евтино (снимка: CC0 Public Domain)

„ Проблемът е горенето – когато горите нещо, това не взема решение казуса “, споделя проф. Марк Джейкъбсън. Преподавателят от Станфордския университет е безапелационен: светът може да добива 100% от силата си от възобновими източници. И за това „ не са нужни чудеса “.

Вятърът, водата и слънцето могат да обезпечат изобилна и евтина сила, счита професорът. Неговото изказване наподобява смело, само че в действителност отразява позицията на доста експерти от енергетиката. Според тях, улавянето и съхранението на въглерод, биогоривата, новите нуклеарни реактори са „ скъпа загуба на време “.

„ Бил Гейтс твърди, че би трябвало да вложим доста пари в чудотворни технологии “, споделя Джейкъбсън. „ Но ние нямаме потребност от това – имаме технологиите, от които се нуждаем: вятърни, слънчеви и геотермални системи, Водноелектрическа централа, електрически коли. Имаме акумулатори, термопомпи, енергийна успеваемост. В момента разполагаме с 95% от технологиите, от които се нуждаем, с цел да разгадаем казуса “.
още по темата
Липсващите 5% касаят самолетите и корабите за дълги дистанции, показва професорът. За тях могат да бъдат създадени горивни кафези, захранвани с водород.

Не единствено е вероятен свят, захранван напълно от 100% възобновими източници, само че това ще е и доста по-евтино, счита Джейкъбсън. Първата причина е, че електрифицираните транспортни средства, отоплението и промишлените процеси са доста по-ефективни от тези, захранвани с изкопаеми горива, където огромна част от силата се губи. Ако към това прибавим по-висока енергийна успеваемост на постройките, картината става още по-благоприятна.

Огромните суми пари, които се наливат в изследвания и рандеман на изкопаеми горива, следва да се пренасочат към ВЕИ – става дума за големи финансови запаси.

Няма потребност от чудеса

Джейкъбсън разделя методите към енергийния преход на два лагера. „ Едните споделят, че би трябвало да опитаме всичко. Това значи да влагаме големи суми пари в създаване на нови технологии, които я са подготвени за работа след 10 години, я не. Но 10 години е прекалено много време…

Другият лагер предлага да се съсредоточим върху решенията, което имаме, и да ги разгърнем допустимо най-бързо. Ще подобрим съществуващите технологии единствено посредством внедряване: по-ефективни слънчеви панели, по-добри акумулатори, електрически транспортни средства и други “

Някои хора просто не осъзнават скоростта, от която се нуждаем, с цел да разгадаем проблемите на енергийния преход, споделя професорът. Въглеродните излъчвания би трябвало да намалеят с 45% до 2030 година, съгласно учените, в случай че желаеме да запазим световното стопляне в границите на не повече от 1,5 градуса.

Също толкоз наложителен проблем е замърсяването на въздуха от горенето. 7 милиона души умират всяка година поради замърсен въздух.

Пилеене на време и пари

Убеждението, че би трябвало да се търсят нови, „ чудотворни “ технологии, е огромна преграда пред енергийния преход. Едно от огромните посоки на разхищение на пари и време е търсенето на технологии за хващане и предпазване на въглерода. Подобно на Джейкъбсън, доста специалисти считат, че това е похищение на вниманието от значителния проблем – генерирането на въглеродни излъчвания.

Разработването на биогорива също е пропиляване на запаси и време. Винаги, когато е налице горивен развой, ще би трябвало да мислим по какъв начин да се оправим с излъчванията от това горене. Освен това биогоривата изискват огромни аграрни територии. А това е в ущърб на природата.

Въглеродното хващане, биогоривата, дребните модулни нуклеарни реактори, синият водород – всичко това е хабене на пари и губене на време, споделя Джейкъбсън. Причината да се наливат финанси в тези направления, съгласно професора, е в съществуването на огромни лобистки групи.

Друга спънка за енергийния преход е финансирането на първичните разноски за възобновима сила в по-бедните страни. По-богатите страни би трябвало да оказват помощ, споделя той.

Решаване на казуса със стабилността

Голямо безпокойствие по отношение на новия свят, който преобладаващо зависи от електричеството, е поддържането на стабилността на мрежите, захранвани от възобновими източници. Там, където има огромни количества водноелектрическа сила от язовири, това е относително елементарно. Поне 10 страни към този момент имат 100% възобновими мрежи с помощта на Водноелектрическа централа.

Но на други места е мъчно: да се разчита на непостоянни източници като вятър и слънце е огромно предизвикателство. Отговорът, споделя Джейкъбсън, е съхранението на сила, ръководството на търсенето и свързването на възобновими източници в по-широки области, с цел да се обезпечи непрекъснатост на доставките.

Наличните технологии за съхранението на сила са разнородни: акумулатори, ПАВЕЦ, маховици, системи със сбит въздух или със втурване и покачване на тежести. Всички типове предпазване следва да бъдат впрегнати. Химическите акумулатори са потребни, само че единствено те няма да са задоволителни за гарантиране на енергийните системи.

Джейкъбсън припомня, че с изключение на електрическа сила, може да се съхранява и топлинна – посредством сондажи, разтопена сол и други При това цените на термалното предпазване са задоволително ниски и сега.

Управление на търсенето

Управлението на търсенето посредством колебливост на цените на електрическата енергия според от търсенето към този момент пораства бързо, споделя професорът. Когато предлагането на възобновима сила надвишава търсенето, електричеството би трябвало да се съхранява, включително като се употребява за произвеждане на зелен водород. Той може да се насочва към горивните кафези, нужни на най-енергоемките консуматори.

„ Управлението на мрежата е въпрос на усъвършенстване, а не „ ракетна просвета “, споделя Джейкъбсън. „ Не желая да настоявам, че няма никакви проблеми, само че нормално тези провокации се изглаждат с времето, единствено посредством опит “.

Ами земните запаси?

Друга рецензия към огромното внедряване на възобновими енергийни източници е добивът, обвързван с употребяваните метали за приложения като ВЕИ и предпазване. Но Джейкъбсън споделя, че сходно разрастване в действителност доста ще понижи добива от земята посредством преустановяване на употребата на изкопаеми горива.

„ Общото количество рандеман, който ще бъде нужен за вятър, вода, слънчева сила, в съпоставяне със системата за изкопаеми горива, е доста по-малко от 1% във връзка с масата на материалите “, безапелационен е професорът.