Най-голямата финансова измама на века
Не съм виждал достоверна статистика, само че е несъмнено, че една от най-големите измами в историята е осъществена от американеца Бърнард Мадоф, който и сега излежава в американски затвор присъдата за своята деятелност.
През октомври 2008-ма година в навечерието на финансовата рецесия " белият рицар на Уол Стрийт " Бърнард " Бърни " Мадоф прави цялостни признания по обвинявания във финансова машинация посредством основаване и ръководене на скица " понци ", която възлиза на десетки милиарди долари. Парите, които по документи са били предопределени за вложения в акции, в действителност са били присвоявани от Мадоф в продължение на десетилетия.
През март 2009-та в съда капиталовият специалист призна, че в цялата си финансова кариера не е направил нито една покупко-продажба на финансов инструмент.
Но по какъв начин тогава Бърни Мадоф съумя да открадне 50 милиарда $ и никой не разгада негова машинация близо 50 години?
Краткият отговор е харизма. Дългият отговор може да бъде открит през далечната 1849 година и небезизвестният шарлатанин в Съединени американски щати Уилям Томсън. Уилям мамел хората, като се обличал в скъпи облекла и се представял като сполучлив финансист. Той се приближавал към други добре облечени господа и ги заговарял.
Тъй като това време е било симптом на неблагоприличие диалогът да не бъде удължен, въпреки и господата да не се познавали, Уилям се възползвал от възпитанието на отсрещния и му задавал въпроса: " Чувствате ли се уверени да ми поверите часовника си? " Въпрос, който по тогавашната официалност не разрешавал негативен отговор. И по този начин джентълмените, които поверявали часовника си, не го виждали повече.
В следствие правораздаването настигнало Уилям, само че терминът " индивидът убеденост " - " конфиденс мен " или " кон мен " останал в американския диалект, с цел да опише шарлатанин на дребно.
При Бърни Мадов историята е не по-малко друга. От непретенциозно еврейско семейство, живеещо в нюйорксия квартал Куинс, той застава отпред на един от най-оборотните капиталови фондове за 90-те години на предишния век. Технологията, употребена от Мадоф за осъществяване на електронни транзакции, е една от основопологащите при образуването на извънредно значимия борсов показател НАСДАК. С подправената си личност и несъществуваща финансова експертиза той става другар и консултант на президенти, политици, артисти и куп други властни и известни персони.
Но за разлика от Уилям " Кон мен " Томсън, Бърни Мадов, с изключение на себе си, съумява да облече изтънчено и личната си машинация. Първо - посредством реклама. Достъпът до услугите му е бил строго селективен и не всеки искащ е бил допускан до фонда. Било е наложително авансово човек да познава негов непосредствен, с цел да се възползва от услугите му. И второ - колкото по-истинска е една машинация, толкоз по-трудно тя може да бъде разобличена. Печалбите, които Бърни дава обещание, са 1% непрекъсната месечна и сред 10 и 12% годишна.
Нищо съмнително и изцяло реалистично в изискванията на стопански напредък, какъвто участвал в Съединени американски щати по това време. И трето - умелата работа на неговите счетоводители. На ежемесечните и четиримесечните доклади, които вложителите получавали, попадат транзакции за покупко-продажба на акции на някои от най-престижните компании, измежду които " Американ Експрес ", " Бойнг ", " Кока Кола " и прочие. Те са известни измежду вложителите като блучип. В съда по-късно излиза наяве, че хартията, върху която са били написани транзакциите, е по-скъпа от самата информацията. Всичко е било тотална небивалица.
В навечерието на финансовата рецесия, когато банковите и финансови институции се сриваха една след друга, Бърни осъзнава, че повече не може да погасява старите отговорности с нови. Той прави цялостни признания, макар че осем следствия, извършени от американската комисия за финансов контрол, го оневиняват. Бърни Мадоф се трансформира от " надеждното лице на Уол стрийт " в въплъщение на американската корпоративна лакомия. През март 2009- та той е наказан на 150 години във федерален затвор и дължи 110 милиарда $ под формата на обещетения.
Вижте повече по тематиката за финансовите пирамиди в диалога с юрист Александър Иванов в " Бизнес.БГ "
През октомври 2008-ма година в навечерието на финансовата рецесия " белият рицар на Уол Стрийт " Бърнард " Бърни " Мадоф прави цялостни признания по обвинявания във финансова машинация посредством основаване и ръководене на скица " понци ", която възлиза на десетки милиарди долари. Парите, които по документи са били предопределени за вложения в акции, в действителност са били присвоявани от Мадоф в продължение на десетилетия.
През март 2009-та в съда капиталовият специалист призна, че в цялата си финансова кариера не е направил нито една покупко-продажба на финансов инструмент.
Но по какъв начин тогава Бърни Мадоф съумя да открадне 50 милиарда $ и никой не разгада негова машинация близо 50 години?
Краткият отговор е харизма. Дългият отговор може да бъде открит през далечната 1849 година и небезизвестният шарлатанин в Съединени американски щати Уилям Томсън. Уилям мамел хората, като се обличал в скъпи облекла и се представял като сполучлив финансист. Той се приближавал към други добре облечени господа и ги заговарял.
Тъй като това време е било симптом на неблагоприличие диалогът да не бъде удължен, въпреки и господата да не се познавали, Уилям се възползвал от възпитанието на отсрещния и му задавал въпроса: " Чувствате ли се уверени да ми поверите часовника си? " Въпрос, който по тогавашната официалност не разрешавал негативен отговор. И по този начин джентълмените, които поверявали часовника си, не го виждали повече.
В следствие правораздаването настигнало Уилям, само че терминът " индивидът убеденост " - " конфиденс мен " или " кон мен " останал в американския диалект, с цел да опише шарлатанин на дребно.
При Бърни Мадов историята е не по-малко друга. От непретенциозно еврейско семейство, живеещо в нюйорксия квартал Куинс, той застава отпред на един от най-оборотните капиталови фондове за 90-те години на предишния век. Технологията, употребена от Мадоф за осъществяване на електронни транзакции, е една от основопологащите при образуването на извънредно значимия борсов показател НАСДАК. С подправената си личност и несъществуваща финансова експертиза той става другар и консултант на президенти, политици, артисти и куп други властни и известни персони.
Но за разлика от Уилям " Кон мен " Томсън, Бърни Мадов, с изключение на себе си, съумява да облече изтънчено и личната си машинация. Първо - посредством реклама. Достъпът до услугите му е бил строго селективен и не всеки искащ е бил допускан до фонда. Било е наложително авансово човек да познава негов непосредствен, с цел да се възползва от услугите му. И второ - колкото по-истинска е една машинация, толкоз по-трудно тя може да бъде разобличена. Печалбите, които Бърни дава обещание, са 1% непрекъсната месечна и сред 10 и 12% годишна.
Нищо съмнително и изцяло реалистично в изискванията на стопански напредък, какъвто участвал в Съединени американски щати по това време. И трето - умелата работа на неговите счетоводители. На ежемесечните и четиримесечните доклади, които вложителите получавали, попадат транзакции за покупко-продажба на акции на някои от най-престижните компании, измежду които " Американ Експрес ", " Бойнг ", " Кока Кола " и прочие. Те са известни измежду вложителите като блучип. В съда по-късно излиза наяве, че хартията, върху която са били написани транзакциите, е по-скъпа от самата информацията. Всичко е било тотална небивалица.
В навечерието на финансовата рецесия, когато банковите и финансови институции се сриваха една след друга, Бърни осъзнава, че повече не може да погасява старите отговорности с нови. Той прави цялостни признания, макар че осем следствия, извършени от американската комисия за финансов контрол, го оневиняват. Бърни Мадоф се трансформира от " надеждното лице на Уол стрийт " в въплъщение на американската корпоративна лакомия. През март 2009- та той е наказан на 150 години във федерален затвор и дължи 110 милиарда $ под формата на обещетения.
Вижте повече по тематиката за финансовите пирамиди в диалога с юрист Александър Иванов в " Бизнес.БГ "
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ